Финландия обяви планове за оттегляне от Отавския договор от 1997 г., който забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини. Това решение бележи значително отклонение от традиционната позиция на Финландия относно контрола на въоръженията и символизира нарастващата загриженост на страната за дългосрочната заплаха, която представлява съседна Русия. Стратегическият завой на Финландия не е изолиран случай – той следва по-широка тенденция сред източните членове на НАТО, включително Полша, Естония, Латвия и Литва, които или вече са обявили, или сериозно обмислят оттегляне от договора. Тези развития колективно отразяват промяна в парадигмата на европейската сигурност, която залага на възпиране вместо на разоръжаване на фона на засилени страхове от руска агресия.
На 1 април премиерът на Финландия направи официалното обявление, подчертавайки, че макар в момента да няма непосредствена военна заплаха за страната, дългосрочните рискове, породени от Русия, налагат преосмисляне на отбранителната й позиция. „Оттеглянето от Отавската конвенция ще ни даде възможност да се подготвим за промените в средата на сигурност по по-гъвкав начин“, заяви той. Този ход е продължение на по-широкото стратегическо преориентиране на Финландия след присъединяването й към НАТО през 2023 г. Руската инвазия в Украйна през 2022 г. се оказа повратен момент за финландската политика за сигурност, слагайки край на дългогодишния й военен неутралитет и ускорявайки интеграцията й в Атлантическия алианс.
Финландия споделя най-дългата сухопътна граница на НАТО с Русия – над 1300 км, което според официалните лица налага по-здрава и многослойна отбранителна стратегия. Възможността за разполагане на противопехотни мини по ключови участъци от границата вече се разглежда като съществен елемент от тази архитектура на възпиране. Президентът Александър Стуб подкрепи тази позиция, като написа в социалните мрежи: „Това е част от приноса на Финландия към Европа – поемане на по-голяма отговорност за собствената ни отбрана“. Неговото послание отразява нарастващия консенсус сред политиците в скандинавските и балтийските страни, че Европа трябва да бъде готова да разчита на собствените си сили, особено на фона на нарастващата несигурност относно американската политическа воля за подкрепа на Украйна.
Паралелно с оттеглянето си от договора за мините, Финландия обяви амбициозно увеличение на разходите за отбрана. Правителството се ангажира да повиши военните разходи от 2,41% от БВП през 2024 г. до поне 3% до 2029 г. Това увеличение представлява допълнителни 3 милиарда евро за отбрана и поставя Финландия сред водещите страни в НАТО по отношение на разходите за отбрана спрямо БВП. Увеличеният бюджет ще бъде насочен не само към боеприпаси като мини, но и към киберспособности, инфраструктура за наблюдение и готовност на войските, особено в арктическите и източните гранични региони.
Критиците на този ход посочват хуманитарните последици, исторически свързани с противопехотните мини, които са осакатили или убили десетки хиляди цивилни в постконфликтни зони по света. Финландия обаче подчертава, че ще използва мините отговорно, в строго военен контекст и при стриктен контрол. Министърът на земеделието и горите защити решението, заявявайки: „Финландия ще използва мини по отговорен начин, но това е възпиращ фактор, от който се нуждаем“. Военни анализатори отбелязват, че мините могат да служат като рентабилен пасивен инструмент за възпиране на потенциални нахлувания, особено в труден терен като гористите и блатисти райони по източната граница на Финландия.
Интересно е, че Финландия беше една от последните страни в Европейския съюз, подписали Отавския договор – едва през 2012 г., след години на вътрешни дебати. След ратификацията страната унищожи над 1 милион складирани мини. Обръщането на тази политика подчертава дълбочината на стратегическото преосмисляне, което тече в Хелзинки. Финландия не действа сама – Полша и балтийските държави също обявиха планове за оттегляне от Отавската конвенция. Тези страни, които също граничат с Русия или Беларус, са все по-притеснени от това, което възприемат като отслабваща решимост на Запада да се противопостави на руската агресия. За тези държави от първа линия решението за връщане на мините се разглежда не като ескалация, а като необходимост.
Не всички регионални играчи обаче подкрепят тази промяна. Норвегия, западният съсед на Финландия и член на НАТО, изрази остра критика към решението. Норвежкият външен министър предупреди, че отслабването на глобалния консенсус за забрана на мините може да насърчи недържавни актьори и непредсказуеми режими да ги използват безразборно. Хуманитарни организации, включително „Международната кампания за забрана на противопехотните мини“, също осъдиха решението, наричайки го „дълбоко разочароващо“ и предупреждавайки за потенциална ерозия на международните норми.
Решението на Финландия и нейните съседи е част от по-широко преосмисляне на военната стратегия в Европа в отговор на продължаващата руска агресия. То бележи край на ера на разоръжаване след „студената война“ и връщане към политиката на твърда сила като основен механизъм за сигурност.
