Растящите цени са основният проблем, който тревожи повечето руснаци днес. Внезапно хората започнаха да следят внимателно теми, които преди не са ги интересували, като основния лихвен процент, прогнозите за инфлацията и потенциалната нормализация на цените.
Според официалните данни на Росстат инфлацията през 2024 г. достигна 9,5%, което е повече от два пъти целевото ниво на Централната банка. Въпреки това, според социологическите проучвания, възприеманата инфлация е около 15%. Повишаващите се цени намаляват реалните доходи на хората, което ги кара да се питат дали този тревожен тренд скоро ще спре.
Въздействие на инфлацията
Инфлацията е сложен феномен, който действа като данък върху бедните. Колкото по-голям дял от доходите си харчите за основни стоки и услуги, толкова по-силно усещате реалната инфлация. Ако имате доход от 3000 долара месечно, можете да защитите част от парите си, като инвестирате в активи, като ценни книжа, банкови депозити или чуждестранна валута. Но ако печелите само 300 долара на месец, нямате избор – ще купувате хранителни продукти. Колкото по-високи са цените на храните, сметките за ток и градския транспорт, толкова по-бедни ставате.
Този модел е особено видим в условията на руската военна икономика. Появи се нова форма на неравенство – печеливши са онези, които участват в бойните действия, подкрепят военните усилия или обслужват тези категории. Увеличеното потребление от тяхна страна води до повишаване на цените. Заводски работник, който преди е печелил 400 долара, сега получава 1500 долара, което увеличава търсенето му на стоки и услуги. В същото време медицински работници, учители и шофьори на автобуси почти не виждат увеличение на доходите си, но живеят в същата икономика с „новобогаташите“, което ги прави още по-уязвими спрямо инфлацията.
Очаквания за инфлацията
Централната банка на Русия ежемесечно измерва потребителските нагласи, което дава добра представа за възприятията на хората относно инфлацията. Според анкетите от януари 2025 г.:
- 59% от анкетираните смятат, че цените са се повишили значително.
- Една трета от респондентите отчитат умерено увеличение.
- Почти никой не е забелязал липса на промени в цените.
Най-засегнатите категории продукти са основните хранителни стоки като месо, мляко, зеленчуци и битови сметки. По-малко засегнати са услуги като ресторанти, туристически услуги и химическо чистене, които са по-достъпни за по-високодоходните групи.
Какво може да направи Централната банка?
Обикновено основният инструмент на Централната банка за борба с инфлацията е повишаването на основния лихвен процент. По-високата лихва прави заемите по-скъпи и насърчава хората да спестяват, вместо да харчат. Това би трябвало да охлажда икономиката и да намали инфлацията. Въпреки това, в настоящите условия този подход не дава очакваните резултати.
Ефектът от високите лихви
При високи лихви личните заеми практически изчезват – малцина искат да купят жилище с ипотека от 27% или автомобил с кредит от 30%. Но в същото време се наблюдава увеличение на корпоративните кредити. Причината? Държавата субсидира кредити за отбранителния сектор. Например, завод за дронове може да получи кредит, знаейки, че той ще бъде изплатен с бюджетни средства от Министерството на отбраната. Това означава, че парите продължават да циркулират в икономиката, независимо от високите лихвени проценти. По този начин Централната банка практически няма контрол върху инфлацията. Войната изисква разходи, а тези разходи продължават да се покриват, което прави мерките на банката неефективни.
Загубено доверие в Централната банка
Над 50% от руснаците не вярват, че Централната банка ще успее да върне инфлацията до целевите 4% в следващите три години. Причината е, че хората виждат, че цените се покачват независимо от лихвените нива. В резултат те предпочитат да купуват сега, вместо да чакат бъдещо понижение на цените, което само ускорява инфлацията.
Заключение
Войната излиза скъпо на всички руснаци, но инфлацията засяга най-силно най-уязвимите социални групи. Централната банка е ограничена в действията си и не разполага с ефективни инструменти за контролиране на инфлацията. В резултат, икономическото неравенство се задълбочава, а бедните стават още по-бедни. В тези условия индивидуалните стратегии за справяне са ограничени – хората с по-високи доходи могат да защитят част от парите си чрез инвестиции, но за останалите няма спасение от обезценяването на доходите им.
По текст на Максим Кац – руски, опозиционен политик в изгнание.
