Фронтовата линия: Курсk, Белгород и Херсон
През последната седмица фронтовата линия в Курска област в Русия остана относително стабилна. Украинските сили запазиха контрол над няколко сектора, като в края на седмицата украинските позиции намаляха от 110 км² до 80 км². Вероятно тази стабилност е свързана с украинската операция в Краснояружския район на Белгородска област, пак в Русия, разположен на повече от 10 км източно от украинските позиции в Курск.
Сраженията продължават в населените места Демидовка и Графовка в Белгородска област, както и в украинското село Марине в Сумска област. Въпреки че районът беше миниран и блокиран от „драконови зъби“, украинските сили успяха да си пробият път с помощта на минни разчистващи машини. Вероятно тези атаки са били насочени към отвличане на вниманието на руските войски от граничните райони в Курска област, което дава на основната украинска групировка време за прегрупиране и организиране на отбрана в Сумска област.
В руските Телеграм канали се засилва паниката от възможно обкръжение и унищожение или плен на около 1000 руски войници, в руската Белгородска област. Извинявайте за тавтология, но е важно да се отбележи, че всичкото това става в Русия.
В района на Купянск, Харковска област, руските войски създадоха нови плацдарми на западния бряг на река Оскол, като използват тактика на постепенни настъпления. Малки щурмови групи първо формират предмостие, след което по-големи сили го подсилват, за да се създаде по-широк контрол върху фронтовата линия.
Активизация в „спящи“ сектори
През изминалата седмица активни бойни действия се наблюдаваха в Запорожкия сектор, който беше относително спокоен през последните 18 месеца. Руски десантни и механизирани части настъпваха в районите на Пятихатки и Мали Щербаки. В Лиманския сектор руските войски напреднаха близо до селищата Ивановка и Ямполовка.
Отбелязва се използването на севернокорейски артилерийски системи Koksan, които бяха преместени в Курска област след украинска атака с касетъчни боеприпаси.
Дроновете като доминиращо оръжие
Военните анализатори Роб Лий и Майкъл Кофман споделят, че според украински командири между 60-70% от руските загуби в последно време са причинени от дронове. Руският МО също публикува статистика, според която 75% от ранените руски войници са били ударени от дронови боеприпаси, докато едва 20% са пострадали от артилерийски обстрел.
Използването на дронове нараства значително поради няколко фактора: масово производство, ниска цена, липса на тежка бронетехника и изтощаване на армейските ресурси, което налага бойните действия да се водят в по-малки групи.
Преговори и перспективи за мир
На фона на бойните действия в края на март ще се проведат нови мирни преговори в Саудитска Арабия с участие на руски, украински и американски делегации. Въпреки това, срещата едва ли ще доведе до съществени резултати.
Паралелно, беше „постигнато“ споразумение за прекратяване на атаките срещу енергийната инфраструктура за 30 дни. Определението за „енергийна инфраструктура“ обаче остава неясно, а Русия вече обвини Украйна в нарушаване на споразумението след удари по нефтена рафинерия в Кубан.
Въпреки че Русия все още разполага с повече ресурси, фронтовата линия остава стабилна, а твърденията, че Украйна е на ръба на поражението, изглеждат пресилени. Дори ако мирните преговори се проточат още няколко месеца, това не означава, че украинската отбрана ще се срути. В крайна сметка, и двете страни ще трябва да вземат предвид не само финансовите разходи, но и изтощението на жива сила и техника.
