В последните месеци ситуацията в Близкия изток и извън него продължава да се усложнява, като различни играчи – от хуситите в Йемен до Израел, Турция и дори Северна Корея – оформят сложна мрежа от конфликти и интереси. Нека разгледаме ключовите аспекти на тези събития.
Хуситите
Хуситите, подкрепяни от Иран, продължават да са активен фактор в региона, като първоначалните им заплахи за унищожаване на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства изглежда са се трансформирали под натиска на американските въздушни удари. Съединените щати водят интензивна кампания срещу тях, нанасяйки между 30 и 40 удара на нощ по цели на контролираната от хуситите територия в Йемен. Това е значително по-мащабно усилие в сравнение с предишни администрации, когато ударите бяха ограничени както по брой, така и по географски обхват.
Въпреки военните предизвикателства, хуситите изглежда са се адаптирали към ситуацията. Основният им фокус сега е да се позиционират като защитници на Газа и противници на САЩ, което им носи международна репутация, особено сред поддръжниците на палестинската кауза. Лидерът им Абделмалик ал-Хуси вероятно намира морално удовлетворение в тази роля, макар че конкретните му мотиви остават неясни. Тази стратегия им позволява да съжителстват с военните си проблеми, като приоритетът им е по-скоро символичен, отколкото практически насочен към пълно унищожаване на регионалните си противници.
Ивицата Газа
На фона на тези събития Израел продължава своята военна кампания в Газа, като последните развития сочат към наземна операция в района на Ал-Джанина в Рафах. Рафах, разположен в южната част на Газа, е стратегически важен заради близостта си до т.нар. Филаделфийски коридор – граничната зона с Египет, която Израел отдавна наблюдава и контролира частично. Операцията в Ал-Джанина следва предишни действия в района на Тел ас-Султан, където израелските сили обградиха територията, позволявайки на местните жители да напуснат, преди да разширят действията си.
Целите на Израел в Рафах са свързани с постепенното неутрализиране на инфраструктурата на Хамас – складове с оръжия, тунели и командни центрове. Тази тактика съчетава въздушни удари с ограничени сухопутни операции, без ангажиране на големи сили за пълен контрол над цялата територия на Газа. Успехът в унищожаването на ключови фигури или въоръжени групи на Хамас се разглежда като допълнителен бонус. След първоначалните масирани удари, които поразиха множество цели от предварително подготвен списък, Израел премина към по-динамичен подход – събиране на разузнавателна информация в реално време и унищожаване на новооткрити цели.
Тази стратегия е свързана и с преговорите за освобождаване на заложници, което остава важен елемент от по-широкия контекст на конфликта. Израел оказва натиск върху Хамас чрез комбинация от военни действия и ограничаване на хуманитарната помощ, но без да поема риска от мащабна инвазия с далечни цели.
Сирия
В Сирия напрежението между Израел и Турция нараства, като двете страни преследват различни интереси на сирийска територия. Израел продължава да нанася въздушни удари срещу цели, свързани с Иран и неговите съюзници, докато Турция укрепва военното си присъствие, изграждайки бази и подкрепяйки свои прокси сили. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, известен с откритата си враждебност към Израел, е фигура, която може да предизвика ескалация. Неговата импулсивност – като например свалянето на руски самолет през 2015 г. – повишава риска от провокации, включително въоръжени сблъсъци.
Вероятността за директна конфронтация между израелски и турски сили в Сирия нараства, особено предвид активното присъствие на двете страни в региона. Израел трябва да преосмисля стратегията си в Сирия често и внимателно, за да избегне неочаквани „изненади“ от страна на Турция, която разполага с потенциала да инициира акции срещу израелските интереси.
