Днес руснаците използваха максимално възможностите си за атака с ударни дронове, тъй като не може ежедневно да изстрелва по десетина балистични ракети. След атаката преди няколко дни по авиобаза „Енгелс-2“ активността на руската тежката авиация значително намаля. Интересно е, че този удар беше комбиниран и заедно с авиобазата, огневи поражения понесе и Саратовският нефтопреработвателен завод (НПЗ).
Според OSINT-анализатори, базиращи се на сателитни изображения, след атаката върху завода са възникнали пожари на поне две локации – на входа на нефтопровода към завода, където е регистриран разлив и запалване на нефт, както и върху инсталация за каталитичен крекинг. Това е ключов сегмент от технологичния процес, в който рафинираната нефт се преработва в горива като бензин, дизел, авиационно гориво и мазут.
Що се отнася до резултатите от атаката върху върху самата авиобаза, все още няма публични данни или информацията за тях не е достъпна. Очевидно е, че Русия е използвал всички налични възможности за изстрелване на дронове. Според емпирични изчисления, техническият максимум на „Шахед“ дроновете за една нощ възлиза на 150 единици. Понякога ВВС съобщават за 150+ засечени дрона, но в тези случаи става въпрос за и за други видове безпилотни апарати.
Най-вероятно ограничението не е свързано с броя на пусковите установки, тъй като те са сравнително примитивни – представляват пакети от по 5 апарата. Въпреки това, в състава на тези комплекти влизат и други системи, които вероятно са дефицитни. Възможно е също така да се наблюдават логистични затруднения, които да възпрепятстват по масирани атаки. Обикновено се използват около 30 пускови установки, разположени в различни отдалечени локации, за да се избегне унищожаване при контраудар.
Желаещите могат да анализират сводките на Военно-Въздушните Сили през последния месец и приблизително да изчислят капацитета на всяка от стартовите локации на противника. Понякога в ударите не участват една, две или три от тях, което позволява да се установи броят на пусковите установки във всяка локация. Обикновено обаче, поне една локация не работи на пълен капацитет.
Ако предположенията за максимална възможност от 150 дрона са верни, то днешният залп е бил на този лимит – ВВС отчетоха 140 дрона в контролираното от тях въздушно пространство. Възможно е агресорът да не е използвал две установки, но по-вероятно е 10 апарата да не са успели да стартират или са паднали още на руска територия. Това не е изненадващо, тъй като крилати и балистични ракети, както и коригируеми авиационни бомби, често падат на собствената територия на Русия.
От влезлите в контролираното въздушно пространство дронове, 85 са били свалени, 52 – потиснати от други средства, а два са паднали и избухнали в Молдова. Президентът на страната Мая Санду категорично осъди този инцидент, като подчерта, че Молдова не участва във войната и атаката срещу нейната територия е недопустима. Интересно е, че други държави, включително членки на НАТО, не са свалили нито един дрон или ракета, навлезли в тяхното въздушно пространство.
В същото време Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) също нанесоха масиран дронов удар по Липецкия металургичен комбинат. Местни жители съобщават за най-малко 12 мощни взрива в промишлената зона, където се намира предприятието. Вражеските източници не споменават за ефективна работа на противовъздушната отбрана (ПВО).
Особено внимание привлече фактът, че след един от ударите в няколко района на града е спряло електрозахранването. Това доведе и до ясно доловими последващи експлозии. Властите в Липецк омаловажиха инцидента, заявявайки, че електроснабдяването бързо е било възстановено и че експлозиите са причинени от падането на отломки от свалени дронове.
Все още няма точни данни за пораженията, но според руски източници Новолипецкият металургичен комбинат (НЛМК) е най-голямото стоманолеярно предприятие в Русия, което произвежда около 20% от цялата руска стомана. Очевидно е, че и за Русия, нощта е била всичко друго, но не и спокойна.
