Наскоро публикувани материали от делото във Великобритания, срещу българите обвинени в шпионаж в полза на Русия, разкрива детайли около организирането на следенето и планове за отвличане и дори убийство на журналиста Христо Грозев и основателя и главен редактор на The Insider – Роман Доброхотов, извършвани от различни групи, наети от руските спецслужби, по-специално ФСБ. Този материал хвърля светлина върху сложна мрежа от операции, включващи наемници от различни страни, които са действали често независимо една от друга, без дори да знаят за съществуването си. Сред тях особено внимание привлича група българи, шестима от които са арестувани и вече признати за виновни от съда във Великобритания.
Организацията на шпионажа
Следенето на Христо Грозев и неговия събеседник е започнало в различни държави и е било извършвано от няколко отделни групи. Например, първоначално за Доброхотов е имало наблюдение в Украйна, след това в Австрия и накрая във Великобритания. За Грозев пък са действали поне две групи – едната, съставена от българи, и друга, включваща бивши служители на австрийските спецслужби, наети от Ян Марсалек – беглец, свързан с ФСБ, който се укрива в Русия. Марсалек, известен мошенник и вербуван от руските служби, е използвал контактите си, за да координира тези операции по поръчка на ФСБ (КГБ).
Методите на шпионаж са включвали заснемане на видео и снимки, както и проследяване на ежедневните движения на мишените. Въпреки това, от разкритите кореспонденции става ясно, че целите са били далеч по-сериозни – отвличане и вероятно убийство. Групите са обсъждали различни сценарии, включително нападения, взривяване на лодка или дори инсцениране на инцидент с участието на радикали.
Опитите за отвличане на Христо Грозев
Един от най-интересните и показателни примери за плановете на тези групи е опитът за отвличане на Христо Грозев през август 2021 г., докато той е бил на почивка със семейството си в България. Според разследването, наемниците са възнамерявали да го нападнат, докато той е плавал с лодка край вилата си. Планът обаче е пропаднал заради комични грешки – първо са следили грешна къща, а след това са объркали лодката му с друга яхта. Едва когато Грозев се появил на съвсем различно място, те разбрали грешката си. Този случай е ярка илюстрация за непрофесионализма на групата, която, въпреки сериозните си намерения, е действала изключително несръчно.
В кореспонденцията между Марсалек и българите са обсъждани различни варианти – от нападение и отвличане до по-екзотични идеи като взривяване на лодката или използване на „ислямски радикал“ за убийството. Не е ясно дали тези по-крайни планове са получили одобрение от ФСБ, но е очевидно, че са били част от фантазиите на Марсалек, описан като човек с психопатични наклонности.
Планът за отвличане във Великобритания
За Роман Доброхотов плановете са били още по-конкретни. Групата българи, базирана във Великобритания, е подготвила подробно разработен сценарий за отвличането му и извозването му с лодка извън страната. Въпреки това, ФСБ в последния момент е отменила операцията на британска територия, вероятно заради рисковете за самите изпълнители, които са били местни резиденти и лесно биха могли да бъдат заловени от властите. И точно това се случило – британските спецслужби разкрили групата и я арестували, преди тя да успее да осъществи плана си.
Ролята на ФСБ и мотивите на Кремъл
От разкритите документи и кореспонденции става ясно, че всички тези действия са били координирани от ФСБ, по-специално от Управлението за вътрешна сигурност. Интересно е, че следенето на Грозев и Доброхотов започва точно след публикуването на тяхното разследване за отравянето на Алексей Навални. Това разследване, което разкри имената на отровителите от ФСБ, е предизвикало гнева на Кремъл и лично на Владимир Путин. В кореспонденцията дори се споменава, че Путин „ненавижда“ Грозев, което обяснява мащаба на ресурсите, хвърлени в тези операции.
Непрофесионализъм и провали
Една от най-забележителните черти на тези групи е тяхната некомпетентност. Случаят с българите не е изолиран – подобни провали са типични за операциите, поръчани от Кремъл. Спомняме си отравянето на Скрипал, когато агентите на ГРУ не само сбъркали целта, но и изхвърлили „Новичок“ в кофа за боклук, което довело до смъртта на невинен човек. Или пък случая с Вадим Красиков, който след убийство в Берлин изхвърлил оръжието и перуката си в река пред очите на случайни свидетели, което довело до незабавния му арест.
Продължаващата заплаха
Въпреки арестите на българската група, Христо Грозев и събеседникът му са категорични, че заплахата срещу тях не е изчезнала. Те знаят, че опитите за следене и отвличането им продължават, макар да не са сигурни доколко са успешни тези нови начинания. „Докато Путин е жив и на власт, това няма да спре“, заключава Доброхотов, подчертавайки липсата на илюзии относно намеренията на Кремъл.
Разследването разкрива ужасяващата реалност на операциите на руските спецслужби – комбинация от сериозни намерения и абсурден непрофесионализъм. Въпреки че плановете за отвличане и убийство на Грозев и Доброхотов не са осъществени, те са ярко доказателство за готовността на Кремъл да преследва своите критици по целия свят. Арестът на българската група е само малка победа в една продължаваща война срещу свободното слово и разследващата журналистика.
