На 7 октомври 2023 г. Израел беше изненадан от мащабно нападение на терористичната групировка Хамас, което разкри дълбоки пропуски в стратегическата, оперативната и тактическата подготовка на страната. Едно от най-тежките поражения в съвременната история на Израел започна в ранните часове на съботния ден, когато около 5500 терористи, включително добре обучен спецназ „Нухба“, преминаха границата от Сектора Газа. От другата страна израелските сили бяха неподготвени – заспали, отслабени от отпуските заради съботата и празниците, с едва 14 танка и по-малко от половината от обичайната си численост. В първите три часа на атаката граничните войски загубиха около 30% от силите си, като 157 души бяха убити. Тази „нощ на слепотата“, както я наричат, се оказа изключително печална.
Военната разузнавателна служба на Израел (Аман) представи резултатите от разследването на причините за този провал. То е подробно и честно, но остава само предисловие към следващия потенциален крах, ако не бъдат направени правилните изводи. Интересно е, че точно 50 години след Войната от Йом Кипур (1973 г.), почти ден за ден, Израел отново беше застигнат неподготвен – този път не от държава, а от терористична организация, действаща от Газа. За разлика от 1973 г., когато все пак имаше известни предупреждения, през 2023 г. не се намери нито един разузнавач, който да забележи признаците на предстоящото нападение. Израел попадна в капана на дългогодишна дезинформация, организирана от Хамас.
Хронология на събитията: От бездействие до хаос
Разследването на ЦАХАЛ (Израелските отбранителни сили) разкрива ужасяваща поредица от пропуски в нощта преди атаката и в първите часове след нея. Ето съкратена хронология на събитията от 6 срещу 7 октомври:
- 21:00, 6 октомври: Офицери от разузнаването на Дивизия Газа и Южното командване получават сигнал от Шабак (служба за сигурност, известна още, като Шин Бет) за активиране на израелски SIM карти в различни части на Сектора Газа. Командирите обаче решават, че това не е необичайно и го приписват на рутинна дейност на Хамас.
- 23:30: След консултации с Шабак се заключава, че няма причина за тревога.
- 00:00, 7 октомври: Разузнавателен офицер докладва за „аномални признаци“ от другата страна на границата, но се предполага, че става въпрос за учения или дребен „сюрприз“ от терористите. Оценката се отлага за сутринта.
- 02:00–03:00: Главата на канцелярията на началник-щаба осъзнава, че ситуацията е необичайна, но не може да определи какво точно се случва. Генералният щаб иска от ВВС да изпрати разузнавателни дронове над Газа. Забелязва се засилено движение на пикапи, но сигналите се тълкуват като „успокояващи“.
- 03:15–04:00: На съвещание офицерите решават да не рискуват разузнавателните си източници в Газа. Началник-щабът Герц Халеви нарежда повишена бдителност на разсъмване, но ВВС отлагат използването на самолети заради метеорологични условия и съображения за сигурност.
- 05:30: Шабак изпраща екип „Текила“ – група за бързо реагиране, подходяща за малки терористични групи, но не и за хиляди бойци. Командирите на батальоните по границата остават в неведение за заплахата.
- 06:29: Започва атаката на Хамас. В първите часове екипът „Текила“ се сражава героично, но понася загуби. 767 войници с 14 танка се изправят срещу 5500 терористи.
В първите три часа падат 157 войници, а общите загуби достигат 30%. Дори след началото на атаката Генералният щаб не разбира напълно какво се случва, което забавя изпращането на подкрепления. Едва в 13:00 голямата атака е спряна и започва стабилизиране на фронта.
Стратегически и тактически провали
Разследването разкрива две основни категории пропуски:
- Стратегически концепции: Години наред Израел вярваше, че Хамас е „сдържан“ и прагматичен. Лидерът му Ихя Синвар беше подценяван, а операция „Страж на стените“ (2021 г.) се смяташе за тежък удар върху военните му способности. В действителност Хамас използва това време за подготовка на война.
- 41 конкретни бойни епизода: Анализът показва липса на координация и готовност на местно ниво, както и забавена реакция от страна на висшето командване.
Основният извод е, че Израел е жертва на собствената си самоувереност и многогодишна дезинформация от Хамас. Разузнаването не успя да разпознае очевидни сигнали – от демонстрациите по границата след 2017 г., които приспаха бдителността на Израел, до плана „Йерихонска стена“ от 2016 г., предвиждащ масирано нахлуване. Този план беше отхвърлен като нереалистичен, въпреки че се сбъдна почти буквално.
Какво позволи провала?
- Липса на критично мислене: Военната разузнавателна служба Аман не подлагаше господстващата концепция на проверка. Сигналите бяха потулени под предварителните убеждения, вместо да се търсят противоречия.
- Недооценяване на врага: Хамас беше възприеман като неспособен да инициира мащабна атака, а само като реактивна сила. В действителност „освобождаването“ на Палестина беше тяхна стратегическа цел, а нападението – основен план.
- Тактическа слепота: Разузнаването пропусна многобройни предупреждения – от засилени протести до подозрително спокойствие ден преди атаката.
Уроци и препоръки
Разследването предлага редица мерки за предотвратяване на бъдещи провали:
- Готовност за най-лошия сценарий: ЦАХАЛ трябва да е подготвен за внезапна мащабна атака, вместо да разчита на „управление на конфликта“.
- Реформа в разузнаването: Нужни са аналитичен подход, критично мислене и изучаване на езика, културата и религията на врага.
- Увеличаване на силите: Усилване на сухопутните, въздушните и разузнавателните ресурси по границите.
- Намаляване на прозрачността: Израел трябва да затрудни разузнавателните операции на противника чрез ограничаване на изтичането на информация.
Отговорността – все още неясна
Въпреки подробните разследвания никой не пое пълна отговорност. Началник-щабът Герц Халеви обяви, че ще подаде оставка, но други ключови фигури останаха на постовете си. Премиерът Бенямин Нетаняху и бившият министър на отбраната не признаха лична отговорност, въпреки че политиката на запазване на Хамас на власт беше стратегически избор на правителството. Тази политика, подкрепена с катарски милиони, цели да предотврати единство сред палестинците, но доведе до катастрофални последици.
Нападението на 7 октомври 2023 г. не беше само тактически провал, а резултат от системни заблуждения и липса на критична преоценка. Без дълбоки реформи в армията и разузнаването, без държавна комисия за разследване и без реална отговорност от страна на политическото ръководство, Израел рискува да повтори историята си. Докато семействата на жертвите и оцелелите чакат отговори, доверието в държавата и армията остава разклатено. Въпросът вече не е „Как стана това?“, а „Как да го предотвратим?“.
Провалът в противодействието на готвеното нападение, за което всички служби са имали данни от над 6 г. ще бъде обект на щателно и пълно разследване във всички служби и институции в Израел. След армейският доклад, се очакват още няколко такива, от останалите служби за сигурност и самото правителство.
