На 18 февруари изтече вторият срок за присъствието на израелските сили в Южен Ливан, но въпреки това Израел остана в региона. Това доведе до създаването на своеобразна зона за сигурност, която е първата от подобен вид след 2000 година. Тази нова ситуация бе възможна благодарение на разбирателството между Израел и Съединените щати.
Тактическо значение на стратегическите височини
Израел запази контрол над пет ключови точки, които често се наричат „стратегически височини“. Въпреки че терминът „стратегически“ може да бъде преувеличен, тези позиции имат важно тактическо значение. Те осигуряват доминираща гледна точка както над израелските населени места, така и над прилежащи ливански територии. Една от тези точки е известният израелски опорен пункт „Карком“.
Тези позиции създават условия за психологическа и тактическа стабилност, особено в момент, когато израелските граждани започват да се връщат в населените места, евакуирани по време на конфликта. В същото време се очаква и завръщане на шиитското население в разрушените ливански селища, което може да повиши напрежението.
Израелската стратегия и ролята на „Хизбула“
Израелската армия проведе мащабни операции в дълбочина от 5-8 километра в южен Ливан, за да неутрализира складове с оръжие, блиндажи и други военни обекти на „Хизбула“. Специално внимание беше отделено на откриването и разрушаването на тайни оръжейни складове в цивилни сгради. Израел категорично отказва да позволи възстановяването на подобни структури.
Ливанските власти, макар и далеч от идеалния партньор в борбата срещу „Хизбула“, все пак предприеха определени действия за ограничаване на нейната военна инфраструктура. Това до голяма степен е следствие от вътрешнополитическото напрежение в Ливан и международния натиск.
Ударите по „Хизбула“ и „Хамас“ в Ливан
През последните седмици Израел засили въздушните удари по обекти на „Хизбула“ дълбоко в Ливан, включително в долината Бекаа. Освен това, израелските сили извършиха няколко целенасочени ликвидации на високопоставени фигури в „Хизбула“ и „Хамас“.
Сред жертвите на тези операции беше един от висшите командири на „Хизбула“, отговорен за разузнавателните дронове, както и ключова фигура от оперативния щаб на „Хамас“ в Ливан. Тези ликвидации са част от стратегията на Израел за ограничаване на бъдещи заплахи и запазване на баланса на силите в региона.
Напрежение около финансирането на „Хизбула“
Друг ключов аспект на ситуацията в Ливан е опитът на Израел да ограничи финансирането на „Хизбула“. Тел Авив направи публични предупреждения, че няма да толерира приземяването на ирански самолети, превозващи пари за организацията. В резултат на това ливанското правителство блокира кацането на подобни полети, което предизвика протести от страна на „Хизбула“.
Перспективи и възможни сценарии
Предстоящите събития, като погребението на лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала и приемника му Хашим Сафи Аддин, ще бъдат тест за стабилността на региона. Очаква се „Хизбула“ да използва събитието за демонстрация на сила, но също така ще трябва да избягва допълнително напрежение с Израел.
В краткосрочен план, израелското присъствие в Ливан ще остане фактор, докато не бъде постигнато по-сериозно споразумение относно демилитаризацията на южните части на страната. В същото време Ливан се намира в тежка икономическа и политическа криза, което ограничава способността на правителството да предприеме решителни действия.
Израелската стратегия засега изглежда успешна – военната активност на „Хизбула“ е значително намалена, а международният натиск върху организацията се засилва. Дали това ще доведе до дългосрочна стабилност или само до временно затишие, остава да видим в следващите месеци.
