На 536-ия ден от войната в ивицата Газа боевете не само продължават, но и се засилват с нова интензивност. Израелската армия предприе мащабна операция, която условно може да бъде наречена „Пикап“. В рамките на тази операция бяха унищожени около сто пикапа – превозни средства, използвани от терористични групи, включително Хамас, за нападения срещу израелска територия. Тези автомобили, често оборудвани с картечници, са предпочитан транспорт за бойците още от времето на Сирийската гражданска война и действията на „Ислямска държава“ в региона. Ударите срещу тях бяха нанесени с помощта на дронове-камикадзета, хеликоптери и управлявани ракети, което предполага сериозна предварителна разузнавателна работа за идентифициране на целите.
Интересен е въпросът как тези пикапи изобщо попадат в Газа – нови, произведени от известни марки, те едва ли са пренасяни през тунели. По-вероятно е те да са влизали открито под прикритието на хуманитарни доставки, организирани от агенции като UNRWA (Агенцията на ООН за палестинските бежанци). Това предполага, че Хамас е използвал подобни канали за механизацията на своите сили, което повдига сериозни въпроси за контрола върху хуманитарната помощ.
Междувременно боевете в Газа не стихват. Израелските сили напредват от границата с Египет по т.нар. „коридор Филадельфия“ към района на Тал Султан и хуманитарната зона Ал-Мавасия между Рафах и Хан Юнис. В тези райони, традиционно смятани за безопасни, бяха ликвидирани множество терористи, включително високопоставен член на политическото бюро на Хамас, отговорен за финансирането на организацията. Тази стратегия на целенасочени елиминации цели не само отмъщение за атаките от 7 октомври, но и дестабилизиране на Хамас чрез бърза смяна на ръководството, което пречи на организацията да поддържа нивото си на ефективност и боеспособност.
Ново предложение за примирие и напрежение около заложниците
Египет представи ново предложение за сделка: освобождаване на петима живи заложници, сред които младият Александър Дан, притежаващ двойно гражданство на САЩ и Израел, в замяна на четириседмично примирие. Предложението включва и допълнителни условия, но Хамас бързо отвърна с искания за значително увеличение на хуманитарната помощ и освобождаване на над хиляда палестински затворници. Тези контраусловия са типична тактика на Хамас – поставяне на тежки изисквания, част от които впоследствие да бъдат оттеглени, за да се демонстрира „гъвкавост“ в преговорите.
Темата със заложниците остава болезнена в Израел и предизвиква обществен разкол. Едни настояват за сделка на всяка цена, за да бъдат спасени хората, докато други смятат, че само засилен военен натиск ще доведе до освобождаването им. Засега правителството залага на военния подход, но преговорите продължават с посредничеството на Египет и Катар. Египет настоява Хамас да предостави доказателства – видео или снимки – че заложниците са живи, но към момента няма яснота дали това ще бъде изпълнено.
Вътрешни конфликти в израелското ръководство
На фона на войната се разгоря първият конфликт между новия началник на Генералния щаб, генерал Замир, и министъра на отбраната Израел Кац. Поводът е разследване на бригаден генерал в резерва Урен Соломон, който анализира провалите на армията по време на атаката на Хамас на 7 октомври. Соломон посочи сериозни грешки на висшето военно ръководство, включително липсата на комуникация между тогавашния началник на Генералния щаб и командира на дивизията в Газа. След това той бе привикан на разпит от военната полиция по подозрения в нарушение на информационната сигурност, а достъпът му до материалите от разследването бе блокиран.
Министър Кац публично изрази недоумение от тези действия и заяви, че ще поиска от Замир проверка на военната прокуратура. В отговор генерал Замир отвърна остро, че не приема указания през медиите и отрече разследването срещу Соломон да е свързано с критиките му към ръководството. Този сблъсък подчертава напрежението между гражданската власт и затворената военна структура, която традиционно се съпротивлява на външна намеса.
Активност в Сирия и регионални напрежения
Израел засилва действията си и в Сирия, където през март нанесе 15 удара по военни обекти, включително базите Тадмор и Т4 в провинция Палмира. Тези атаки изглеждат насочени към разрушаване на инфраструктурата, която може да бъде използвана от Турция – страна, с която отношенията на Израел са изключително обтегнати. Ударите унищожават радари, складове и останала военна техника от режима на Асад, като целта вероятно е да се предотврати възстановяването на сирийската армия или превръщането на Сирия в нов фронт срещу Израел.
„Ал-Джазира“ и журналистическия прикритие
Междувременно „Ал-Джазира“, финансирана от Катар, продължава да привлича вниманието с противоречиви случаи. Неотдавна медията публикува некролог за журналиста Хасам Басел Абдал-Карим, представен като загинал „при изпълнение на професионалния си дълг“. Оказа се обаче, че той е бил снайперист в батальона на Хамас в Хан Юнис и е убит от израелските сили в бой. Това не е изолиран случай – много „журналисти“ на „Ал-Джазира“ в Газа се оказват свързани с терористични групи, използвайки журналистическите си акредитации като прикритие. Необичайно големият брой служители на медията в региона подсилва подозренията за злоупотреба, но международната реакция остава слаба, вероятно заради влиянието на Катар.
Войната в Газа продължава с пълна сила, а Израел комбинира военен натиск с преговори за заложниците. Вътрешните конфликти в ръководството и засилената активност в Сирия допълнително усложняват ситуацията. Регионът остава взривоопасен, а ролята на посредници като Египет и Катар, както и на играчи като Турция, ще бъде ключова за развитието на конфликта в близко бъдеще.
