Днес пламъците, обхванали руски нефтопреработвателни заводи, продължиха със Сызранския НПЗ, част от концерна „Роснефт“. Това предприятие, построено още по време на Втората световна война, в последните десет години бе модернизирано, за да увеличи обема и дълбочината на преработката на нефт. Заводът произвеждаше горива по стандарт Евро-5, но към момента, изглежда, производството му е спряло.
Според руското издание „Царьград“, Самарска област е станала мишена на украински дронове, като ударът е бил нанесен върху нефтопреработвателния завод в Сызран. Жителите на града са чули няколко експлозии, а в региона е обявена тревога за атака с дронове. Губернаторът на Самарска област Вячеслав Федорищев потвърди информацията, като заяви, че няма пострадали. По думите му, на място работят спешни и оперативни служби, но опасността от нови атаки остава.
Какъв е мащабът на пораженията?
В социалните мрежи се появиха кадри от пожара – огънят се разраства, докато хората панически се опитват да овладеят ситуацията. Макар да няма официални данни за точните поражения, видеоматериалите показват, че ударът вероятно е засегнал инсталацията за първична преработка на суров нефт. Това е критична точка в производствения процес, тъй като без първоначалната обработка суровината не може да бъде пренасочена към останалите съоръжения, които произвеждат бензин, дизел, авиационно гориво и други продукти.
Подобни удари в предишни случаи са довели до пълно прекратяване на работата на засегнатите рафинерии и най-вероятно този сценарий се повтаря и сега. Продукцията на Сызранския НПЗ е ключова за руската армия, осигурявайки горива за военна техника – от камиони и бронемашини до керосин за изтребители. Следователно, ударът сериозно засяга възможностите на руската армия да поддържа своите бойни единици.
Нощни атаки: тактическо предимство
Както и при предишни атаки, дроновете са нанесели удара в тъмната част на денонощието – идеалният момент за такава операция. Нощните мисии затрудняват визуалното откриване на безпилотните апарати без специализирано оборудване като радари, термовизионни камери или мощни прожектори.
Това означава, че украинските военни имат ясно разузнаване за слабите места в руската ПВО система. Или пък обектът изобщо не е бил защитен. Във всеки случай, ударите не само причиняват преки щети, но и подкопават доверието на местното население в способността на властите да защитават стратегически обекти.
Много руснаци са били пряк свидетел на атаката – дроновете са летели бавно, извършвали са маневри над завода и са пикирали право върху целите си без каквото и да е сериозно противодействие. В най-добрия случай е имало стрелба с леко стрелково оръжие – неефективно срещу подобни цели.
Верижна реакция?
След последните удари срещу руски нефтопреработвателни заводи, експертите прогнозират все по-големи проблеми с горивоснабдяването както за военните, така и за цивилните потребители. Загубата на ключови производствени мощности ограничава възможностите на Русия да поддържа войната си и да гарантира вътрешната стабилност. Сызранският НПЗ се оказа поредното звено в тази верига. Въпросът сега е – кой ще е следващият?
