Тунис предприе мащабна операция за разчистване на десетки импровизирани лагери, в които хиляди мигранти от Африка се надяваха да намерят път към Европа. Разположени само на 161 км от италианските острови – най-външната граница на Европейския съюз – тези лагери се превърнаха в епицентър на напрежение, насилие и хуманитарни предизвикателства. Какво стои зад това решение и какво означава то за мигрантите и местните общности?
В крайбрежните райони близо до градовете Ел Амра и Джебениана, северно от втория по големина град в Тунис – Сфакс, около 20 000 души, предимно от страни южно от Сахара, бяха намерили убежище в тези временни лагери. Разположени върху частни земи, те често ставаха сцена на сблъсъци между мигрантите и местните жители. Напрежението ескалира до точка, в която туниските власти решиха да действат. Според бригаден генерал Хосам Един Джебабли от Националната гвардия, операцията цели да осигури „здраве и безопасност“ както за мигрантите, така и за местните.
В хода на операцията властите задържаха около 200 мигранти и конфискуваха запаси от хладни оръжия, намеквайки за възможни депортации на тези, заподозрени в планиране на насилие. Лагерите в Ел Амра, където бяха отчетени 17 такива обекта, бяха напълно разчистени, а мигрантите – преместени на държавни терени в Бир Мелули, югозападно от Сфакс. Въпреки уверенията на президента Каис Саид, че действията са били „мирни и без принуда“, сред мигрантите се разпространяват страхове от насилствени депортации към пустините на Алжир или Либия. Видеа и съобщения в социалните мрежи подхранват недоверието, призовавайки хората да не се доверяват на властите или на Международната организация за миграция.
Тунис се превърна в ключова точка за мигрантите, търсещи достъп до Европа, но прекосяването на Средиземно море е изпълнено с рискове. Според Агенцията за бежанците на ООН, до края на февруари 432 мигранти са пристигнали в Италия от туниското крайбрежие, но мнозина не оцеляват в пътуването. Туниските сили за сигурност засилиха патрулите си, за да предотвратят подобни опити, но мащабът на лагерите продължава да тревожи местните. Депутатът Тарек Махди разкри, че протестите на жителите в Ел Амра са били катализатор за действията на правителството.
Президентът Саид защитава операцията като „морално и хуманитарно“ решение, което защитава мигрантите от незаконно заселване върху частна собственост. Властите твърдят, че работят с международни организации, за да улеснят доброволното завръщане на желаещите в родните им страни. Но за мнозина мигранти, които са заложили всичко на мечтата за Европа, тези действия звучат като край на надеждата.
Историята на туниските лагери е разказ за отчаяние, конфликти и сложни решения. Докато властите се стремят да възстановят реда, а местните търсят спокойствие, мигрантите остават в несигурност – на крачка от Европа, но с бъдеще, потънало в неизвестност. Ще донесе ли тази операция мир, или само ще задълбочи кризата? Средиземноморието продължава да разказва своите трагични истории, а светът наблюдава.
