На 16 март 2022 г. руска авиация нанесе ужасяващ удар по Драматичния театър в обсадения Мариупол. В сградата е имало между 300 и 600 цивилни – основно деца, но също и жени и възрастни хора, търсещи убежище от бомбардировките. Въпреки ясно изписаните огромни букви „ДЕТИ“ (деца) на асфалта пред сградата, ударът бе нанесен безмилостно, превръщайки театъра в руини, погубвайки стотици животи.
Тази атака се превърна в един от най-ярките символи на руското варварството и бруталност, с която руският диктатор Путин тероризира Украйна. Театърът – културно средище, което години наред бе сцена на изкуство и човешки истории – за една нощ стана масов гроб. Колко точно души загинаха там, все още не може да бъде установено с категоричност, но свидетелствата на оцелелите разказват за кошмар, който не бива да бъде забравен.
Днес, три години по-късно, Мариупол все още е под руска окупация. Разрушеният театър бе заличен, а окупационните руски власти се опитват да изтрият и самия спомен за трагедията. Но паметта не може да бъде заглушена! Имената на загиналите, болката на техните близки и гневът на целия свободен свят остават живи!
Третата годишнина от атаката е повод да си припомним цената на тази война – не в абстрактни числа, а в реални, унищожени, човешки съдби. Тя е и предупреждение към света: престъпленията срещу човечеството не могат да останат ненаказани! За Мариупол. За театъра. За всички, които не успяха да излязат от руините.
Помним. Няма да простим!
