Изминалата нощ беляза нов връх в използването на дронове в руско-украинската война. Русия изстреля общо 180 дрона тип „Шахет“ по украинска територия, като 176 от тях навлязоха във въздушното пространство на Украйна. Това показва, че руската армия е разширила своите пускови райони, тъй като досегашните максимални възможности за нощна атака достигаха около 150 дрона.
На база на тези данни може да се предположи, че средното подразделение разполага с шест пускови установки, всяка с капацитет от пет дрона. Освен това, този комплект вероятно включва и комуникационни, навигационни и контролни системи, осигуряващи подготовката и насочването на дроновете.
Въпреки мащабния обхват на атаката, украинските ВВС бяха подготвени. Според официални данни, 103 дрона са били свалени, а 67 са били неутрализирани чрез електронни и други средства за защита. В същото време, украински дронове нанесоха удари по цели на руска територия. Сред тях бе нефтобазата „ЮТЕК“ в Белгородска област. Очевидно е, че всяка нефтена база в граничните райони на Русия е тясно свързана с военната логистика, което я прави стратегически важна цел.
Перманентните удари по руската нефтена инфраструктура
От началото на 2025 г. украинските сили вече са атакували седемнайсет обекта от руската нефтена индустрия, използвайки въздушни средства. Въпреки че ВСУ все още не разполагат с тежки оръжия, които биха могли с един удар да унищожат цяла рафинерия, тактиката им на „хиляди порезни рани“ вече дава резултат. В Русия започва да се усеща недоволство сред влиятелните фигури в нефтената индустрия, които периодично търсят помощ от Кремъл. Отговорът на Путин обаче изглежда пасивен, а това натрупва ефект не само в технически, но и в политически план.
Загубата на влияние в Сирия
Докато руските стратегически обекти в страната стават все по-уязвими, Москва се сблъсква с нови предизвикателства в Близкия изток. Сирия, където Русия поддържаше военно присъствие в продължение на години, започва да се превръща в несигурна територия за руската армия. Част от руските сили бяха изтеглени и изпратени на украинския фронт, а противовъздушната отбрана в базата „Хмеймим“ бе значително намалена.
В този контекст, руската преса усилено обсъжда възможността Москва да договори с новите сирийски власти запазване на военното си присъствие. В същото време се появиха информации, че Русия е върнала част от средствата, които сирийският режим бе депозирал в руски банки. Тези дипломатически маневри обаче не могат да скрият реалността: руските бази в Сирия вече не са добре защитени и бъдещето им е несигурно.
Тази нощ авиобаза „Хмеймим“ бе атакувана от неизвестни дронове, а руската система за ПВО „Панцир“ стреля в продължение на около час. Все още не е ясно дали атаката е била успешна, но този инцидент ясно показва уязвимостта на руските позиции в региона. Ако подобни удари продължат, базата „Хмеймим“ може да се превърне в стратегическа загуба за Кремъл.
Разширяването на нощните атаки с дронове, както и нарастващото напрежение в Сирия, показват, че Русия е изправена пред сериозни военни и политически предизвикателства. Докато украинските сили продължават да прилагат тактиката на постепенен натиск, Кремъл губи контрол както върху своята енергийна инфраструктура, така и върху външнополитическите си проекти. Какво ще последва? Времето ще покаже, но засега тенденцията не изглежда в полза на Москва.
