Поведението на Владимир Путин в международната политика винаги е било внимателно изчислено и обмислено. Той никога не бърза да направи първата стъпка, а неговата стратегия е изградена върху очакването другата страна да демонстрира жест на признание. В случая с американския президент, Путин смята за изключително важно той да му подаде ръка първи. Това е повече от обикновен дипломатически етикет – това е въпрос на признание, символика и демонстрация на сила. За Русия това означава потвърждение, че тя все още е „велика сила“, а за самия Путин – лична победа.
Разделянето на света – мечтата на Кремъл
След нахлуването в Украйна и агресията срещу Грузия, Кремъл постепенно подготвяше почвата за по-голяма сделка. Целта на Путин винаги е била не просто контрол върху съседни държави като Украйна, Казахстан, Молдова и Киргизстан, а нещо много по-мащабно – подялба на глобалните сфери на влияние. Един вид нов Пакт „Молотов-Рибентроп“, но този път не със Сталин и Хитлер, а с американския президент. В представите на Кремъл, това е върхът на политическото могъщество – да седнеш на масата и да разделяш света с една от най-силните нации.
САЩ, в лицето на Доналд Тръмп, се оказват в уникална позиция, в която може да узаконят новата реалност. След като Европа беше представена като слаба и беззъба, за Кремъл остана само една основна преграда – Вашингтон. Именно тук се разиграва голямата политическа интрига: ще признае ли Америка „правото“ на Русия да диктува условията в Източна Европа и извън нея? Тръмп вече направи някои положителни изказвания за Путин, което вдигна политическите му котировки. Въпросът е какво ще последва от тези жестове.
Преговорите и ролята на Лавров
Преди самия Путин на масата за преговори се появява неговата най-важна дипломатическа фигура – Сергей Лавров. Лавров е човекът, който знае къде да натисне, как да отстъпи и кога да настоява. Докато останалите членове на делегацията могат да се сменят, той остава ключова фигура в руската външна политика. Неговото присъствие означава, че Москва подготвя сериозна сделка и има какво да предложи.
Основният въпрос е какви компромиси ще бъдат направени. Ако Русия е дошла да договаря „разделение на света“, то Тръмп няма да играе в нейна полза. Неговият приоритет винаги е бил интересът на САЩ. Това означава, че дори да има някакви предварителни договорки, те могат да се разпаднат в момента, в който Вашингтон види, че сделката не е в негова изгода. Преговорите могат да бъдат дълги, изтощителни и несигурни.
Войната в Украйна – тактическа пауза или продължаващ хаос?
Докато великите сили преговарят, войната в Украйна не спира. Кремъл не бърза да слага край на бойните действия. Напротив, руската армия продължава да създава хаос и разруха, за да остави дълбоки проблеми за бъдещето. Такъв беше случаят с Чернобил – стрелбата по ядрения обект не беше военна необходимост, а чиста демонстрация на разрушителна сила и създаване на допълнителни главоболия за Украйна и Запада.
Руската стратегия е ясна – колкото повече хаос и несигурност, толкова по-добри позиции за преговори. Ако Украйна бъде принудена да приеме условията на Москва, то това ще означава победа за Кремъл. Ако Западът позволи това, ще даде сигнал, че Русия може безнаказано да променя границите в Европа.
Какво следва?
Светът е в очакване на тези преговори. Ще се окаже ли Тръмп напълно предсказуем или ще изненада Путин? Дали Русия ще получи това, което иска, или ще бъде принудена да отстъпи? Най-лошият сценарий е войната да се проточи без реално решение, докато дипломацията се оказва безсилна.
Едно е сигурно – тези срещи няма да донесат незабавен мир. Докато големите сили играят своите игри, Украйна продължава да страда, а Европа остава в състояние на несигурност. В крайна сметка, въпросът не е дали Русия и САЩ ще договорят нов световен ред, а дали светът ще позволи това да се случи.
