И тази нощ се оказа изключително напрегната заради масирани въздушни атаки между Русия и Украйна. Според командването на Военновъздушните сили на Украйна, вечерта на 21 март и през нощта Русия е атакувала украинска територия с ударни дронове и управляеми авиобомби (КАБ). Един от най-тежко засегнатите райони е Запорожието, където ударите са били особено интензивни.
От другата страна обаче не липсваше и ответен огън. Министерството на отбраната на Русия съобщи, че уж е успяло да свали украински безпилотни летателни апарати над седем свои региона. Взривове са били чути в Салския район на Ростовска област, където се намира нефтена база. Местните жители съобщават за поне пет силни експлозии, а един от дроновете е паднал в близка гориста местност. В Самарска област губернаторът Вячеслав Федорищев заяви, че над региона е свален дрон, опитал се да атакува промишлено предприятие в Чапаевския район – вероятно става дума за завода „Промсинтез“, един от ключовите руски производители на взривни вещества. В Ростовска област пък са били „унищожени“ шест дрона, според официалните съобщения. Руски Telegram канали допълват, че в Ростов на Дон безпилотник е ударил жилищна многоетажна сграда на адрес „Партизанска“, при което двама души са пострадали, вероятно от паднали отломки.
Ростовчани и тяхната „карма“
Ростовска област не е случайна мишена. Още през лятото на 2014 г. местните жители с ентусиазъм наблюдаваха и снимаха как руски войски преминават през тяхната територия, за да обстрелват Украйна с артилерия и реактивни системи за залпов огън (РСЗО). Видеата оттогава показват радостни коментари и смях. Днес, десетилетие по-късно, същите тези хора стават свидетели на ответен удар – „сдача“, както го наричат в социалните мрежи. Мнозина обаче удобно забравят как са подкрепяли действията на руската армия срещу Украйна през всичките тези години.
Нефтен пожар в Краснодарския край
Руски медии съобщават за продължаващ пожар на нефтен комплекс „станица Кавказская“ в Краснодарския край. Първоначално местният губернатор обяви, че дежурните системи за ПВО са свалили всички въздушни цели, но един „отломък“ е паднал на територията на предприятието, предизвиквайки пожар на площ от 20 м². Скоро обаче стана ясно, че огънят е обхванал резервоар с бензин, а гъстият дим се издига на стотици метри и се разпростира на десетки километри. Площта на пожара бързо нараства – от 20 м² до 1200 м², а по-късно достига 10 000 м². Първата цистерна изгаря почти напълно и експлодира, последвана от втора, а към вечерта на 21 март пожарът обхваща и трета цистерна.
Ситуацията излиза извън контрол – специалистите и техниката напускат обекта, тъй като горенето става неуправляемо. Местни жители съобщават, че заводът „Нафтотранс“ практически престава да съществува, тъй като цистерните се разхерметизират, горивото се разлива и всичко, което може да гори, вече е в пламъци. Пожарните екипи са евакуирани, а огънят продължава да вилнее без изгледи за потушаване. Някои шеговито отбелязват, че след като всичко изгори, теренът може да се превърне в поле за отглеждане на коноп.
Удар по авиобаза „Енгелс-2“
Украинските въоръжени сили спряха дейността на руската, стратегическа авиобаза „Енгелс-2“ преди дни, а вече излизат данни за сериозността на щетите. Според сателитни снимки от Maxar, анализирани от Джордж Барос от Института за изследване на войната, ударът на 20 март е нанесъл значителни разрушения в североизточната част на базата. Зоната за съхранение на боеприпаси е силно засегната – унищожени са 29 склада (62%), шест са повредени (13%), а само 12 (25%) остават непокътнати. Отломки от ракети са разпръснати на голяма площ, а близо до базата са забелязани автомобили за радиохимическа защита.
Това поражда слухове, че на базата може да са съхранявани ядрени бойни глави за ракети Х-101. Според непотвърдени информации, Путин е разпоредил част от тези ракети да бъдат снабдени с ядрени заряди, които да се държат директно на авиобазата – в нарушение на стандартните протоколи за съхранение на ядрено оръжие. Ако това е вярно, ударът може да е довел до разрушаване на бойни глави и разпръскване на радиоактивни материали, като плутоний, което би обяснило повишените нива на радиация в радиус от 5 км около базата. Въпреки че ядрен взрив не е възможен без специална детонация, разпиляването на радиоактивни вещества остава сериозна заплаха.
Нощта на 21 срещу 22 март 2025 г. показа, че войната между Русия и Украйна навлиза в нова фаза на ескалация. От масирани атаки с дронове и бомби до пожари и разрушения на ключови обекти – последствията са видими и от двете страни на конфликта. Докато Русия се бори с горящи нефтени заводи и повредени военни бази, Украйна продължава да нанася удари по стратегически цели, напомняйки, че войната има своята цена – и тя се плаща и от агресора.
