В свят, където истината често се крие зад непроницаеми стени на държавни тайни, Христо Грозев се очертава като необичаен тип журналист – човек, който разкри някои от най-тъмните операции на руските тайни служби и предизвика гнева на самия Владимир Путин. Този българин, известен със своята работа в Bellingcat, промени представите за това какво може да постигне обикновен гражданин, въоръжен единствено с упоритост, аналитично мислене и достъп до цифрови инструменти.
„Осъзнах, че обикновен човек, цивилен, може да върши работата, която винаги сме очаквали разузнавателните служби да вършат,“ споделя Грозев. Това прозрение го насочва по път, който ще го превърне в една от най-важните фигури в разкриването на руските тайни операции – от свалянето на малайзийския самолет MH17, през отравянето на Скрипал в Солсбъри, до разкриването на мащабна програма за елиминиране на политически опоненти.
Докато разговаря в интервю, Грозев разкрива тайната на своя подход: „Просто сядаш и мислиш за проблема като детектив, после прилагаш всички дигитални инструменти, които старите детективи от типа на Шерлок Холмс не са имали.“
В полумрака на апартамента си, заобиколен от екрани и бази данни, той може с часове да преглежда изтекли пътнически регистри, паспортни данни и да търси модели, които другите пропускат. „С времето научаваш все повече за техните методи и грешки,“ обяснява той, визирайки руските агенти, чиито следи проследява с методична прецизност.
В мрежата на държавните убийци
Една от най-значимите находки на Грозев дойде при разследването на отровителите на Скрипал. „Откриваме, че двамата руски шпиони използват паспорти с последователни номера,“ разказва той с лека усмивка, осъзнавайки иронията в тази елементарна грешка. Този модел се превърна в ключ, отключващ цяла верига от руски операции – от взривяването на склад за боеприпаси в Чехия през 2014 г. до отравянето на български търговец на оръжие през 2015 г.
Но истинският повратен момент идва с разкриването на отравянето на Навални през 2020 г. „Не можех да си представя, докато не открихме отравянето на Навални, че е съществувала държавна програма за убийства на собствените им граждани,“ казва Грозев, а гласът му издава дълбоко морално възмущение. „Мислехме, че понякога, като Мосад, извършват целенасочени убийства в чужбина на врагове на държавата, но изведнъж открихме, че имат индустриална програма за убийства на собствените си хора.“
Денят, който промени всичко
През ранната 2023 г., докато представя филма „Навални“ в Ню Йорк, Грозев получава обаждане, което преобръща живота му. „Не можеш да се връщаш в Европа,“ съобщава му представител на правоохранителните органи в САЩ. „Има екип, който те чака там.“
Следващите седмици разкриват шокиращата истина – българска група, наета от Ян Марсалек да работи за руските тайни служби, го е поставила на прицел. Внезапно личната цена на работата му става мъчително реална. „Достатъчно е да кажа, че живея отделен живот и вече не живея със семейството си,“ споделя той с тих глас.
В градините на съмнението поникват тежки въпроси, когато баща му е намерен мъртъв в дома си край Виена, дни след като публикува интервю на сина си в австрийски вестник. Австрийската полиция третира смъртта като съмнителен инцидент, а по-късно разкрива снимки на същия екип, наблюдаващ дома на бащата. „Не знам дали е бил убит и не съм сигурен, че искам да знам,“ признава Грозев, разкривайки най-дълбоката рана, нанесена от неговата работа.
„Колко руски агенти сте разкрили?“ – въпросът звучи почти наивно на фона на мащаба на работата му. „Хиляди,“ отговаря Грозев. „Назовали сме около 60, но имаме хиляди в нашите таблици. Проблемът за руските разузнавателни служби е, че не знаят колко знаем.„
Тези разкрития имат реални последици – разкритите агенти са изтеглени обратно в Русия, оперативната им стойност е унищожена. Но най-важното разкритие идва, когато разследващият журналист обяснява истинската цена на своята работа: „Достатъчно е да кажа, че живея отделен живот и не живея със семейството си повече.“
Думите му увисват тежко във въздуха, издавайки дълбоката лична жертва, която е направил. „Струва ли си?“ е неизбежният въпрос. „Моите деца мислят така, и това е много важен морален компас за всеки,“ отговаря той.
Неочаквано трогателен момент разкрива, че дъщеря му е тръгнала по неговите стъпки. „Тя откри един от шестимата арестувани шпиони и не мога да бъда по-горд,“ споделя Грозев. През 2022 г. 14-годишната му дъщеря посочва мъж на улицата и казва: „Татко, мисля, че това е шпионин, който ни следи.“ Две години по-късно се оказва, че нейната снимка е ключово доказателство, свързващо този човек с взлома на апартамента им във Виена.
Разглеждайки бъдещето на Русия и режима на Путин, Грозев остава изненадващо оптимистичен. „Мисля, че Путин със сигурност се чувства съживен и валидиран,“ признава той, „но империите имат тенденция да се провалят и падат, когато има усещане за самодоволство.“
Системата, изградена около Путин, която го дезинформира и му казва само това, което иска да чуе, според Грозев ще бъде неговото падение. „Живее в балон, мисли, че няма риск за него в този момент, и рискът ще се появи неочаквано за него.“
В свят, където границите между истина и дезинформация стават все по-размити, работата на Христо Грозев представлява мощно напомняне за силата на един решителен човек, въоръжен с компютър и морална цел. Докато силите, които се опитват да го заглушат, продължават да действат в сенките, неговата история служи като свидетелство за това какво може да постигне журналистиката в дигиталната ера – и каква може да бъде цената на истината.
„Оптимист съм,“ заявява той убедено на финала. „Да си оптимист е единственото нещо, което може да обясни защо правя това, което правя.“
