Научната сцена в САЩ в момента напомня на земетресение с магнитуд 9 по скалата „Тръмп“. След съкращенията на федералното финансиране за научни изследвания, започнали още по време на първата администрация на Доналд Тръмп, американските учени се оказват в положението на емигранти… по неволя. Масово стягат куфарите за Европа – не поради любов към романтичните улици на Париж или добрата бира в Берлин, а защото у дома ги чака… нищо.
Доктор Дейвид Дижан от Националното управление по океанография и атмосфера (NOAA) е един от стотиците учени, които получават „поздравителен“ имейл с молба да напуснат кабинета си в рамките на 90 минути. Не 90 дни, не 2 седмици предизвестие – а по-бързо от доставка на пица. Човекът с брилянтни препоръки и важна изследователска дейност изведнъж се оказва извън борда, а неговият случай далеч не е изолиран.
Сара Вайсберг – биоложка със специализация по рибни ресурси – също е освободена преди да успее да се нанесе. За щастие, вече има предложения от европейски институти, които не само я търсят, но и ѝ предлагат условия, за които доскоро можеше само да мечтае.
Джон Татхел – професор по невронауки от Университета на Вашингтон – обмисля преместването на цялата си лаборатория в Европа. Причината? Не може да кандидатства за финансиране до 2027 г. Ако някой се е чудил как изглежда научна блокада – ето ви я.
Европа, междувременно, не просто наблюдава отстрани, а се възползва стратегически. Европейският съюз удвоява бюджета за привличане на учени – до 2 милиона евро на изследовател. Германия се кани да приеме до 1 000 учени, Франция отчита 120 кандидатури от специалисти от NASA и Станфорд, а белгийските университети вече са отворили 36 постдокторски позиции, специално таргетирани към американци. Холандия създава нов фонд, Германия разширява „Александър фон Хумболт“, а бъдещият канцлер Фридрих Мерц обобщава ситуацията без грам дипломатическо лицемерие:
„Това е огромна възможност за Европа – и тя не я изпуска.“
За американските учени това е билет към научна автономия, гарантирано жилище и достъп до проекти, които не трябва да чакат години, за да се случат. Европа превръща кризата в стратегическо преимущество. А кризата в САЩ тепърва се задълбочава.
Разбира се, не всичко в Европа е розово. Разликата в мащаба на финансиране все още е стряскаща – САЩ са инвестирали 940 милиарда долара в наука през 2023 г., срещу 411 милиарда в ЕС. Фондовете на Харвард надвишават пет пъти тези на Оксфорд. Пари в Америка има. Въпросът е – има ли воля и визия?
В момента битката не е за бюджета, а за умовете. И поне на този етап – Европа печели първия рунд. Умно, тихо и стратегически.
Следващите въпроси са:
Колко дълго ще трае това предимство?
И дали Америка ще събере сили да върне обратно своите „изгубени мозъци“?
Защото, както знаем – без главата тялото не върви. А в този случай, тялото е цялата американска наука.
