Група учени, изолирани в малка изследователска база в Антарктида, изпрати отчаян зов за помощ, след като един от екипа им уж нападнал колега и заплашил да го убие. Заседнали на станцията Sanae IV заради екстремното време, което прави евакуацията невъзможна за още 10 месеца, изследователите от Южна Африка живеят в страх и несигурност, хванати в капан на хиляди километри от цивилизацията.
Ужас в ледената пустош
Всичко започнало миналата седмица, когато един от учените изпратил тревожен имейл до властите, разкривайки ужасяваща ситуация. Според писмото, един от членовете на екипа физически нападнал свой колега и отправил смъртни заплахи към него. „Поведението му ескалира до дълбоко обезпокоителна степен“, пише авторът, който остава анонимен. „Той не само наруши личната безопасност и нормите на работното място, но и създаде атмосфера на страх и сплашване.“
Обвиненията не спират дотук – същият човек е обвинен и в сексуално посегателство над друг член на екипа. „Постоянно се притеснявам дали аз ще съм следващата жертва“, добавя изследователят, изразявайки нарастващото напрежение в базата. В условията на пълна изолация, без животни, други хора или връзка със света, екипът е оставен сам да се справя с тази заплаха.
Живот в леден капан
Sanae IV е разположена в една от най-суровите точки на планетата, където температурите падат до минус 23 градуса, а пейзажът е безкрайна бяла пустош. Екстремните метеорологични условия правят влизането и излизането от базата почти невъзможно, а учените рядко я напускат заради собствената си безопасност. „Това е близко съжителство, хората развиват треска от затвореното пространство“, коментира министърът на околната среда на Южна Африка, Дион Джордж. „Може да бъде много дезориентиращо.“
Конфликтът започнал с вербален спор между лидера на екипа и обвиняемия, който после преминал във физическа агресия. Министър Джордж обяви, че ще разговаря лично с екипа, за да оцени ситуацията, но решението остава трудно – няма бърз изход от Антарктида.
Психологически капан
Изследователите минават през строги психологически тестове, преди да бъдат изпратени в такъв екстремен район, но дори това не е гаранция. Алан Чеймбърс, полярен изследовател, прекарал месеци в региона, описва Антарктида като „много, много самотно място“ от психологическа гледна точка. „Няма цветове, шумове, нищо нормално – всичко се усилва. Малките неща стават големи“. Самотата и монотонността могат да превърнат дребни конфликти в сериозни проблеми, особено когато си „затворен в ума си“ дълго време.
Зов за спасение
Авторът на имейла умолява за незабавни действия, за да се гарантира безопасността на екипа. „Трудно ми е да се чувствам сигурен в негово присъствие“, пише той, подчертавайки спешността на ситуацията. Засега обаче спасението изглежда далечно – хилядите километри лед и сняг стоят между учените и дома им. Докато властите обмислят следващите стъпки, екипът остава в капан, изправен пред не само природните стихии, но и заплахата отвътре.
