Мексико Сити направи историческа крачка към промяна на вековна традиция. Местните депутати гласуваха с огромно мнозинство (61 срещу 1) да забранят кървавото убиване на бикове в коридите. Новият закон, наречен „корида без насилие“, забранява остри оръжия и убийства, ограничава времето на биковете в арената и предизвика буря от емоции – от гневни протести на феновете до ликуване на защитниците на животните.
Корида без кръв
Решението цели да запази традицията, но без жестокостта, която отнема живота на около 180 000 бика годишно по света. „Това или нищо“, заяви София Морин от организацията Култура без мъчения, Мексико без кориди. „Това е огромна стъпка за защита на животните.“ Кметът Клара Бругада от партията Morena добави, че Мексико Сити става „място, което уважава правата на животните“. Законът идва след години спорове, опитвайки се да помири привържениците на „fiesta brava“ с нарастващия глас срещу насилието.
Протести и празненства
Решението предизвика гняв сред матадори и фенове, които опитаха да пробият полицейска барикада пред Конгреса с викове „Да си фен на коридата не е престъпление, а гордост!“. Хуан Пабло Пимиента заяви през мегафон: „Бикът умира в арената – това е неговата същност!“ От другата страна, активисти излязоха с плюшени бикове и вдигнати юмруци, празнувайки победата си под защитата на полицията в бойна екипировка.
Икономика срещу етика
Коридата в Мексико не е само традиция, а и икономически двигател – Националната асоциация на развъдчиците на бойни бикове твърди, че тя осигурява 80 000 директни и 146 000 косвени работни места, генерирайки 400 млн. долара годишно. През 2022 г. съдия временно спря кървавите боеве в най-голямата арена в света в Мексико Сити, но Върховният съд отмени забраната през 2023 г. Сегашният компромис позволява спектакъла да продължи – подобно на безкръвните кориди в Калифорния, където биковете носят велкро подложки, а участниците ги „ловят“ без да ги убиват.
Ново начало или край?
Депутатът от Зелената партия Хесус Сесма увери протестиращите: „Никой не загуби работата си. Намерихме среден път.“ Но дали това ще задоволи и двете страни? За едни това е предателство към културата, за други – триумф на хуманността. Мексико Сити се осмелява да пренапише традицията, но цената на мира между човека и животното тепърва ще се измерва – в емоции, в песос и в бъдещето на арената.
