Тази нощ, агресорът извърши масирана атака с балистични ракети по украинската столица – Киев. Това, в общи линии, се вписва в логичната последователност на събитията, ако оставим настрана военния характер на целите и вместо това приемем само една основна цел – да удовлетвори болното его на обезумелия диктатор. Той иска да вижда разрушения и планини от трупове, най-вече в Киев, който ненавижда. Историята ще го запомни с прозвището „Киев за три дни“, а сега той отчаяно иска да види украинската столица в пламъци и затрупана с мъртви тела. Щом приемем тази цел за аксиома, всичко останало започва да се подрежда логично.
Предистория на събитията
Наскоро Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха няколко феноменални удара по командни пунктове на окупаторите, включително на бригадно и армейско ниво. Според руски източници, един от тези удари е унищожил почти цялото командване на 35-а отделна мотострелкова бригада, която настъпва в района на Покровск. В района на Селидово беше идентифициран бункер с офицери на противника и там беше изпратена ракета „Storm Shadow“, известна със своята способност да прониква в укрепления. В резултат на удара, бункерът и намиращите се вътре офицери бяха унищожени.
Въпреки това, най-болезнените удари за Путин не бяха тези по командните пунктове, а по нефтопреработвателните заводи (НПЗ) и нефтените бази. Въпросът не е само в това, че нефтената индустрия за него е по-ценна от войниците, а и в това, че голяма част от неговото обкръжение има директни интереси в този сектор. Путин е раздал дялове в нефтодобивната индустрия на свои роднини, а компании като „Сургутнефтегаз“ на практика са семеен бизнес.
Когато започнаха масираните удари по НПЗ и нефтобази, неговите приближени започнаха да задават неудобни въпроси: „Вова, как така се случи това?“ А Путин нямаше адекватен отговор. В действителност, защитата на тези обекти с противовъздушна отбрана (ПВО) е проблематична, защото наличните системи са разпределени за защита на други важни обекти, включително местата, където се намират самите елитни кръгове на властта. Разместването на тези системи би предизвикало нови проблеми, а въпросът „Защо тогава започнахме тази война?“ става все по-неудобен за Путин.
Украинските удари по стратегическата инфраструктура
ВСУ прилагат систематичен подход към унищожаването на руския енергиен сектор, включително газовите активи. Напоследък бяха нанесени демонстративни удари по помпени станции на нефтопровода, водещ към пристанището Уст-Луга, както и по компресорната станция в Краснодарския край, откъдето започва подводният газопровод към Турция. Докато газопроводът не беше сериозно повреден, нефтопроводът излезе от строя.
По-важен от самите материални щети е фактът, че ВСУ ясно показаха намерението си да атакуват основните нефтени и газови трасета. В този контекст не е изненадващо, че в Кремъл започнаха да се чуват въпроси от типа „Докога ще седим със скръстени ръце?“, което доведе до реакцията на Путин – масиран ракетен удар по Киев.
Опитите за масиран удар
Първата вълна на атаката се състоеше от над 150 дрона „Шахед“ и техни хибридни аналози, но тя не постигна желания ефект. След това беше направен опит за комбиниран удар с дронове и крилати ракети, но украинският удар по авиобазата „Енгелс“ осуети участието на тежката авиация в нападението. В резултат на това по Киев и южна Украйна бяха изстреляни 19 ракети от различни типове, включително балистични „Искандер-М“, „Калибър“ и авиационни ракети.
Първоначално руснаците планираха да започнат с единичен пуск на ракета „Орешник“ по Киев, но тя се самовзриви над руска територия. След това беше проведен масиран балистичен удар, включващ „Искандер-М“ и севернокорейски аналози.
Отбраната на Киев
Украинската противовъздушна отбрана отчете свалянето на шест балистични ракети, но не беше уточнено колко общо са били изстреляни. По неофициални данни силата на експлозиите в града е била значително по-голяма – вероятно са били чути между 10 и 20 мощни взрива. Възможно е при прехващането да са използвани двойни ракети-прихващачи, което обяснява броя на експлозиите.
Освен балистичните ракети, противникът използва и 123 дрона с различни модификации. Според предварителни данни 71 от тях са били свалени, а 40 са били „локационно загубени. Този път Русия комбинира балистика и дронове, вместо крилати ракети и дронове, както в предишната атака.
Що се отнася до ефекта от атаката, разрушенията в Киев са значителни, особено в района на Оболонь, където има разрушени цивилни сгради. За съжаление, има потвърдена информация за поне един загинал и няколко ранени.
Изводи
Настоящата ситуация показва, че Русия не е в състояние да защити своята критична инфраструктура от украинските удари. В отговор Кремъл може само да прибягва до масирани обстрели на украинските градове с надеждата да създаде ефекта на масово унищожение. Въпреки това, украинската ПВО продължава да демонстрира висока ефективност, ограничавайки реалния ефект от руските атаки. Очаква се повече информация за броя и вида на използваните ракети, но едно е сигурно – войната навлиза в нов етап, в който стратегическите удари ще играят все по-голяма роля.
