Разливът, който разтърси региона
Инцидентът, при който изтекоха най-малко 3700 тона мазут, се случи в средата на декември. Керченският проток, свързващ Азовско море с Черно море и разделящ анексирания от Русия Крим от континенталната част, е жизненоважен маршрут за световния корабен трафик. От 2014 г., когато Москва завзе полуострова, той е и гореща точка в конфликта с Украйна. Бурята, ударила двата танкера, превърна този стратегически район в зона на екологична криза.
До момента са почистени над 418,7 км брегова линия, а повече от 154 300 тона замърсен пясък и почва са отстранени, съобщават властите. Според руския екологичен надзор Роспотребнадзор операцията е струвала около 913 милиона евро – сума, която подчертава мащаба на бедствието. Президентът Владимир Путин нарече разлива „екологична катастрофа“, а ученият Виктор Данилов-Данилян го определи пред руски медии като „една от най-лошите екологични трагедии“ в новото хилядолетие.
Гласът на Украйна
От другата страна на конфликта Михаил Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, нарече инцидента „мащабна екологична катастрофа“ и призова за нови санкции срещу руските танкери. Това отразява не само загрижеността за околната среда, но и продължаващото напрежение между двете държави.
Докато почистването продължава, въпросите остават: ще успее ли Русия да ограничи щетите, или Черно море ще носи белезите на тази катастрофа години напред? Едно е сигурно – Керченският проток, някога просто търговски път, сега е символ на крехкостта на природата в сянката на човешките конфликти.
]]>Пътят на пионера
Алиса не чака покана – тя действа. Най-младият завършил академията Project PoSSUM, първият човек, посетил всичките 14 обекта на НАСА чрез програмата Passport, и участник във всички три космически лагера на агенцията, тя изгражда впечатляващо портфолио. От тренировки за оцеляване във вода до създаване на багаж за космически пътувания с Horizn Studios, Алиса се подготвя за деня, когато агенциите ще потърсят хора за Марс. „Ако нещо те вълнува и си страстен за него, можеш да започнеш да работиш към него“, казва тя.
Нейната цел е ясна: да помогне на човечеството да направи първите стъпки към живот на други планети, започвайки с Червената планета. Въпреки че все още не е избрана за официална мисия, нейната отдаденост е забележителна и показва, че възрастта не е пречка пред мечтите.
Космосът – повече от приключение
Алиса подчертава, че изследването на космоса не е само за смелчаци. Технологии като велкро, клетъчните телефони и дори материали за памперси са родени от космически иновации. За нея Марс е не просто дестинация, а ключ към бъдещето на човечеството. „Това е за това как можем да продължим напред като вид“, споделя тя.
Историята й е напомняне, че мечтите не чакат позволение. Докато Алиса тренира и вдъхновява, тя ни кара да се замислим: бихте ли се осмелили на еднопосочно пътуване до Марс? Нейният отговор е ясен – тя вече е на път, с или без официална значка. А вие?
]]>Интересно е да отбележим, че бившият американски президент Доналд Тръмп на два пъти през последните шест месеца заплаши с въвеждане на стопроцентови мита върху стоки от страните от БРИКС, ако те се осмелят да пуснат своя обща валута. Същевременно, сред световните лидери, единствено Тръмп говори за валутата на БРИКС като за нещо реално и предстоящо, папагалствайки наративите на кремълските пропагандисти.
Към пролетта на 2025 година няма официално потвърдена информация за това каква точно ще бъде така наречената „валута на БРИКС“ и още по-малко е ясно кога тя би могла да се появи.
Руският диктатор Владимир Путин, още през октомври 2023 година заяви: „Що се отнася до единната валута на БРИКС, в момента не разглеждаме този въпрос. Той не е узрял. За да се говори за създаване на единна валута, трябва да имаме висока степен на интеграция на икономиките. И не само това – необходимо е да се постигне съпоставимо качество и обем на икономиките. По своята структура и ефективност те трябва да бъдат приблизително равностойни. В противен случай ще се сблъскаме с проблеми, дори по-големи от тези, които възникнаха например в Европейския съюз, когато беше въведена единната валута. Затова, това е отдалечена перспектива, но теоретично в бъдеще може да се говори за това.“
За първи път терминът БРИК (за Бразилия, Русия, Индия и Китай) е използван през 2001 година от аналитика на Goldman Sachs Джим О’Нийл в негов доклад, където той предположи, че благодарение на бързия си растеж и големите размери на икономиките си, тези страни могат да бъдат изключително привлекателни за инвеститорите.
През 2006 година Владимир Путин организира първата четиристранна среща на министрите на външните работи на страните от БРИК в рамките на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. През 2009 година Русия проведе в Екатеринбург първата среща на високо равнище на БРИК, която оттогава става ежегодна. Година по-късно към обединението се присъедини Южна Африка, добавяйки буквата „С“ към името.
До януари 2024 г., блокът съществуваше в този вид, когато към него се присъединиха Египет, Етиопия, Иран, Обединените арабски емирства, а след това и Индонезия. В резултат на това разширената група страни вече се нарича „БРИКС+“ и общо на тях се падат около 45% от населението на планетата и повече от една трета от световния БВП, но не в абсолютни стойности, а преизчислен по „паритет на покупателната способност“.
БРИКС+ все по-често се разглежда, включително и от самите участници, като своеобразен противовес на Г-7 – клуба на западните демокрации, в който влизат САЩ, Канада, Япония, Франция, Италия, Великобритания и Германия.
Един от основните стимули за създаването на БРИКС беше и остава недоволството на „развиващите се страни“ (също известни, като „Третият свят“) от положението им в света. Техните икономики растат бързо, но политическите им позиции на международната арена се укрепват много по-бавно.
Един от начините, по които САЩ успяват да поддържат това разстояние и да карат недоволните да бъдат внимателни в действията си и дори в изявленията си, е доларът – основната световна резервна валута и основната валута в международната търговия и финансовите операции. Към днешна дата, 88% от световната търговия се извършва в американски долари.
За създаване на обща валута, подобна на еврото, според теорията за оптималните валутни зони на американския икономист Робърт Мъндел, е необходимо съчетание на няколко фактора:
Дори в Европейския съюз, който последователно вървеше към днешното ниво на икономическа интеграция от началото на 50-те години, все още не всичко върви гладко, а дълговата криза отпреди петнадесет години е ярко доказателство за това.
За БРИКС, който за разлика от ЕС не само не е формално обединение, но дори не се стреми към това, ситуацията е още по-сложна. През 2023 година, 15 години след първата среща на върха на БРИКС, взаимните търговски потоци съставляваха едва 6% от общия обем на външната търговия на Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР.
Вместо създаване на обща валута, по-реалистична цел би било създаването на алтернативна система за международни разчети и съхранение на държавни резерви. Няколко такива инициативи са в процес на разработка:
Към настоящия момент не съществува валута на БРИКС и кога точно ще се появи нещо подобно, не е известно. Теоретично идеята има право на живот, но на практика липсват както икономически предпоставки за нейната реализация, така и политическо съгласие.
Въпреки това, разговорите за това, че такава валута е необходима и ще се появи всеки момент, със сигурност ще продължат, тъй като това е отличен начин за демонстриране на борба и удобен мит, който може да се продава на населението, без да се предприемат реални действия.
]]>Отстъпление от обещанията
Международната кампания за забрана на противопехотните мини алармира, че усилията за разминиране са в регрес. През март министрите на отбраната на Латвия, Литва, Естония и Полша заявиха намерението си да напуснат договора от 1997 г. заради „руската заплаха“ – удар по целта на ЕС за свят без мини до 2025 г. Според експерти до 10 милиона мини са разпръснати в 64 държави, а между 2 и 5 милиона нови се поставят всяка година.
„Бях на 23, когато стъпих на мина. Имах големи мечти, както всеки млад човек“, споделя Хасанали Алиев, жертва от Азербайджан. „Ампутацията на крак не е дреболия – това е много тежък процес“, добавя той. В Азербайджан, след десетилетия конфликт, правителството работи по програма за разминиране и повишаване на осведомеността. „Бързото почистване и възстановяване на тези райони е бавен процес“, казва Адил Асланов от Агенцията за минно действие (ANAMA), отбелязвайки разширяването на операциите за прокарване на пътища и инфраструктура.
Европа под сянката на минното наследство
Докато Африка е най-тежко засегната, Европа също страда – мини от конфликти в страни като Азербайджан, Босна и Херцеговина и Украйна продължават да убиват. В Украйна около една трета от територията е минирана, превръщайки я в една от най-замърсените зони в света. ООН съобщава за стотици хиляди взривни останки след над три години война, а разчистването може да струва между 30 и 35 милиона евро. Платформата UNITED24 наскоро стартира набиране на 1,2 милиона евро за разминиране на ключови цивилни зони, но недостигът на специалисти и провалените мирни преговори между Киев и Москва усложняват задачата.
Призив за осъзнаване и сигурност
Мините не само отнемат животи, но и блокират възстановяването на домове, училища и земеделски земи. „Повишаването на осведомеността е жизненоважна стъпка за защита на живота“, настоява Алиев. Благотворителните организации призовават за повече ресурси и ангажимент, предупреждавайки, че без глобална солидарност милиони ще останат под заплахата на този невидим враг. Дали светът ще чуе този зов, или минното наследство ще продължи да бележи бъдещето? Днешният ден напомня – времето за действие е сега.
Ядрената енергия в цифри
Според Световната ядрена асоциация (WNA) около 9% от световното електричество идва от 440 ядрени реактора. Цената на урана на спот пазара скочи през последните пет години заради геополитически напрежения, особено след инвазията на Русия в Украйна и последвалите санкции. Русия държи 44% от световния капацитет за обогатяване на уран – ключов процес, без който суровият уран не може да се превърне в гориво. През 2023 г. тя осигури 27% от нуждите на САЩ и 37,9% от тези на ЕС, според данни от правителството на САЩ и Euratom.
Реакцията на Запада не закъсня: през 2024 г. бившият президент Джо Байдън забрани вноса на руски уран, давайки отсрочка до 2027 г., преди Русия да отвърне с временна забрана на износа си към САЩ. „САЩ и Европа могат бързо да изградят нови съоръжения за преработка, но обогатяването е по-трудно“, казва Бенджамин Годуин от PRISM. Той добавя, че непоследователните политики в САЩ и ЕС затрудняват компаниите да инвестират в тези скъпи проекти, но администрацията на Тръмп може да даде по-ясен сигнал.
Порочен кръг в доставките
Проблемът е в недоверието: операторите на ядрени централи не искат да подписват дългосрочни договори, докато не видят нови съоръжения за обогатяване, а доставчиците не разширяват капацитета си без гарантирани купувачи. „Обогатяването е най-голямата пречка – то изисква най-дълго време за изграждане. Според прогнозите на Световната ядрена асоциация, търсенето ще надхвърли предлагането до 2035 г.“, обяснява Крейг Стоувър от Electric Power Research Institute.
За суров уран Западът разчита на Канада (27%), Австралия (22%) и Казахстан (22%) за САЩ, и на Канада (32,94%), Русия (23,45%) и Казахстан (21%) за ЕС през 2023 г. „Има разнообразие от доставчици на уран, което намалява риска“, казва Джейми Феърчайлд от Nuclear Energy Association. Той прогнозира, че растящите цени и търсене ще стимулират нови проучвания и подобрения в добива.
AI и тарифите на Тръмп
Ръстът на AI, изискващ огромни енергийни ресурси за дата центрове, ускорява ядреното възраждане. След катастрофата във Фукушима през 2011 г. цените на урана паднаха, но сега се изкачват, а стойността на ядрените компании скочи с над 500% за пет години. Въпреки това тарифите на Тръмп – включително предложеното 10% мито върху енергийни вноски от Канада – внасят несигурност. „Това ефективно повишава цената на урана с 10% за САЩ“, предупреждава Грант Айзък от Cameco, един от най-големите производители на уран.
Докато ядрената енергия е по-устойчива на краткосрочни шокове благодарение на дългия живот на горивото, дългосрочните планове са уязвими. Западът иска да се освободи от руската зависимост, но ще трябва да преодолее геополитически и икономически препятствия. Ще успее ли ядрената мечта да се сбъдне, или светът ще остане в сянката на несигурността? Отговорът зависи от това дали политиката ще подкрепи науката.
]]>Центърът за прогнозиране на космическото време на NOAA издаде предупреждение за буря от клас G2 – втората най-ниска степен по скалата от G1 до G5 – валидно от 15:32 ч. EDT до късно вечерта в 22:00 ч. EDT. В петък вечерта сиянието вече озари части от Вашингтон, Монтана, Уайоминг доказвайки, че природата може да сътвори магия дори в обикновена нощ. Гео-магнитни бурии се очакват и над северна Европа.
Какво предизвиква това вълшебство?
Северното сияние възниква, когато молекулярни сблъсъци в горните слоеве на атмосферата освобождават енергия под формата на видима светлина, обясняват от NOAA. Този път причината са геомагнитните бури, предизвикани от смущения в магнитното поле на Земята. Макар настоящите условия да са умерени, те следват впечатляващото събитие от май 2024 г., когато буря от клас G5 – най-силната от години – позволи на милиони в САЩ, Канада, Европа и Китай да се насладят на това явление.
Прогнозата обещава по-скромен, но все пак завладяващ спектакъл. Ако времето позволи, жителите на северните щати може да видят трептящи зелени, лилави и розови светлини – природен подарък, който напомня колко свързани сме с космоса. Гответе фотоапаратите и топлите якета – небето над Америка и Европа се готвят да заблестят!
]]>Хасан Ауат, лидер на салафитската групировка „Катап Муджахиддин“ (или „Ал-Муджахиддин“), беше пряко отговорен за нападението, при което бяха отвлечени Шири Бибас, нейните двама малки сина – Кфир (9 месеца по време на отвличането) и Ариел, както и съпругът й Ерден Бибас. Ерден беше освободен по време на първата сделка за размяна на заложници през ноември 2023 г., но надеждите за оцеляването на Шири и децата бяха разбити. Въпреки международната кампания за тяхното освобождение, символизирана от рижия цвят – цвят на трагедията и бедата – телата на Шири, Кфир и Ариел бяха върнати от Хамас. Съдебно-медицинската експертиза потвърди, че те са били убити по особено жесток начин. Тази новина предизвика огромен шок в Израел, дори на фона на продължаващите ужаси на войната. Ерден Бибас получи лично съобщение от Ронен Бартоклава от Шабак за ликвидирането на Ауат, но това едва ли може да се нарече утеха за опустошеното семейство.
На друг фронт, американците започват да преосмислят ефективността на операцията си срещу хуситите в Йемен. Напоследък обстрелите на Израел от страна на хуситите намаляват, но това не означава, че заплахата е отминала. Част от ракетите им падат над Саудитска Арабия или се взривяват още при изстрелването, но потенциалът им да тормозят Израел остава значителен. Според оценки, дори с 50 ракети хуситите биха могли да изстрелват по една на всеки три дни, което би означавало 150 дни на терор за милиони израелци, принудени да търсят убежище.
Американската операция срещу хуситите, на която вече са похарчени над един милиард долара според CNN, не дава видими резултати. Вчера Доналд Тръмп публикува видео в социалната си мрежа Truth, показващо американски удар по група хусити, които според йеменски източници били „мирни жители, молили се за Рамадан“. Експерти обаче, включително от канала „Близкоизточна Бука“, геолокализираха мястото и установиха, че наблизо няма населени места – версията за „мирни жители“ изглежда неубедителна. Въпреки точните удари, в САЩ нараства недоволство от липсата на решителен успех. Американските сили сега усилват бомбардировките в провинция Саада в Северозападен Йемен, откъдето се изстрелват ракетите към Израел, но в Пентагона обмислят промяна в стратегията.
Хуситите, от своя страна, променят тактиката си. Те се опитват да се преместят на африканския бряг на Червено море – в района на т.нар. Африкански рог (Еритрея, Судан, Етиопия), за да избегнат ударите в Йемен и да създадат нови бази. Това би могло да застраши Израел в бъдеще, тъй като оттам биха могли да изстрелват ракети и дронове или дори да се опитат да проникнат през Египет към израелската граница. Макар на пръв поглед това да звучи нереалистично, историята с африканските нелегални мигранти, преминавали през Судан и Египет до Израел, показва, че подобен маршрут е възможен. Въпросът е дали Египет ще допусне такова развитие, тъй като за физическо приближаване до Израел хуситите трябва да пресекат Суецкия канал и целия Синайски полуостров.
Израел изрази ясно и категорично към Турция, че нейното присъствие в Сирия, особено в югозападните райони близо до израелската граница, е нежелателно. Турция, която се стреми да засили влиянието си в региона, обяви планове за изграждане на военни бази в Сирия. В отговор Израел започна систематично да бомбардира бившите бази на армията на Асад, унищожавайки инфраструктурата, особено авиобазите, за да попречи на турците да ги заемат. Чрез дипломатически канали Израел предупреди Турция, че няма да толерира военни бази в близост до границата си. Това напрежение повдига опасения от потенциално пряко стълкновение между двете страни – сценарий, който вече не изглежда фантастичен, а напълно вероятен. Турция, с нейната значителна военна мощ, е сериозен противник, което кара Израел да обмисля внимателно следващите си стъпки.
]]>Катерина Владимировна Тихонова, младшата дъщеря на руския президент Владимир Путин, е ключова фигура в руската научна и технологична сфера. Макар нейната роднинска връзка с президента дълго време да е била държана в тайна, днес тя открито ръководи редица значими проекти и организации, които определят бъдещето на руските технологии.
В първите 14 години от управлението на Путин, неговите дъщери рядко се споменаваха публично. През 2013 г. Катерина Тихонова участва на световното първенство по акробатичен рок-н-рол в Швейцария, но името ѝ остава непознато за повечето руснаци. Истинският пробив в нейната публичност идва през януари 2015 г., когато РБК публикува разследване за разширяването на Московския държавен университет, в което се споменава нейното име като директор на Центъра за национален интелектуален резерв (ЦНИР).
Роднинската връзка между Тихонова и Путин е потвърдена в медиите от журналиста Олег Кашин и от ръководителя на Газпромбанк Андрей Акимов. Въпреки публичните разкрития, Путин продължава да отбягва преките въпроси за дъщерите си, позовавайки се на съображения за сигурност.
След завършване на магистратура в МГУ през 2012 г., Тихонова е поканена от ректора Виктор Садовничий да оглави Центъра за национален интелектуален резерв. В края на същата година тя създава своя първа нестопанска организация – Фонд „Национално интелектуално развитие“, а през 2013 г. на базата на тези организации възниква компанията „Иннопрактика“.
Според изчисления на Forbes, още през първата година от съществуването си „Иннопрактика“ генерира чист доход от 209 милиона рубли, който до 2018 г. достига рекордните 488 милиона. Организацията управлява колосални финансови средства, като към 2024 г. нейните приходи са се увеличили двукратно спрямо 2023 г., достигайки 1,4 милиарда рубли, а чистата печалба е 540 милиона.
Под ръководството на Тихонова „Иннопрактика“ реализира редица значими проекти:
Двете дъщери на Путин играят важна роля в руската наука, особено в областта на биотехнологиите и генетиката:
През 2024 г. двете сестри открито участват като лектори на Петербургския международен икономически форум (ПМЕФ) – Мария по темата за биотехнологиите и биоикономиката, а Катерина по въпросите на технологичния суверенитет.
Личният живот на Катерина Тихонова също привлича внимание. Тя е била омъжена за милиардера Кирил Шамалов, с когото се разделя през 2017 г. След развода си тя започва връзка с Игор Зеленски, известен балетист и бивш ръководител на Баварския балет в Мюнхен. През 2017 г. Тихонова ражда дъщеря от Зеленски, първата внучка на Владимир Путин.
Според журналистически разследвания, Тихонова е пътувала повече от 50 пъти до Мюнхен със специален полет и под охраната на ФСБ, за да вижда Зеленски. След началото на войната договорът на Зеленски с Баварския балет е прекратен, и оттогава двойката и дъщеря им живеят в Москва.
Като дъщеря на президента, Тихонова се ползва с безпрецедентно ниво на охрана. Според бивш служител на президентската охрана, тя разполага със собствен адютант, редовно почива в президентската резиденция в Сочи, а при пътувания в чужбина я придружава цяла „мини-армия“ от телохранители. В периода 2016-2020 г., докато пътува до Мюнхен, около нея постоянно са се намирали офицери от Службата за сигурност на президента (СБП).
За последните десет години Катерина Тихонова се превърна от анонимна личност в една от ключовите фигури в руската наука и иновации. Нейната компания „Иннопрактика“ управлява милиарди рубли и си сътрудничи с най-големите корпорации в страната. Като дъщеря на президента, тя се ползва с огромно влияние и достъп до върховете на руската власт, което ѝ позволява да реализира мащабни проекти и да насочва развитието на науката в Русия.
]]>Конте: „Твърдо не на лудостта за 800 милиарда“
Лидерът на „Пет звезди“ и бивш премиер Джузепе Конте поведе марша с ясен призив: „Днес казваме силно и ясно „не“ на прахосването на 800 милиарда за превъоръжаване на Европа – това е лудост.“ Той обвини Мелони, че е одобрила плана без мандат от народа, наричайки това „поредния провал на нейното управление, който ще остане в историята“. „Мелони продаде Италия на нуждите на Германия в проект, който ще раздели Европа още повече“, добави той, подчертавайки, че протестът поставя основите за алтернативно правителство.
На демонстрацията присъстваха представители на Зелената лява алианса и делегация от Демократическата партия (PD), включително сенаторът Франческо Боча. „Тук сме, защото това е част от опозицията срещу дясното правителство, което ни изолира в Европа и няма стратегия срещу тарифите, освен да се моли на Тръмп“, заяви Боча. Лидерът на PD Ели Шлайн обаче отсъстваше, тъй като не споделя всички позиции на протеста, а центристките партии „Ационе“ и „Италия Вива“ също не се включиха.
„С демокрация градим мир“
На сцената в „Виа дей Фори Империале“ се качиха и зам.-председателят на „Пет звезди“ Паола Таверна и бившият председател на Камарата Роберто Фико. „Това е нашият площад – на идентичността и гордостта ни. С демокрация градим мир. Днес се противопоставяме на пагубната политика за превъоръжаване, която изхвърля бъдещето на всички ни“, заяви Фико. Никола Фратоянни от Зелената лява алианса добави: „Ние сме пацифисти и виждаме това като важна стъпка към създаването на алтернатива на правителството.“
Отговор от властта
Вицепремиерът и външен министър Антонио Таяни реагира остро на протеста. „Не разбирам какво искат от „Пет звезди“ – искат мир, но Конте в правителството даде повече пари за отбрана“, каза той на Националния съвет на своята партия. Таяни защити нуждата от сигурност: „Това не са оръдия за войни, а защита на границите, семействата, икономиката и индустрията ни. Киберсигурността и модерната инфраструктура също са част от това.“
Докато Рим отеква от гласовете на протестиращите, напрежението между пацифистките настроения и отбранителните планове на ЕС расте. Ще успее ли опозицията да обърне страницата, или Италия ще остане в капана на европейските амбиции? Протестът в събота показа едно – италианците не са готови да мълчат.
]]>Звукът на експлозиите беше чут от всички в украинската столица, така че описанията едва ли са изненада за местните жители. Е, според резултатите, представени от „радиоточката“ от Москва, малко след полунощ и на сутринта ВСУ е провело среща с инструктори от НАТО, в един бизнес център, в Оболон, в частния сектор, в малко кафене и магазин. Най-вероятно в отдела за играчки, ако не е бил магазин за хранителни стоки, или в отдела за хранителни стоки, ако е бил магазин за хранителни стоки. Въпреки това, повечето или почти всички цели са били поразени от противовъздушната отбрана, макар и с различна степен на успех. Експлозиите са били предимно на голяма височина, а разрушенията показват, че ракетите са имали значително отклонение от целите си – или пък врагът умишлено е насочил ударите си към жилищни райони, без да се съобразява с нищо друго.
Това поведение не е изненадващо. Историята показва, че руските военни често действат без морални задръжки или офицерска чест. Примерите от Втората световна война и Гражданската война в Русия свидетелстват за системно разрушение и насилие, а средствата за това са се променяли само с времето. Логиката зад действията им е проста: военните цели изискват точност и резултат, което носи риск от провал. Ударът по склад или щаб може да бъде неуспешен, а това води до неприятности за командването. Но когато става дума за безразборни атаки по градове, успехът е гарантиран – всяко попадение се представя като победа. „Попаднахме по Киев, Харков, Одеса…“ – това е достатъчно, за да бъде отчетено като „чудесен“ резултат. За руските военни подобни масови удари са „празник на душата“, защото не носят риск от провал, а напротив – могат да донесат награди, звания и одобрение от върховете.
Това е същността на т.нар. „руски мир“ – идеология, която възхвалява разрушението и убийството. За разлика от Китай, където се стремят към грандиозни строежи като символ на превъзходство, в Русия гордостта идва от способността да се унищожава. Лидери като Путин просто дават свобода на това желание, присъщо на обществото им. Доказателство е масовото издигане на паметници на Сталин, когато тоталитарните ограничения бяха премахнати – явление, което дори изплаши властта, опасяваща се от сравнение с „великия вожд“.
Тази нощна атака е поредното проявление на тази кръвожадна философия. Както отбелязва Херодот преди 2500 години, характерът на това „стадо“ не се е променил и няма да се промени. В същото време обаче, сравнението с други държави разкрива пропуски в украинската отбрана. Израел, след ракетните удари от Ирак през 1991 г., разработи собствени системи за ПВО и ПРО, въпреки липсата на предишен опит. Днес тези системи защитават страната и се изнасят в чужбина. Украйна, с нейния потенциал в производството на ракети и радари, все още не е успяла да защити градовете си от балистични заплахи, три години след началото на пълномащабната война. Докато Израел строи убежища и укрепва инфраструктурата си, в Украйна продължават да разчитат на крехки сгради и чуждестранна помощ.
Според последните данни от ВВС, от 6 ракети „Искандер“ е свалена само една, от 9 ракети Х-101 – 6, и от 8 „Калибъра“ – 6. Останалите попадения вероятно ще разберем по-късно. Въпросът за украинско ПВО и защита от балистика остава открит.
Автор: Антиколорадос.
Превод и адаптация: Георги Борисов