Въпреки че и двете страни говорят за възможност за напредък, те остават далеч от консенсус по спор, който продължава повече от две десетилетия. Иранската позиция е ясна: „Стремим се към справедливо и достойно споразумение, основано на равноправие. Ако другата страна заеме същата позиция, ще се появи шанс за първоначално разбирателство, което да проправи пътя към по-нататъшни преговори“, заяви Рахчи. Той подчерта, че разговорите ще се фокусират единствено върху ядрената програма и ще се водят с необходимата воля за постигане на споразумение, което зачита националните интереси на иранския народ.
Потенциално споразумение би могло да намали напрежението в региона, който от 2023 г. е разтърсван от конфликти – войните в Газа и Ливан, ракетните атаки между Иран и Израел, нападенията на хусите срещу корабли в Червено море и свалянето на диктатора в Сирия. Неуспехът в преговорите обаче може да засили опасенията от по-мащабна ескалация в Близкия изток – регион, който доставя голяма част от световния петрол.
Иран отправи предупреждение към съседните държави, в които са разположени американски военни бази, че ще последват сериозни последствия, ако те се включат във военни действия на САЩ срещу Техеран. „Това е първата среща и няма конкретни планове. Ще бъдат изяснени основни въпроси, а ако има достатъчно воля от двете страни, ще определим и график за следващи стъпки“, допълни Рахчи.
По-рано ирански представители подчертаха, че единствената тема на преговорите в Оман ще бъде ядрената програма и потвърждаването на нейния мирен характер. От своя страна Тръмп заяви, че всяко ново споразумение с Иран ще се различава от предишния Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA), като обеща то да бъде „по-силно“.
Засега и двете страни остават предпазливи, но с надежда за първи стъпки към разбирателство.
]]>Визитата на Уиткоф не е случайна, особено предвид срещата му с руския президент Владимир Путин. Това показва сериозността на намеренията на САЩ, но също така и сложността на ситуацията. Русия досега не е проявявала голям ентусиазъм за примирие, което може да се обясни с усещането й за военно „преимущество“. На фронта руските сили отбелязват едва видим напредък, докато Украйна изглежда по-изтощена от продължителния конфликт. Освен това забавянето на американската помощ за Киев допълнително засилва увереността на Москва.
Въпреки това Русия не може безкрайно да избягва диалога с Вашингтон. Ако Путин продължи да игнорира американските искания, САЩ разполагат с два основни инструмента: засилване на санкциите и увеличаване на военната помощ за Украйна. Особено ефективни биха били вторичните санкции върху руския износ на петрол, които биха ограничили възможностите на Москва да финансира войната. Подобен натиск може да повлияе не само на военните действия, но и на икономиката и жизненото равнище в Русия.
Има обаче и друг сценарий. Ако Русия покаже готовност за преговори и спазване на американските условия, санкциите биха могли да бъдат облекчени. Тръмп вече е демонстрирал подобен подход в миналото, когато временно отлагаше санкции срещу други държави след техните обещания за сътрудничество. Въпросът е дали Москва ще избере компромиса, или ще продължи да разчита на въображаемото си военно „преимущество“.
Времето за решение е ограничено. Към края на април изтича символичният 100-дневен период от встъпването на Тръмп в длъжност, през който той ще иска да покаже някакви конкретни резултати, включително по украинския въпрос. Освен това наближава 9 май – дата с голямо значение за руският диктатор, когато Кремъл вероятно ще се стреми да демонстрира успехи на фронта. Въпреки това анализатори смятат, че мащабна руска офанзива е малко вероятна поради липсата на значителни резерви и стратегически приоритет към постепенен натиск, особено в Донецка област.
В същото време съобщения за руски планове за обкръжаване на град Суми предизвикват тревога. Според източници на BBC, Русия може да се опита да създаде „буферна зона“ близо до границата си, използвайки силите, които отблъснаха украинските войски от Курска област. Дали това е реална заплаха, или само спекулация, ще зависи от способността на Русия да мобилизира допълнителни ресурси без нова мащабна мобилизация, която би била политически рискована за Кремъл.
]]>Визитата не беше официално обявена предварително – срещата между Путин и Уиткоф беше анонсирана от американското издание Axios, позовавайки се на свои източници.
В петък пратеникът на Тръмп пристигна в Санкт Петербург, където Путин в четвъртък проведе съвещание по развитието на военноморския флот.
Първоначално Уиткоф се срещна с ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, който изпълнява ролята на представител на Путин в руско-американските преговори. По-рано Дмитриев беше на посещение във Вашингтон.
След това пратеникът на Тръмп, придружаван от Дмитриев, посети Голямата хорална синагога и Исакиевската катедрала, след което беше приет от Путин.
Това е третата среща между Уиткоф и Путин. Преди това Уиткоф беше в Москва на 11 февруари и 13 март.
По време на първото посещение на Уиткоф беше освободен американският учител Марк Фогел. Русия и САЩ размениха затворници. Москва освободи Ксения Карелина, осъдена на 12 години за дарение от 51 долара.
Докато неговият пратеник вече беше в Петербург, Тръмп косвено потвърди съобщенията на американските медии, че е недоволен от бавния напредък по украинското урегулиране.
„Русия трябва да започне да действа. Прекалено много хора загиват, хиляди всяка седмица, в ужасна и безсмислена война – война, която никога не е трябвало да се случва и нямаше да се случи, ако аз бях президент“, написа той в социалната си мрежа Truth Social.
Преди срещата прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не бива да се очакват пробиви от нея.
Според неговите думи, на преговорите са обсъдени въпроси за урегулиране на конфликта в Украйна и възможна среща между лидерите на Русия и САЩ.
По време на преговорите между Путин и Уиткоф, Песков не изключи възможността за телефонен разговор между Путин и Доналд Тръмп след срещата.
Досега публично е обявено за два телефонни разговора между Путин и Тръмп, след като американският президент зае поста си.
Руско-американските преговори без участието на президентите се проведоха два пъти – през февруари и март – в Саудитска Арабия. Освен това, в Истанбул се проведоха консултации за подобряване на дипломатическите отношения между Москва и Вашингтон.
Прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит заяви на брифинг в петък, че срещата на Уиткоф с Путин е „още една стъпка в преговорния процес“ за прекратяване на войната в Украйна.
Тръмп редовно се обръща към Путин и президента на Украйна Володимир Зеленски с искане да седнат на масата за преговори. Путин отказа предложението за безусловно прекратяване на огъня, но във втория телефонен разговор подкрепи идеята на Тръмп за спиране на въздушните удари по енергийни обекти в Украйна и Русия.
Москва и Киев обвиняват взаимно един друг в нарушаване на обявения мораториум. Русия продължава да нанася удари, включително по жилищни квартали в украински градове. Жертвите на ракетната атака преди седмица бяха 20 жители на Кривой Рог, включително девет деца.
Ако до края на месеца не бъде постигнато примирие, Тръмп може да наложи допълнителни санкции срещу Русия или чрез изпълнителната власт или чрез искане към Конгреса да приеме ново санкционно законодателство.
Тръмп се е разстроил от факта, че преговорите не са постигнали голям напредък през последните седмици, и в един момент е казал, че е „вбесен“ от коментарите на Путин относно Украйна. Тогава Путин за пореден път постави под съмнение легитимността на украинския президент Володимир Зеленски.
На руско-американските преговори в Саудитска Арабия беше одобрена инициатива за безопасно корабоплаване в Черно море. Русия обаче поиска като условие на сделката отмяна на санкциите върху износа на селскостопански продукти и торове. Зеленски призова да се запазят санкциите. Оттогава не са настъпили промени по отношение на западните санкции.
Същевременно Вашингтон настоява Киев да сключи споразумение за редкоземни минерали, издигайки условия, които в Киев смятат за неприемливи. Техническите преговори по тази тема трябва да започнат тази седмица.
Специалният пратеник се е срещнал с президента на САЩ в Белия дом и е казал, че най-бързият начин за разрешаване на конфликта е да се признае руското владение на четирите региона в източна Украйна, които Москва формално анексира през 2022 г. но реално не успа да завземе изцяло нито един от тях.
Путин, говорейки за своите условия за урегулиране на конфликта, в миналото също настояваше за признаване на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области за руски, уточнявайки, че има предвид цялата територия в техните административни граници.
Според двама източници на Reuters, на тази среща е присъствал и специалният пратеник за Украйна Кийт Келог, който е възразил на Уиткоф, казвайки, че Киев никога няма да се съгласи да отстъпи тези територии.
В резултат на срещата Тръмп не е взел никакви решения, пише Reuters.
Според събеседниците на агенцията, в администрацията на Тръмп наистина има противоречиви възгледи за урегулирането на конфликта, а Уиткоф и Келог са се превърнали в своеобразни два полюса в тази дискусия.
След 38 месеца война, Путин така и не постигна военна победа, въпреки че жертва около милион руски войници и почти цялата бронетехника и артилерия, основно унаследени още от съветско време. За това, сега се надява на „служебна победа“, като подарък от Тръмп, опакована за пред света, като „споразумение за мир“.
Първоначално Голдбърг помислил, че става дума за измама или шега. Кой би повярвал, че американският елит ще обсъжда секретни военни операции в обикновен месинджър, при това с емотикони? Но когато ударите срещу хусите се случили точно според обсъжданото в чата, станало ясно, че всичко е реално. Скандалът бързо ескалирал, след като Голдбърг публикувал скрийншотове от чата, разкривайки не само абсурдността на ситуацията, но и тревожна некомпетентност сред хората, които управляват една от най-мощните държави в света.
В групата високопоставените служители не просто планирали военни действия – те разкрили и своите истински възгледи. Джей Ди Ванс, например, поставил под въпрос смисъла от защитата на търговските маршрути в Червено море, аргументирайки се, че това е поредната услуга за „европейските безделници“. Според него малко американски кораби преминават през региона, докато европейските са многобройни, и защо тогава САЩ трябва да плащат сметката? Останалите в чата одобрили тезата му. Това не е просто случайна реплика – то показва дълбоко вкоренен начин на мислене, който третира международните отношения като елементарна сметка за печалба и загуба.
Първоначално Голдбърг публикувал само няколко безобидни скрийншота. Но когато участниците в чата започнали да отричат, че са обсъждали секретна информация, той пуснал останалото – и се оказало, че почти всяко съобщение може да бъде основа за дело за разкриване на класифицирани данни. Скандалът довел до сенатски изслушвания и силен обществен и медиен отзвук.
Този случай не е просто куриозен инцидент. Проблемът не е само в това, че Голдбърг случайно попаднал в чата – грешки се случват на всеки. Истинският проблем е, че военни планове на САЩ се обсъждали в масово приложение като Signal. Дори да приемем, че Signal е достатъчно сигурен за лична комуникация или дори за политически разговори, той не е предназначен за планиране на военни операции. Това е безпрецедентна небрежност в американската история. Случаят с Едуард Сноудън беше класическо предателство, а имейлите на Хилари Клинтън на частен сървър не разкриха секретна информация след щателно разследване. Дори когато Тръмп изнесе класифицирани документи от Белия дом след първия си мандат, това не беше толкова явно пренебрежение към сигурността, колкото „Сигналгейт“.
Тази ситуация разкрива нещо по-сериозно: хората, които вземат решения, засягащи милиарди, са толкова некомпетентни, че обсъждат националната сигурност с лекотата, с която биха планирали вечер в кръчмата. Ако това е тяхното поведение зад затворени врати, какво остава за преговорите им с фигури като Владимир Путин, особено по отношение на войната между Русия и Украйна?
„Сигналгейт“ хвърля светлина върху истинската същност на екипа на Тръмп. Това не е поза – те наистина мислят като дребни търговци, които гледат на света през призмата на моментната печалба. За тях защитата на Червено море е „загуба“, защото Европа „печели“ от нея. Те не виждат по-широката картина: как сигурните търговски маршрути носят ползи за всички, включително американските компании и потребители. Вместо това те смятат, че всеки долар, похарчен за съюзниците, е долар, откраднат от Америка.
Тази философия се отразява и в политиката им към Украйна. Вместо да търсят мир заради мира, те изглежда се фокусират върху потенциалните печалби от украинските ресурси, сякаш страната е склад за редкоземни метали, които чакат да бъдат експлоатирани. Това обяснява и защо преговорите за примирие с Русия буксуват – планът им вероятно е бил да „купят“ мира, като убедят Путин, че търговията е по-изгодна от войната. Когато това не проработило, те останали без идеи.
„Сигналгейт“ е повече от скандал – той е прозорец към некомпетентността и тесногръдието на хората, които държат властта в САЩ днес. Те не само не разбират сложността на света, но и не осъзнават тежестта на своите роли. Решенията им се вземат между игра на Candy Crush и онлайн тестове, а не в заседателни зали с ясни протоколи за сигурност. За нас в Източна Европа това е особено тревожно, защото тези хора влияят пряко върху войната в Украйна и отношенията с Русия. Очакванията за мир сега изглеждат по-малко реалистични, отколкото когато и да било.
]]>В изявление пред журналисти Кийр Стармър подчерта, че „целият европейски континент се е мобилизирал за постигане на мир в Украйна“. Той определи това като „мобилизация на Европа в подкрепа на мирния процес в мащаби, невиждани от десетилетия“, подкрепена от партньори от цял свят. Според него усилията са насочени към постигане на траен мир, като той изтъкна необходимостта от засилен натиск върху Русия, за да седне тя на масата за преговори – нещо, което трябва да се случи в рамките на „дни и седмици, а не месеци“.
Стармър отбеляза, че преди повече от две седмици Украйна е приела 30-дневно безусловно прекратяване на огъня, но Русия все още не е дала отговор. Отговаряйки на въпрос за евентуални различия с президента на САЩ Доналд Тръмп, той заяви, че и Тръмп желае траен мир, като през последните седмици е постигнат известен напредък в тази посока. Британският премиер също така потвърди, че министрите на отбраната на Великобритания, Франция и Германия скоро ще посетят Украйна, за да обсъдят допълнителна подкрепа за Киев.
Украинският президент Володимир Зеленски използва саммита, за да предупреди, че Русия се готви за нови офанзиви в Сумска, Харковска и Запорожка област. Според разузнавателни данни, представени от него, Москва умишлено протака преговорите и се опитва да въвлече САЩ в „безсмислени дискусии за фалшиви условия“, за да спечели време и да завземе още територии. „Те не искат мир, а повече земя“, категоричен бе Зеленски.
Той призова европейските лидери да изработят конкретен общ план за разполагане на сили на страните партньори в Украйна. „Нуждаем се от един ясен план, на който всички да се съгласим и който да започнем да изпълняваме въз основа на вече обсъдените варианти“, заяви украинският лидер, подчертавайки спешността на ситуацията.
Френският президент Еманюел Макрон изрази предпазлив оптимизъм относно подкрепата от САЩ, но подчерта, че Европа трябва да е готова да действа самостоятелно, ако се наложи. Коментирайки изявлението на американския спецпредставител Стив Уиткоф, че изпращането на миротворчески войски в Украйна би било „абсурдно“, Макрон заяви: „Ще се надяваме на най-доброто и ще се подготвяме за най-лошото.“
Той подчерта, че макар Европа да желае американска подкрепа за своите инициативи, липсата на такава няма да спре европейските действия. В същото време Макрон похвали САЩ като „надежден съюзник“, който подкрепя Украйна от началото на пълномащабното руско нашествие през февруари 2022 г.
Саммитът в Париж показа решимостта на Европа да подкрепи Украйна в стремежа към мир, но и разкри сложността на международната координация. Докато Стармър настоява за бързо дипломатическо решение, Зеленски предупреждава за военните намерения на Русия, а Макрон подготвя Европа за самостоятелни действия, ако трансатлантическото сътрудничество не даде резултат. В следващите седмици предстои да видим дали този единен европейски фронт ще успее да убеди Русия да преговаря или ще се наложат нови мерки за защита на Украйна.
]]>Освен унищожените ракети, атаката на украинските дронове предизвика и вторична детонация на складовете за съхранение на авиационно гориво, което доведе до сериозни загуби за руските въздушни сили. Според британското разузнаване, тази атака е определена като най-успешната операция на украинските сили срещу руска територия през 2025 година и оказа значително въздействие върху способността на руската стратегическа авиация да провежда бъдещи операции.
Франция обявява нова военна помощ за Украйна на стойност 2 милиарда евро
Междувременно, на международната сцена, украинският президент Володимир Зеленски проведе официално посещение във Франция, където се срещна с френския президент Еманюел Макрон в Елисейския дворец. В рамките на срещата Макрон обяви нов пакет военна помощ за Украйна на стойност 2 милиарда евро.
Френският лидер подчерта, че този пакет включва противотанкови ракети, системи за противовъздушна отбрана, ракети за изтребителите „Мираж“, зенитни ракети „Мистрал“, както и бронемашини AMX-10 RC. Тези бойни машини вече са доказали ефективността си на бойното поле и се считат за първите западни „танкове“, предоставени на Украйна, макар че са колесни, а не на гъсенична платформа. Освен това, Франция ще продължи да снабдява Украйна с боеприпаси, включително с дистанционно управляеми оръжия, както и ще подкрепя украинското производство на военна техника чрез партньорства с местни отбранителни предприятия.
Украйна затвърждава контрола си в Черно море
В интервю за френската преса Зеленски заяви, че в момента Украйна успешно контролира ситуацията в Черно море, а руският флот е в критично състояние. Той категорично отхвърли всякаква възможност за сваляне на санкциите срещу Русия в замяна на гаранции за сигурност в региона.
Украинският президент също така остро разкритикува представителя на Доналд Тръмп – Стив Уиткоф, който редовно посещава Москва и се среща с Владимир Путин. Според Зеленски, Уиткоф открито препредава кремълската пропаганда, което отслабва натиска на САЩ върху Русия и не допринася за постигането на траен мир.
С оглед на тези развития, Украйна продължава да засилва международните си партньорства и да оказва натиск върху Русия, както на бойното поле, така и в дипломатическата арена.
]]>Тези думи не са случайни. Те напомнят на аргументите, използвани от Адолф Хитлер през 1938 г., когато анексира Судетската област от Чехословакия. Тогава етническите немци, говорещи немски език, бяха представени като причина за „освобождаването“ на територията. Невил Чембърлейн, връщайки се от Мюнхен, обяви, че е донесъл мир, но всъщност отвори вратата за Втората световна война. Днес, когато чуем, че руският език в Донбас, Киев или дори Лвов се използва като оправдание за руската агресия, не можем да не видим паралелите. Уиткоф дори добавя, че „никой не иска да чуе позицията на Русия“, сякаш светът е длъжен да търси „допирни точки “ с агресора.
Този подход не е просто риторика – той е отражение на философията на силата, която движи както Владимир Путин, така и, изглежда, администрацията на Тръмп. Примерите не свършват с Украйна. Наскоро Джей Ди Ванс, един от ключовите играчи в екипа на Тръмп, намекна за „териториален интерес“ към Гренландия. Неговата съпруга, придружена от федерален министър и два военно-транспортни самолета „Херкулес“, отпътува за острова – жест, който трудно може да бъде приет като случаен. Ванс открито заяви, че Тръмп ще направи каквото сметне за нужно, независимо от протестите на Европа. Това е политика, която не се интересува от международното право или суверенитета на другите, а само от волята на силния.
В основата на тази система лежи култът към личността на Тръмп – фигура, която, подобно на Путин, изглежда надхвърля обикновените норми на управление. Около него са събрани хора като Джей Ди Ванс, описван като „еталонен политик“ – професионален, убедителен, но лишен от собствена позиция. Ванс е готов да смени мнението си на мига, когато получи ново указание, защото неговите амбиции надделяват над принципите. Той и останалите от екипа на Тръмп са като гласове на дракон с много глави, но всички те говорят с устата на един господар. Както Песков ретранслира мислите на Путин, така и те изпълняват волята на Тръмп, без да добавят нищо свое.
Тази структура напомня на авторитарните режими от миналото. Тръмп, подобно на Путин, изглежда движен от желание да остави отпечатък в историята, да „отмъсти“ на света, че не е отбелязал раждането му с фойерверки. И ако Сталин беше оплакан от народа, който го мразеше, Тръмп сякаш мечтае за същото – да бъде запомнен, независимо от цената.
Днес вниманието на света е приковано към Украйна, където текат преговори, напомнящи на търговия с мир. Русия настоява за териториални отстъпки, оправдавайки ги с присъствието на руския език. В същото време в Гренландия се усеща сянката на американските амбиции. И в двата случая става дума за едно и също – правото на силния да вземе това, което пожелае, без да се съобразява с другите. Това е свят, в който законът отстъпва пред волята, а слабите са оставени да гледат в ужас.
Ако тази политика продължи, последствията ще бъдат катастрофални. Русия, подкрепена от Тръмп, няма да спре с Украйна. Страни като Латвия, Литва, Естония, Молдова, Грузия и Казахстан вече са в полезрението на Москва. Европа, с нейната висока нравственост и култура, остава безсилна пред този нов ред, базиран на груба сила. САЩ след Тръмп може да се окажат отслабени, а това ще даде на Путин още повече пространство за действие.
Историята ни учи, че отстъпките пред агресорите не носят мир, а война. Мюнхенският сговор не спря Хитлер, а само го окуражи. Днес, когато чуваме аргументи за „мир“ чрез териториални отстъпки, трябва да си зададем въпроса: какво ще последва? Защото, както показва миналото, силата не се задоволява – тя само иска още.
Тръмп и Путин са две страни на една и съща монета – лидери, които вярват, че светът им принадлежи по право. Техните действия и думите на хората около тях разкриват опасна визия за бъдещето, в която суверенитетът и законът са заменени от прищевките на силните. Докато гледаме преговорите за Украйна и маневрите около Гренландия, трябва да си припомним урока от миналото: отстъпките пред агресията никога не са били път към мир, а само към по-голяма разруха. Светът стои на кръстопът, и от нас зависи дали ще позволим историята да се повтори.
Автор: Сергей Асланян
Превод със съкращения: Георги Борисов
Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за бързо приключване на конфликта и се надява, че срещите в Рияд ще проправят пътя към пробив в преговорите. Кремъл обаче предупреди, че предстоят „трудни преговори“.
Въпреки че и двете воюващи страни предложиха различни планове за временно прекратяване на огъня, атаките продължават без прекъсване. Първоначално преговорите на техническо ниво за частично примирие бяха планирани да се проведат едновременно, като САЩ да играят ролята на посредник между делегациите. Сега обаче те се провеждат отделно, един след друг.
Срещата между украинската делегация, водена от министъра на отбраната Рустем Умеров, и американските представители приключи късно в неделя. „Дискусията беше продуктивна и фокусирана – обсъдихме ключови точки, включително енергетиката,“ заяви Умеров в социалните мрежи. Той подчерта, че Украйна работи за постигане на „справедлив и траен мир“. По-рано Умеров отбеляза, че на дневен ред ще бъдат предложения за защита на енергийни съоръжения и критична инфраструктура.
В своето вечерно обръщение украинският президент Володимир Зеленски заяви, че „Русия е единствената, която удължава тази война“. „Независимо какво обсъждаме с нашите партньори, трябва да натиснем Путин да даде реална заповед за спиране на ударите: този, който започна тази война, трябва да я прекрати,“ добави той.
Разговорите между САЩ и Русия са насрочени за понеделник, като руските държавни медии съобщиха, че делегацията на Москва е пристигнала в Рияд в неделя. Представителят на Тръмп Стив Уиткоф изрази оптимизъм, че евентуално споразумение ще доведе до „пълно прекратяване на огъня“. „Мисля, че в понеделник в Саудитска Арабия ще видим реален напредък, особено що се отнася до прекратяване на огъня в Черно море между двете страни. Оттам естествено ще се стигне до пълно спиране на стрелбата,“ каза той пред Fox News.
Кремъл обаче намали очакванията за бързо решение, като заяви, че преговорите едва започват. „Ние сме в началото на този път,“ каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред руската държавна телевизия. Той отбеляза, че има много нерешени въпроси относно прилагането на потенциално примирие. Руският президент Владимир Путин отхвърли съвместния призив на САЩ и Украйна за пълно и незабавно 30-дневно спиране на огъня, предлагайки вместо това спиране само на атаките срещу енергийни съоръжения. „Предстоят трудни преговори,“ подчерта Песков.
Песков заяви, че основният фокус на разговорите с САЩ ще бъде възможността за възобновяване на зърнената сделка за Черно море от 2022 г., която осигуряваше безопасна навигация за украинските селскостопански експорти. „В понеделник възнамеряваме главно да обсъдим съгласието на президента Путин да възобнови т.нар. Черноморска инициатива, а нашите преговарящи ще бъдат готови да обсъдят нюансите около този проблем,“ каза той. Москва се оттегли от сделката, сключена с посредничеството на Турция и ООН, през 2023 г., обвинявайки Запада, че не изпълнява ангажиментите си за облекчаване на санкциите върху руските експорти на селскостопанска продукция и торове.
И двете страни предприеха нови атаки с дронове в навечерието на преговорите. Украински официални лица съобщиха, че руска атака с дрон в Киев е убила трима цивилни, включително петгодишно момиче и нейния баща. Според украинските военновъздушни сили Русия е изстреляла 147 дрона в последната си атака. Зеленски призова съюзниците на Украйна да окажат нов натиск върху Русия: „Нужни са нови решения и нов натиск върху Москва, за да се сложи край на тези удари и тази война.“
От друга страна, Русия съобщи, че е отблъснала близо 60 украински дрона през нощта. В южния Ростовски регион един мъж загина, след като колата му беше подпалена от паднали „отломки“ от дрон, а в Белгородска област жена беше убита при атака с дрон.
Москва влиза в преговорите в Саудитска Арабия след сближаване с Вашингтон при управлението на Тръмп, което повиши увереността на Кремъл. Песков отбеляза, че „потенциалът за взаимноизгодно сътрудничество в широк спектър от области между нашите страни не може да бъде надценен.“ „Може да не сме съгласни по някои неща, но това не означава, че трябва да се лишаваме от взаимна полза,“ добави той.
Четвърта година Русия доказва, че не може да победи на фронта, но сега се надява на „служебна победа“, подарък от Тръмп.
]]>Хутите от Йемен продължават своите нападения с балистични ракети срещу Израел, като заплашват да парализират дейността на международното летище „Бен Гурион“. Израелските системи за ранно предупреждение и противовъздушна отбрана успяват да засичат и прехващат повечето ракети, но остатъци от тях понякога достигат до израелска територия.
Министерството на транспорта на Израел полага извънредни усилия да поддържа въздушният транспорт, работейки с международни авиокомпании и регулаторни организации, за да ги убеди, че летището остава безопасно. Хутите, подкрепяни от Иран, се стремят да нанесат икономически удар на Израел, който, бидейки географски изолиран, разчита силно на въздушните връзки със света.
Представители на хутите заявиха, че летище „Бен Гурион“ е станало „небезопасно място“ и призоваха западните авиокомпании да прекратят полетите си до него. Обстрелите обикновено се провеждат рано сутрин, но неотдавна беше регистрирано и вечерно нападение.
За първи път от три месеца бяха изстреляни ракети от Ливан към израелското селище Метула. Израелската армия отговори с артилерийски огън по местата на изстрелване, но се подготвя по-мощен ответен удар.
Министърът на отбраната Израел Кац заяви, че реакцията ще бъде значително по-жестока, подчертавайки, че правителството на Ливан носи отговорност за действията на „Хизбула“. Той приравни обстрела на Метула с обстрел на Бейрут, давайки да се разбере, че Израел може да удари ливанската столица като отговор.
Израелската армия запазва малка буферна зона в Южен Ливан, включваща пет стратегически височини, които позволяват наблюдение както на израелска територия, така и на голяма част от Южен Ливан.
Военните действия в сектора Газа продължават с висока интензивност. Израелската армия провежда наземни маневри, навлизайки по-дълбоко в територията, и нанася мощни въздушни удари.
Терористичните групировки също активизираха дейността си, изстрелвайки няколко ракети към израелския град Ашкелон. Това е първият подобен случай от дълго време, като част от ракетите бяха прехванати, а други паднаха на открит терен.
Израел продължава ликвидирането на ръководството на „Хамас“. Сред последните ликвидирани е Осама Табаш, командир на батальон и отговорник за военното разузнаване в южния сектор на Газа, който е участвал в планирането на атаката от 7 октомври.
Специалният представител на президента Тръмп за Близкия изток, Стив Уиткоф, предложи „Хамас“ да остане в палестинското политическо поле при условие, че групировката напълно се разоръжи. Това предложение вероятно не среща ентусиазъм в Йерусалим, а „Хамас“ вече заяви, че не възнамерява да сложи оръжие. Което е напълно в унисон със „смисълът“ на съществуване на организацията, чиято единствена цел е унищожаването на държавата Израел и прогонване или изтребване на евреите.
Интересно е да се отбележи резултатите от скорошно проучване сред жителите на Газа: 38% от тях биха искали временно да напуснат територията с възможност за завръщане, а 14% желаят да я напуснат завинаги. Това показва, че над половината от населението на Газа е склонно да напусне територията, поне временно, поради тежките условия на живот.
Към 22 март 2025 г. обстановката в региона продължава да се нажежава. Израел поддържа военния натиск върху „Хамас“ с основна цел освобождаването на заложниците, от които между 21 и 22 се смята, че са живи. Войната се разгаря с нова сила, като според експерти, с оглед на възможните действия срещу Иран, конфликтът може би е едва в средата на своето развитие.
]]>До края на миналата седмица Кийт Келог беше специалният пратеник на президента Тръмп за Украйна и Русия. Келог е непреклонен армейски генерал с 35 години военна служба зад гърба си. Участвал е във войната във Виетнам, инвазията в Панама и Войната в Персийския залив. През 2001 г. заема поста директор на комуникациите и компютрите в Обединения щаб в Пентагона. По време на атаките на 11 септември, когато терористи разбиват полет на American Airlines в Пентагона, командният пост е преместен под земята в комплекса Raven Rock Mountain и неговото ядрено скривалище, където Келог поема отговорността. Накратко, той е героичен военен офицер, удостоен с множество отличия, включително Сребърна звезда, Бронзова звезда, Легион за заслуги, Златен кръст на Бундесвера и още 30 награди.
През 2003 г. Келог се пенсионира от армията и става търсен експерт в ИТ и отбранителната индустрия, оглавявайки отдели за сигурност или консултирайки по тези въпроси. Нищо не подсказваше, че ще се насочи към политическа или дипломатическа кариера – докато не дойде първата предизборна кампания на Тръмп. Тогава Тръмп спомена, че се консултира с най-изявените умове в света, но не разкри имената им. Когато най-накрая обяви първите петима членове на екипа си пред Washington Post, сред тях беше генерал-лейтенант Кийт Келог – име, което изненада мнозина, тъй като не беше добре познато.
По време на първия мандат на Тръмп Келог заемаше различни позиции в областта на отбраната и националната сигурност, но не придоби голяма известност. След загубата на Тръмп на изборите и атаката срещу Капитолия на 6 януари, Келог беше в Белия дом до президента. По-късно той свидетелства, че екипът на Тръмп е настоявал президентът да спре нападението, но той е отказал. Между двата мандата на Тръмп Келог се присъединява към America First Policy Institute – мозъчен тръст, наречен „Бял дом в очакване“, където става председател на Центъра за нова американска сигурност.
През юни миналата година Келог, заедно с друг съветник на Тръмп – Фред Флайц, представи мирен план за Украйна в случай на преизбиране на Тръмп. Планът, опростено казано, включваше: критика към Байдън, поставяне на Украйна пред свършен факт за получаване на оръжия само при участие в мирния процес, заплаха към Путин за насищане на Украйна с оръжия, ако откаже преговори, отказ от връщане на окупираните територии със сила без признаването им за руски и обещание, че Украйна няма да влезе в НАТО. Тръмп одобри плана и през ноември назначи Келог за специален пратеник за Украйна и Русия.
Но нещо се обърка. Когато започнаха контактите между Русия и САЩ, Келог не участва. Вместо да бъде в делегацията в Саудитска Арабия, той беше изпратен в Киев – на „детската маса“, както неуместно го нарекоха. В края на миналата седмица ролята му беше ограничена само до Украйна, а на негово място в преговорите с Русия застанал Стив Уиткоф.
За разлика от по-новите попълнения в екипа на Тръмп като Мъск или Ванс, Стив Уиткоф е близък приятел на президента от близо 40 години. Първата им среща е добре документирана – през 1986 г. Уиткоф работи в адвокатска кантора за недвижими имоти, а Тръмп е техен клиент. Няколко години по-късно, по време на важни преговори, Уиткоф среща Тръмп в супермаркет, купува му сандвич и така започва дългогодишно приятелство, основано на общи интереси в недвижимите имоти, сандвичите и голфа.
Уиткоф се различава от останалите в екипа на Тръмп – той не е фанатик на движението MAGA, а работи за привличане на финансиране и обединяване на републиканци около Тръмп. Той успя да убеди бивши противници като Рон ДеСантис и Ники Хейли да подкрепят Тръмп. Бизнес партньорите го описват като проницателен преговарящ, който разбира гледните точки на всички страни и знае какво са готови да жертват. Подходът му не е дипломатичен – той е директен и ефективен, качества, които са му помогнали да придобие над 50 небостъргача.
След преизбирането на Тръмп Уиткоф сам предложил услугите си за решаване на проблемите в Близкия изток. Назначен за специален пратеник, той постигнал успех в преговорите между Израел и Хамас в Катар, убеждавайки израелския премиер Нетаняху да подпише сделка за освобождаване на 33 заложници. Този успех вероятно е убедил Тръмп да го включи в преговорите с Русия. Уиткоф вече посети Москва, прекара часове с Путин и върна у дома Марк Фогел, разменен за основателя на BTC-e Александър Винник. Наскоро той участва и в преговорите между САЩ и Русия в Саудитска Арабия, отбелязвайки възстановяване на двустранните отношения.
Защо Кийт Келог беше заменен от Стив Уиткоф? На пръв поглед причината е проста: Уиткоф е близък приятел на Тръмп, доказал се като ловък преговарящ, лоялен лично на президента, а не на партията. Освен това той явно намира общ език с Путин, докато Русия сигнализира, че не иска да работи с проукраински настроения Келог. Но някои експерти виждат по-дълбок смисъл – смяната може да отразява идеологически разкол в Републиканската партия.
Традиционно републиканците подкрепят идеята за САЩ като най-влиятелната световна сила, инвестирайки значителни ресурси в съюзниците си. Но с втория мандат на Тръмп и възхода на концепцията „Америка на първо място“, част от партията, водена от фигури като Джей Ди Ванс, смята, че тези разходи са неоправдани. Според тях целта на президента е да спре войната, за да спести пари на американските данъкоплатци, а не да защитава Украйна или Европа. Келог, верен на старата школа, може да е неефективен в този нов подход, докато Уиткоф гъвкаво изпълнява визията на Тръмп, както показа в преговорите за Газа.
Автор: Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик.
Превод със съкращения и адаптация: Георги Борисов.