В последно време все по-често се чуват разсъждения за това доколко Украйна е способна да продължи войната без американска военна подкрепа. Експерти отбелязват, че въпреки често променящите се твърдения на Доналд Тръмп относно размера на помощта за Киев, доставките от САЩ биха могли да бъдат частично заменени, макар и не изцяло. От началото на войната Европейският съюз е предоставил на Украйна значително повече военна техника в сравнение с Вашингтон. Въпреки това най-критичните системи, които САЩ доставят на Киев, са противовъздушните комплекси „Patriot“ и ракетните системи, като например ракети за системите за залпов огън MARS/HIMARS, които се произвеждат единствено в САЩ.
Теоретично производството на тези системи би могло да бъде организирано и в други държави, но това би отнело време. Алтернативен вариант е Европа да закупи оръжия от САЩ и да ги прехвърли на Украйна. Според военния експерт Сергей Мигдал обаче това би било по-бавен, по- скъп и по-сложен процес. Полша, например, вече е закупила над хиляда южнокорейски танка К2 и стотици самоходни гаубици от същата страна.
Ситуацията става още по-сложна на фона на политическите настроения в САЩ. Ако Тръмп, известен с акцента си върху икономическите ползи за американците, реши да подкрепи подобни покупки от Европа, това би могло да се случи, но ще забави доставките и ще затрудни допълнително Украйна. Дали ще има примирие в близко бъдеще остава неясно. Европа обмисля свой план за урегулиране на конфликта, но той вече предизвиква критики. Предложението на френския президент Еманюел Макрон да се спрат ударите по енергийната инфраструктура и ракетните обстрели за един месец се смята за нереалистично. Още по-малко вероятна изглежда идеята за разполагане на европейски миротворчески сили в Украйна, което на практика би означавало присъствие на войски на НАТО. Според Мигдал подобен ход би поставил войските на НАТО в близост до Харков, Одеса, Херсон и Днепропетровск – сценарий, който едва ли ще бъде приет от Русия, особено предвид това, че декларира, че присъствието на НАТО е сред основните причини за конфликта.
Кирил Мартинов, главен редактор на „Новая газета Европа“, коментира, че изпращането на европейски войски в Украйна преди примирие е изключително рискован ход, на който малко държави биха се съгласили. Той подчертава, че Кремъл би възприел това като пряко участие на НАТО, което би усложнило ситуацията още повече. Мартинов отбелязва, че макар Украйна да надхвърли очакванията за две седмици съпротива и да отблъсне руската армия в първите етапи на войната, днес ситуацията е критична. Американската военна помощ, която вероятно надхвърля 50% от общата подкрепа за Украйна, включва не само оръжия, но и жизненоважни разузнавателни данни от спътници – нещо, с което Европа не разполага в същия обем.
Европейски миротворци – реалност или илюзия?
Според Мартинов идеята за европейски миротворци звучи повече като wishful thinking, отколкото като осъществим план. Той оценява шансовете за такъв ход преди мирно споразумение като „почти нулеви“. Европейските лидери са изправени пред вътрешнополитически рискове – всеки, който изпрати войски, ще се сблъска с масови протести и обвинения в разпалване на световна война. Освен това Европа няма военния капацитет да се противопостави самостоятелно на Русия без САЩ, което я поставя в уязвима позиция.
Какво следва?
Много зависи от предстоящата среща между Тръмп и Путин, която според Мартинов се подготвя активно. Той изразява опасения, че двамата лидери, обединени от сходни интереси в бизнеса и омразата към украинския президент Зеленски, биха могли да постигнат договорка за сметка на Украйна. Тръмп и Путин може да обявят, че искат бърз край на войната, представяйки Украйна като пречка за мира. Това би било драматичен обрат, който би позволил на Русия да затвърди позициите си, докато САЩ се оттеглят от ангажиментите си.
В заключение, докато Украйна продължава да се съпротивлява вече четвърта година, бъдещето й зависи от сложен баланс между американската подкрепа, европейската инициатива и геополитическите игри на големите играчи. Без ясна стратегия и единство сред съюзниците Киев е изправен пред все по-тежки времена.
