В последните дни в руските Z-общности в Telegram се разрази буря от недоволство след куриозен инцидент в Курска област. Популярен Z-блогър гордо обяви, че руските бойци в района са „установили и унищожили седем разчета на противниковото ПВО“ на своя участък. Новината звучи впечатляващо, но при по-внимателно вглеждане в ситуацията се разкриват любопитни и леко комични подробности, които обаче изобщо не са смешни за самите замесени.
Оказва се, че руска система за радиоелектронна борба (РЕБ), действаща на същия участък, е объркала руските дронове за украински и ги е заглушила масово. В резултат на това блогъри публикуваха снимки на „купища трофейни дронове“, представени като доказателство за успешното действие на руските сили. Проблемът? Повече от половината от тези дронове са руски. Експерт, запознат с темата, потвърди, че в „купа на победата“ преобладават именно руски модели, сред които и добре познатият ВТ-40, произведен в Русия.
Този абсурд обаче не свършва дотук. В опит да превърнат провала в пропаганден успех, руските военни организирали „урок по патриотизъм“ в местно училище, където показали на децата „свалените украински дронове“. Децата, разбира се, били въодушевени, а един от присъстващите коментирал с умиление: „Донесохме на децата трофейни дронове на противника за разглеждане – нашите РЕБ ги приземиха!“ Истината, че става дума за собствени руски машинки, обаче остава старателно премълчана.
Системата, която работи срещу себе си
Този случай е само един от многото примери за дълбоко вкоренен проблем в руската военна система, който наблюдатели отбелязват от години. Става дума за култура, при която командирите и началниците са поощрявани не за реални резултати, а за количествени отчети, които да впечатлят висшестоящите. При тази логика ПВО не се цени за чистото небе над главите, а за броя на „свалените цели“. Резултатът? Руски ПВО-системи редовно унищожават собствени дронове, хеликоптери и дори самолети, а в понякога – дори пътнически лайнери. Целта е една: да се отчетат повече „успехи“, независимо какво точно е свалено.
РЕБ пък получава бонуси за броя на „прехванатите дронове“, без значение дали са свои, или чужди. Всичко влиза в статистиката, всичко се брои. А пехотата? Тя е принудена да разчита на каквото дойде – от магарета до тротинетки, като за всеки изминат километър в атака получават по 50 000 рубли (около 500 долара). Това превръща войната в странна комбинация от абсурд и трагедия.
Парите текат, резултатите – не
Интересно описание на ситуацията дава руски офицер, според когото командирите често организират атаки и „успешни настъпления“ само на хартия. Един и същ укрепен район може да бъде „завладян“ десетки пъти, като всеки път се отчита като нов успех, а премиите текат. Реално движение на фронта няма, но парите са налице. За да изглежда всичко правдоподобно обаче, са нужни жертви и разходи – затова новопристигналите попълнения често са изпращани на сигурна смърт в безнадеждни атаки. Така се създава илюзията за „ожесточени боеве“, а ранените и убитите допълват картината.
Тази система не е нова – тя съществува от десетилетия, но при управлението на Владимир Путин е достигнала своя апогей. Корупцията и лъжливите отчети са толкова дълбоко вкоренени, че дори смяната на висши фигури като бившия министър на отбраната Сергей Шойгу не променя нищо. Според анализаторите единственият начин да се разруши тази структура е чрез радикални мерки – арест на Путин, премахване на цялата управляваща върхушка и въвеждане на външна администрация от държави с ниска корупция, като Швейцария или Канада. Но това, разбира се, остава в сферата на хипотезите.
Украинският отговор
Докато Русия се бори със собствените си демони, Украйна изглежда намира начин да обърне нещата в своя полза. Един от ключовите инструменти на руското настъпление през последните години бяха управляемите авиобомби (КАБ и ФАБ), които нанасяха огромни щети на украинските позиции. Сега обаче украинските военни инженери са разработили система за заглушаване на навигацията на тези бомби. Вместо да маневрират и да удрят целите си, те все по-често падат хаотично в полето, без да причиняват значителни вреди.
Този пробив значително намалява ефективността на руската авиация, а липсата на точни удари оставя пехотата им изложена на контраатаки. Руски източници вече признават, че „принципът един ФАБ за една цел“ е престанал да работи, а самолетите им, въпреки увеличените излитания, постигат все по-малко.
