Често се връщаме към мисълта, че нашите „партньори“ всъщност изобщо не са ни партньори. И все пак, иска ни се да намерим някакъв баланс и да разберем – има ли в тази картина нещо позитивно? Когато подхождаме към темата с широко отворен ум и след това преминаваме към внимателно изучаване на отделните факти, стигаме до неоспорими изводи. Оказва се, че сближаването на световете не се случва там, където сме го очаквали. Винаги сме делили нещата на черно и бяло – ето го Съветския съюз с неговия странен начин на живот, стопанство, управление и политика, които неизбежно предполагат концлагери и власт, почти свещена, защото на Русия властта винаги е била „от Бога“. А сега, гледайки Америка, разбираме, че единствената истински „божествена“ власт е била съветската – но там я управляваха престарели тъпаци, които задушаваха народа, разрушаваха страната и погребваха икономиката.
Въпреки това, тези тъпаци строяха Волжкия автомобилен завод или пък получаваха Камския автомобилен завод с помощта на Америка. Но това не им пречеше да прилагат политически присъди, с които унищожаваха свободата на мисълта. Гледахме властта – Брежнев, преди него Хрушчов, после Андропов, който беше за еднократна употреба, и Черненко, запомнен само с бронхиалната си астма. Привикнахме да мислим, че нашите лидери са предпазливи и не особено ексцентрични. И изведнъж откриваме, че в Америка – тази страна, която винаги ни се струваше образец на здравомислие, опит за ред и справедливост – нещата са също толкова абсурдни.
Сега виждаме, че към властта в Америка не са дошли богове или елитни, гениални американци, а обикновени хора – старец с отслабнала памет, самопровъзгласил се за успешен бизнесмен, макар милиардите му да са под въпрос. Той е човек с доказана вина, избегнал затвора само заради президентския трон. Около него – също толкова жалки фигури. Това не са съветници, не е интелектуална елита, а примитивни хора. Дори Илон Мъск, за когото имахме по-добро мнение, се оказва част от тази група. И всички те заедно държат съдбата на света в ръцете си.
Това равенство между Русия и Америка не успокоява – по-скоро обърква. Когато осъзнахме, че властта и в двете страни е в ръцете на дегенерати, видяхме, че те са еднакво аморални, порочни, глупави, хитри, безсъвестни. И най-лошото – интересите им съвпадат. Тази точка на пресичане е Украйна, превърнала се в мишена през оптическия прицел на техните действия.
При Байдън някак си пренебрегнахме това. Отнасяхме се спокойно към този старец, но той е предател – човекът, който не спази договореностите от 1991 г. Украйна, единствената страна в света, която се отказа от ядреното си оръжие под гаранциите на САЩ и Великобритания, беше изоставена. Америка и Великобритания, които дадоха тези гаранции, предадоха Украйна в началото на войната. Байдън можеше да помогне на Украйна да победи, но не го направи. А след него дойде Тръмп – ярък, но вече отблъскващ всички. Самовлюбен глупак с три класа образование, той отправя претенции към Япония, без дори да знае историята – че САЩ са тези, които забраниха на Япония да има армия след Втората световна война.
Сега всички тези хора – Тръмп, Зеленски, Путин – сядат да преговарят. Но как да говориш с невменяеми? Понякога лудите изглеждат нормални в началото – говорят разумно за времето или политиката. Но после им даваш шоколадова бонбона и те я изяждат с фолиото, защото са си луди. Байдън предаде, Тръмп продължава да предава, а Путин си остава обикновен диктатор, чиито интереси са власт и нищо повече.
За какво ще са преговорите? Не знаем. Обещават прекратяване на огъня или сделки за редкоземелни метали, но резултатът е непредсказуем. Иска ни се да вярваме, че войната ще спре, че ще дойде ден без дронове и жертви. Но с тези хора това е малко вероятно. Америка, която беше мечта за милиони, се оказа способна на същата непредсказуема глупост като Русия. Оказва се, че двете страни имат повече общо, отколкото разлики – глупост, подлост и предателство. И в тази обща точка страда Украйна, докато светът гледа с изумление и се пита: наистина ли това е краят на илюзиите за Америка?
Превод със съкращения и адаптация на български език: Георги Борисов
