Тулси Габард е една от най-интересните и противоречиви фигури в американската политика. През 2015 г., в периода около предишните президентски избори, тя бе възприемана като млада и обещаваща звезда на Демократическата партия в САЩ. Родом от Хавайските острови, тя бе първата индуистка в американската армия, достигнала до чин подполковник, и дори участва във войната в Ирак, след което заяви, че ненавижда войната и всякакви нейни проявления.
Това ѝ спечели широка популярност и симпатии сред обществото. В един момент тя дори зае поста на вицепрезидент на Националния комитет на Демократическата партия, което я направи втората най-важна фигура в партията – и всичко това преди да навърши 40 години. В онзи период много хора вярваха, че тя има потенциал да стане президент на САЩ, ако следваше правилата на партийния истаблишмънт.
Но една от основните характеристики на Габард е, че тя винаги отказва да се подчинява на правила, които смята за несправедливи. През 2016 г., противно на волята на демократите, тя подкрепи социалдемократа Бърни Сандърс срещу корпоративно подкрепяната кандидатура на Хилъри Клинтън в партийните първични избори. Това доведе до нейното политическо остракиране – вратите на Демократическата партия се затвориха пред нея, тя бе отхвърлена от партийните елити и се превърна в аутсайдер.
С времето Габард пое в напълно различна посока. Засегната от отношението на Демократическата партия към нея, тя постепенно започна да се доближава до лагера на Доналд Тръмп. Политическата ѝ трансформация бе толкова драстична, че тя се превърна в пълна противоположност на предишния си образ – от ведра и позитивна личност, свързвана с плажовете на Хаваите и цветните венци, тя се трансформира в твърд, безкомпромисен политически играч, мотивиран от жажда за отмъщение.
Габард започна открито да защитава авторитарни лидери и спорни режими. Тя се появяваше често по консервативния новинарски канал Fox News, демонстрираше приятелско отношение към сирийският касапин Башар Асад и руският военнопрестъпник Владимир Путин, а трансформацията ѝ шокираше мнозина от нейните предишни поддръжници. Нейните критики към американската политическа система и елита ставаха все по-остри, което ѝ донесе симпатии сред крайнодесните среди.
Руският пропаганден апарат също не остана безучастен. Главният пропагандист на Кремъл Владимир Соловьов дори започна да я нарича „нашето момиче“, което засили опасенията, че Габард изпитва все по-силна симпатия към Русия, Сирия и Иран.
Сега, тя зае висок пост в администрацията на Тръмп, като ръководител на Националното разузнаване на САЩ, но от това възникват сериозни въпроси. Дали човек, изпълнен с такава омраза към американската политическа система, може да бъде неин защитник? Дали нейните позиции ще бъдат в унисон с националните интереси на САЩ или ще обслужват геополитически играчи, към които тя изпитва симпатии?
Трансформацията на Тулси Габард остава един от най-забележителните примери за политическа метаморфоза в съвременната американска история. Някога обещаваща млада звезда на демократите, днес тя е една от най-противоречивите и разпознаваеми фигури сред консервативните среди.
