Енергия под земята
Вятърът и слънцето са бъдещето на чистата енергия, но тяхната непостоянност – спиране на производството при липса на вятър или облаци – изисква надеждно съхранение. Системата за съхранение с компресиран въздух (CAES) е позната идея: излишната енергия компресира въздух, който после се освобождава за задвижване на турбини при нужда. Но досега икономиката й не беше убедителна. Екипът на проф. Араш Дахи Талегани обаче добави обрат – използване на топлината от скалите в стари кладенци, за да усили налягането и съхранението на енергия.
Геотермалният тласък
„Без геотермалния подход цифрите не бяха окуражаващи“, казва Талегани. Горещите скали в кладенците увеличават температурата и налягането на компресирания въздух, позволявайки повече енергия да се съхрани с 9,5% по-висока ефективност. Когато търсенето скочи, въздухът се освобождава, задвижвайки турбини за електричество. А най-доброто? Вместо да се копаят нови кладенци, изчерпаните се превръщат в готови „батерии“, спестявайки разходи и време.
Двойна полза
В САЩ има около 3,9 милиона изоставени кладенци, много от които в Пенсилвания. Оставени без надзор, те изпускат метан в атмосферата и подземните води, създавайки екологичен риск. Новото предложение не само ги запечатва безопасно, но и им дава нова роля – съхранение на енергия. Това съживява инфраструктурата, която някога осигуряваше работа, и създава нови възможности за заетост. „Решаваме енергийни и екологични проблеми едновременно“, отбелязват учените.
Бъдещето е под земята
Преходът към зелена енергия изисква умни решения, а превръщането на стари кладенци в енергийни складове е стъпка напред. С моделиране и симулации екипът доказа, че това е жизнеспособно и икономично. Ще се превърнат ли милионите изоставени сондажи в невидимите герои на устойчивото бъдеще? Ако планът успее, миналото на нефта и газа може да стане ключ към зеленото утре.
Идеята на Мъск
„Надявам се Европа и САЩ да се движат към ситуация без мита, създавайки зона на свободна търговия“, заяви Мъск пред лидера на „Лега“ Матео Салвини. Той добави, че хората трябва да могат свободно да работят в двете зони – съвет, който е дал и на Тръмп. Като шеф на Tesla, SpaceX и X, както и ръководител на новосъздадения Департамент за ефективност на правителството, Мъск играе ключова роля в администрацията.
Предложението му идва в контраст с обявените наскоро от Тръмп тарифи – минимум 10% върху вноса в САЩ и 20% за ЕС. Това предизвика ответен удар от Китай с 34% мита, влизащи в сила на 10 април, което разтърси пазарите. Тръмп нарече реакцията на Пекин „паника“, обещавайки да не отстъпи от политиката си.
Търговска буря
Тарифите на Тръмп, обявени на 2 април и наречени от него „Ден на освобождението“, доведоха до рязък спад на цените на петрола и долара. Лидери и икономисти предупреждават за свиване на глобалната търговия и риск от рецесия. В неделя президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен потвърди готовността на ЕС да преговаря, но и да защитава интересите си с пропорционални мерки след разговор с британския премиер Киър Стармър. „Тези тарифи вредят на всички, включително на най-бедните страни“, заяви тя.
Мост или пропаст?
Визията на Мъск за свободна търговия и движение звучи примамливо, но се сблъсква с реалността на протекционизма на Тръмп. Докато Европа има потенциала да привлече американски инвестиции с баланса си между работа и живот, както отбелязват експерти, въпросът е дали двете страни могат да намерят общ език. Ще надделее ли мечтата на Мъск за единство, или търговската война ще задълбочи разделението? Светът наблюдава напрегнато.
Борба за оцеляване
От шестимата на борда трима бяха спасени от бреговата охрана, след като бяха намерени да се държат за надуваеми спасители във водата. Пилотът Хироши Хамада (66), механикът Кацуто Йошитаке и 28-годишната медицинска сестра Сакура Кунитаке претърпели тежка хипотермия заради ниските температури на тялото си. Според официален представител на бреговата охрана, пожелал анонимност, състоянието им е било критично.
Тялото на лекаря Кей Аракава (34), пациентката Мицуки Мотоиши (86) и нейният придружител Казуйоши Мотоиши (68) бяха открити по-късно от хеликоптер на японските въздушни сили за самоотбрана. В спасителната операция участвали два самолета и три кораба.
Мистерия в небето
Хеликоптерът, известен в Япония като „докторски хеликоптер“, е бил на мисия да достави пациентката до болница, когато се случило бедствието. Причината за катастрофата остава неясна, оставяйки властите и експертите в очакване на разследване, което да хвърли светлина върху трагедията.
Този инцидент не само подчертава рисковете на въздушните медицински транспорти, но и повдига въпроси за безопасността на подобни мисии. Докато Япония скърби за загубените животи, вниманието е насочено към това какво е довело до фаталния край на този полет.
]]>Бягство от несигурността
Джулия, руско-американска анестезиоложка от Ню Йорк, е една от многото, които обмислят преместване. След години работа на първа линия по време на COVID-19 тя иска да се насочи към фармацевтиката или биотехнологиите в Европа. „Имигрантите като мен забелязаха тревожните знаци веднага след изборите“, споделя тя пред Euronews Next, чийто екип скри истинското й име заради търсенето на работа. На Reddit, в канала Amer/Exit – намигване към Brexit – десетки като нея планират бягство към Европа или Канада.
Експертите смятат, че е „твърде рано“ да се говори за „изтичане на мозъци“, но призовават ЕС да се подготви. Ариел Тъкър от Connected Financial Planning съобщава за над 30 нови клиенти само седмица след изборите – предимно професионалисти на 30-40 години от технологичния, фармацевтичния и финансовия сектор. „Чувстваха се безсилни и решиха да действат“, казва тя. „Не можехме да се справим с обажданията.“
Къде отиват и защо?
Популярни дестинации са Испания, Португалия, Швейцария и Германия, като изборът зависи от професията. Мнозина работят за мултинационални компании с офиси в Европа или могат да финансират преместването си от градове като Ню Йорк и Сан Франциско. „Не харесват политическия климат в САЩ“, отбелязва Тъкър. Алекс Ингрим от Liberty Atlantic Advisors добавя: „Колкото повече остават, толкова по-несигурни са за качеството на живота си.“
Възможност за Европа
Тъкър вижда „реална възможност“ за европейските компании да привлекат американци в сектори като ИТ, изкуствен интелект и фармацевтика. Но пречките са сериозни – заплатите в Европа често са по-ниски. „В Париж може да са третина от тези в Лос Анджелис“, казва Ингрим. Федерико Стайнбърг от Института Елкано в Испания съветва фирмите да предлагат по-високи възнаграждения или бонуси като жилищна помощ. „Европа има потенциал – баланс между работа и живот, култура, свободно време. Всичко опира до кариерните възможности“, подчертава той.
Данъчната система на САЩ също усложнява нещата – спестяванията в чужди пенсионни фондове често носят наказателни такси. Въпреки това европейските финансови услуги започват да се адаптират към американците. „Преди COVID и първия мандат на Тръмп не бяха много, но сега интересът расте“, отбелязва Ингрим.
Мечтата на Джулия
Джулия обмисля Дания, Германия или Швейцария заради уменията си във фармацевтиката. Преместването може да отнеме година и половина, но тя е решена да го обмисли внимателно, привлечена и от близостта до родителите си, които планират пенсия в Португалия. Страхува се от самота, но е развълнувана от обявите за работа. „Мога да се представя там“, казва тя. Само „импийчмънт на цялата администрация“ би я спрял.
Европа е пред кръстопът – ще успее ли да привлече този поток от талант, или ще пропусне шанса си? Джулия и хиляди като нея вече гледат отвъд океана.
]]>Как работи магията?
За разлика от скъпите и ограничени сателитни телефони, Direct to Cell превръща сателитите на Starlink във виртуални клетъчни кули. Няма нужда от специална апаратура – ако телефонът ви поддържа LTE, той вече е готов да се свърже с космоса. Услугата обещава безпроблемни обаждания и текстови съобщения дори там, където клетъчните мрежи са само мечта – от пустини до върхове на планини.
Кой ще спечели?
Първите тестове започват в САЩ с партньорството на T-Mobile, но плановете са за световен обхват. Пътешественици, спасители и жители на селски райони без надеждна връзка ще намерят в Direct to Cell спасение. Представете си: спешен разговор от средата на гората или съобщение до семейството от отдалечен остров – всичко това без допълнителни разходи или устройства.
Мост над цифровата пропаст
Starlink не просто предлага технология – тя цели да заличи границите в комуникацията. В свят, където милиони все още нямат достъп до основни услуги, тази иновация може да промени правила на играта. „Свързаност навсякъде, за всеки“ – това е обещанието на SpaceX, което превръща сателитите в невидими нишки, обединяващи планетата.
Бъдещето е тук
С Direct to Cell 2025 година бележи началото на ера, в която разстоянията престават да бъдат пречка. Ще успее ли Starlink да направи комуникацията истински глобална и достъпна? Ако всичко върви по план, скоро няма да питаме „Имаш ли сигнал?“, а „Къде си днес?“ – защото отговорът ще стига до нас отвсякъде.
Държави по целия свят бързат да смекчат ефекта от новите американски мита, но Пекин даде знак, че ще се противопостави директно на тези налози, ескалирайки търговската война между двете най-големи икономики в света.
Тръмп затвърди позицията си относно намаляването на дефицитите със своите търговски партньори, заявявайки, че няма да сключва никакви сделки, освен ако този въпрос не бъде решен.
„Понякога трябва да пиеш горчиво лекарство, за да поправиш нещо,“ каза Тръмп в неделя.
Той сподели пред репортери на борда на „Еър Форс Уан“, че световните лидери „умират от желание да сключат сделка“.
Тръмп обяви миналата седмица базово 10-процентно мито върху вноса на стоки в Съединените щати и по-високи ставки за много държави, включително съюзници като Европейския съюз, Япония и Тайван.
Повечето държави до момента се въздържат от ответни действия, но Китай обяви в петък – след затварянето на азиатските пазари – ответни мита от 34 процента върху всички американски стоки, считано от 10 април.
Трилиони долари бяха заличени от световните акции, а в понеделник азиатските фондови пазари претърпяха още по-тежък удар, тъй като инвеститорите се насочиха към по-безопасни активи.
В Япония индексът Никей спадна с шокиращите 6.5 процента, падайки с почти осем процента в началото на търговията.
В Хонконг Hang Seng се срина с почти 10 процента, а Shanghai Composite с повече от четири процента.
Основният индекс на Тайван – както и този в Хонконг и Шанхай, които бяха затворени в петък – се срина с почти 10 процента, а Сингапур с 8.5 процента.
Фючърсните контракти за основните индекси на Нюйоркската фондова борса бяха в рязък спад в неделя, което предполага още болка за пострадалите акции на Уолстрийт, когато пазарите отворят в понеделник.
Американският петрол падна под 60 долара за барел за първи път от април 2021 г. поради опасения от глобална рецесия.
Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел – който беше ударен с 17-процентни мита, въпреки че е един от най-близките съюзници на Вашингтон – трябваше в понеделник да стане първият лидер, който ще се срещне с Тръмп след обявяването от миналата седмица.
Министър-председателят на Великобритания Киър Стармър предупреди в авторска статия във вестник, че „светът, който познавахме, си отиде“, казвайки, че статуквото все повече ще зависи от „сделки и съюзи“.
Поетапните крайни срокове на Тръмп оставиха пространство за някои държави да преговарят, въпреки че той настоя, че ще остане твърд, а администрацията му предупреди срещу всякакви ответни мерки.
„Повече от 50 държави са се свързали с президента, за да започнат преговори,“ каза Кевин Хасет, ръководител на Националния икономически съвет на Белия дом, в предаването „This Week“ на ABC в неделя, цитирайки Търговския представител на САЩ.
Виетнам, производствена сила, за която САЩ бяха най-големият експортен пазар през първото тримесечие, вече се е свързал и е поискал отлагане с поне 45 дни на внушителните 46-процентни мита, наложени от Тръмп.
Министърът на финансите Скот Бесент също заяви пред предаването „Meet the Press“ на NBC, че 50 държави са се свързали.
Но относно това дали Тръмп ще преговаря с тях, „Мисля, че това е решение на президента Тръмп,“ каза Бесент.
„В този момент той си е създал максимален лост… Мисля, че ще трябва да видим какво ще предложат държавите и дали е правдоподобно,“ добави той.
Други държави са били „лоши играчи от дълго време и това не е нещо, което можеш да решиш с преговори за дни или седмици,“ твърди той.
Питър Наваро, гуруто на Тръмп по въпросите на митата, се противопостави на нарастващата нервност и настоя пред инвеститорите, че „не можете да загубите пари, освен ако не продадете“, обещавайки „най-големия бум на фондовия пазар, който някога сме виждали“.
Русия не е била мишена на последната вълна от мита, а Хасет посочи преговорите с Москва относно нахлуването й в Украйна като причина за пропускането й от списъка.
В сряда официален представител на Белия дом предположи, че причината за пропускането на Русия е, че търговията е незначителна благодарение на санкциите.
Тръмп отдавна настоява, че държавите по света, които продават продукти на Съединените щати, всъщност мамят американците, и той вижда митата като средство за коригиране на тази несправедливост.
„Някой ден хората ще осъзнаят, че митата, за Съединените американски щати, са много красиво нещо!“ написа Тръмп в социалната мрежа Truth в неделя.
Но много икономисти предупреждават, че митата се прехвърлят на американските потребители и че те могат да видят повишаване на цените у дома.
]]>Процесът бе предвиден да започне с двама ищци, които са загубили свои близки в трагедията. В последния момент обаче едната страна постигна извънсъдебно споразумение, следвайки примера на мнозинството от пострадалите семейства. Ако не последва нова изненадваща сделка, делото ще започне с избора на съдебни заседатели – осем души, които ще носят тежестта да решат дали Boeing трябва да плати и с какво.
В центъра на оставащия процес е случаят на канадеца Дарси Беланжер – активист, строителен инженер и член-основател на екологичната фондация Parvati. Беланжер, на 46 години, е пътувал за конференция на ООН в Найроби, когато полет ET302 се разбива само шест минути след излитането от Адис Абеба. Няма оцелели.
От 157 жертви, семействата на 155 са завели иск срещу Boeing между април 2019 и март 2021 г., обвинявайки компанията в небрежност, неправомерна смърт и други. Към края на март 2025 г. остават само 18 отворени дела – брой, който продължава да намалява благодарение на конфиденциални споразумения, вероятно придружени с дебели чекови книжки.
В основата на катастрофите стои злочестата система за стабилизация на полета MCAS (Maneuvering Characteristics Augmentation System) – автоматизиран механизъм, който се активира при определени условия, но, както показа трагедията, понякога решава да „помогне“, когато не е нужно, и без знанието на пилотите.
Boeing призна вината си – поне частично – още през 2021 г., след като и втора катастрофа с 737 MAX (Lion Air, Индонезия, 2018 г.) затвърди съмненията в безопасността на модела. Цялата флотилия 737 MAX бе приземена за над 20 месеца, а междувременно в Конгреса на САЩ се изсипаха гневни изслушвания, CEO-та бяха подменяни, а доверието към Boeing получи сериозен удар в турбулентна зона.
Гражданският процес в Чикаго далеч не е краят на правните мъки за Boeing. През юни предстои и потенциален углавен процес в Тексас, свързан със същите катастрофи. Това се случва, след като Министерството на правосъдието на САЩ оповести, че Boeing е нарушил условията на споразумение от 2021 г. за отложено наказателно преследване. Причината – инцидент от януари 2024 г., когато панел от фюзелажа на самолет на Alaska Airlines излетя… насред полет.
Съдия Рийд О’Конър вече разпореди съдебен процес с жури да започне на 23 юни, след като отхвърли предложеното ново споразумение между компанията и правосъдието.
Boeing може и да произвежда самолети, но напоследък явно повече изработва извънсъдебни споразумения. Дали тази стратегия ще ги приземи безопасно, или ги чака нова турбуленция в съдебната зала.
]]>Системите THAAD не са подарък за Израел, а остават под контрола на американските военни, които ги експлоатират. Това е част от стратегията на САЩ да подсилят присъствието си в Близкия изток. Решението идва на фона на напрегнати преговори между Вашингтон и Техеран относно ядрената сделка, които са на ръба на провал. Ако диалогът не успее, Иран може да стане още по-агресивен, а САЩ и Израел се подготвят за такъв сценарий. Освен това американците усилват региона с допълнителна военна мощ – стратегическа авиация на атола Диего Гарсия, ударна група с авианосeца „Карл Винсън“ и сухопутна авиация.
Хусите в Йемен, подкрепяни от Иран, също представляват заплаха, макар и ограничена. До момента те не са успели да изстрелят повече от две балистични ракети в един залп срещу Израел, което местните системи за отбрана успешно неутрализират. Въпреки това американското участие е и тренировка за техните сили, и начин да се пестят израелските ресурси за по-сериозни заплахи – като потенциална масирана атака от Иран, който е показал, че може да изстреля стотици ракети едновременно.
Отношенията между Израел и Турция остават изключително напрегнати, особено заради действията в Сирия. Някои анализатори предупреждават, че сме на прага на ескалация, но вероятността за пълномащабна война изглежда преувеличена. Турция има свои интереси в региона, но пряк сблъсък с Израел в Сирия – не е в неин интерес. Турските ВВС и ПВО биха били в неизгодно положение срещу израелските сили, а идеологическият подход на Ердоган, често използващ антиизраелска реторика за вътрешнополитически цели, едва ли ще прерасне в реален военен конфликт. Засега турското външно министерство отправи успокоителни сигнали, вероятно след натиск от САЩ.
Ситуацията с Иран е по-сложна. САЩ и Израел използват военна демонстрация, за да притиснат Техеран към преговори. Иранските власти наскоро изразиха интерес към диалог чрез посредници, вероятно Оман. Според израелската и американската позиция Иран става сговорчив само под заплаха от реална военна сила или удушаващи санкции. Ако тези фактори липсват, Техеран или печели време, или изобщо не приема сериозно опонентите си.
Американската стратегия включва натрупване на сили в региона – от системи за ПВО до авианосци. Това е сигнал към Иран, че военен удар е възможен, ако преговорите пропаднат. Много зависи от позицията на администрацията на президента Тръмп – ако условията му са неприемливи за Иран, режимът на аятоласите ще трябва да избира между война и отстъпки. Надеждата на Техеран, че американските заплахи са празни думи, може да се окаже рискован залог.
Хамас в Газа е отслабен след продължителните боеве с Израел, но запазва боеспособност. Според различни оценки бойците им са около 20 000, плюс 5000 от „Ислямски джихад“. Ракетните им запаси позволяват периодични атаки срещу израелски градове, включително централните райони, макар и с минимална честота. Примирието им даде време да реорганизират позициите си и да сглобят нови оръжия от налични части.
Силите им са много по-малобройни и по-слаби в сравнение с началото на конфликта, но някои части са извлекли поуки от боевете. В сраженията в Джабалия, Саджая и Бейт Ханун реорганизирани батальони на Хамас оказаха сериозна съпротива, нанасяйки загуби на израелската армия – около 40 войници загинаха в тези операции. Това напомня, че дори отслабен, Хамас не бива да бъде подценяван. Те разчитат на тунели, мини и ядро от фанатизирани терористи.
Съдбата на заложниците, държани от Хамас, остава спорен въпрос. Военният натиск доведе до първата сделка за освобождаване през ноември 2023 г., но също така увеличава рисковете за тях. Има случаи, когато израелски удари или операции са довели до смъртта на заложници – например при ликвидацията на командир в Газа. Въпреки това спиране на операциите би означавало капитулация пред Хамас, което би насърчило бъдещи отвличания. Истината е някъде по средата – натискът е необходим, но изисква прецизност, за да се минимизират жертвите.
Израелската стратегия вече включва не само унищожаване на военните лидери на Хамас, но и на административните им структури. Целта е да се прекъсне всякакво желание за заемане на властови позиции в Газа. Но ако Хамас бъде свален, кой ще запълни вакуума? Местните кланове са неутрализирани, съседните арабски държави не желаят да се ангажират, а Израел също не иска да управлява директно Газа. Без пълно военно поражение на Хамас обаче алтернатива трудно ще се появи. Дори при успех Израел ще трябва да реши дали да покани външна сила, или да остави региона на самоорганизация – риск, който може да върне Хамас на власт.
]]>Разливът, който разтърси региона
Инцидентът, при който изтекоха най-малко 3700 тона мазут, се случи в средата на декември. Керченският проток, свързващ Азовско море с Черно море и разделящ анексирания от Русия Крим от континенталната част, е жизненоважен маршрут за световния корабен трафик. От 2014 г., когато Москва завзе полуострова, той е и гореща точка в конфликта с Украйна. Бурята, ударила двата танкера, превърна този стратегически район в зона на екологична криза.
До момента са почистени над 418,7 км брегова линия, а повече от 154 300 тона замърсен пясък и почва са отстранени, съобщават властите. Според руския екологичен надзор Роспотребнадзор операцията е струвала около 913 милиона евро – сума, която подчертава мащаба на бедствието. Президентът Владимир Путин нарече разлива „екологична катастрофа“, а ученият Виктор Данилов-Данилян го определи пред руски медии като „една от най-лошите екологични трагедии“ в новото хилядолетие.
Гласът на Украйна
От другата страна на конфликта Михаил Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, нарече инцидента „мащабна екологична катастрофа“ и призова за нови санкции срещу руските танкери. Това отразява не само загрижеността за околната среда, но и продължаващото напрежение между двете държави.
Докато почистването продължава, въпросите остават: ще успее ли Русия да ограничи щетите, или Черно море ще носи белезите на тази катастрофа години напред? Едно е сигурно – Керченският проток, някога просто търговски път, сега е символ на крехкостта на природата в сянката на човешките конфликти.
]]>Пътят на пионера
Алиса не чака покана – тя действа. Най-младият завършил академията Project PoSSUM, първият човек, посетил всичките 14 обекта на НАСА чрез програмата Passport, и участник във всички три космически лагера на агенцията, тя изгражда впечатляващо портфолио. От тренировки за оцеляване във вода до създаване на багаж за космически пътувания с Horizn Studios, Алиса се подготвя за деня, когато агенциите ще потърсят хора за Марс. „Ако нещо те вълнува и си страстен за него, можеш да започнеш да работиш към него“, казва тя.
Нейната цел е ясна: да помогне на човечеството да направи първите стъпки към живот на други планети, започвайки с Червената планета. Въпреки че все още не е избрана за официална мисия, нейната отдаденост е забележителна и показва, че възрастта не е пречка пред мечтите.
Космосът – повече от приключение
Алиса подчертава, че изследването на космоса не е само за смелчаци. Технологии като велкро, клетъчните телефони и дори материали за памперси са родени от космически иновации. За нея Марс е не просто дестинация, а ключ към бъдещето на човечеството. „Това е за това как можем да продължим напред като вид“, споделя тя.
Историята й е напомняне, че мечтите не чакат позволение. Докато Алиса тренира и вдъхновява, тя ни кара да се замислим: бихте ли се осмелили на еднопосочно пътуване до Марс? Нейният отговор е ясен – тя вече е на път, с или без официална значка. А вие?
]]>