Днес ще разгледаме една тема, която предизвиква много спорове и размисли – Америка на Доналд Тръмп и как тя се различава от представите ни за САЩ, към които сме свикнали. Възприятието ни за сблъсъка между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп, както и последвалите събития, разкрива един голям проблем: трудно ни е да приемем, че Америка на Тръмп не е онази Америка, която познаваме от миналото. Тази промяна изисква от нас да гледаме на събитията през призмата на новите реалности, вместо да си представяме удобна версия на САЩ, която вече не съществува.
АМЕРИКА КАТО ПАЗИТЕЛ НА НОРМИТЕ
Исторически сме свикнали да виждаме САЩ като защитник на определен набор от ценности – демокрация, свобода, международен ред. Да, не винаги този защитник е бил безупречен, но позицията му е била ясна. По време на Студената война американските президенти са имали различни подходи към Съветския съюз – от примиренческата политика на Джими Картър до твърдата линия на Роналд Рейгън, който виждаше СССР като „империя на злото“. При едни е имало нормализация, при други – остри конфликти, но независимо от това САЩ и СССР оставаха двата полюса на света. Позициите им бяха предвидими: Америка подкрепяше проамерикански правителства, а Съветите – просъветски режими. Дори когато отношенията с условните съюзници бяха напрегнати, важеше правилото „това е нашият човек и няма да го предадем“.
След края на Студената война тази схема се пренесе в нова епоха. САЩ се утвърдиха като лидер на демократичния свят, подкрепящ либералните правителства срещу авторитарни режими. Не беше толкова важно какви са двусторонните отношения с отделните партньори – Америка винаги заставаше на страната на демокрацията. Например, в конфликта между Китай и Тайван не е нужно да знаем всички детайли, за да предположим кого ще подкрепят САЩ.
Освен това Америка носеше отговорност за следвоенния световен ред – нещо като неофициален пазач на правилата. Този ред включваше принципи като неприкосновеност на границите, суверенитет и отказ от „възстановяване на историческа справедливост“ чрез сила. Когато някой нарушеше тези норми, позицията на САЩ беше ясна: те заставахме на страната на жертвата, а не на агресора. Конкретните действия зависеха от администрацията, но общата линия оставаше непроменена. САЩ бяха страна с мисия – подобно на Израел за евреите, Америка носеше отговорност за демокрацията по света.
ПРОМЯНАТА ПРИ ТРАМП
С идването на Доналд Тръмп тази представа се разклати. Америка, която познавахме през XX век и началото на XXI век, изчезна. Още в първите дни на президентството си Тръмп започна търговска война с Канада – най-близкия и незаменим съюзник на САЩ, с чиято икономика американската е дълбоко свързана. Това беше немислимо за старата Америка. Той дори заговори за Гренландия, намеквайки за възможността да я присвои със сила – ход, който застрашава суверенитета на Дания, член на НАТО и един от най-лоялните партньори на САЩ.
Тези действия показаха, че Тръмп не споделя концепцията за САЩ като пазител на демокрацията и западния свят. За него няма мисия да защитава либералните ценности с американски пари и военна сила. Това е особено видимо в отношението му към Украйна – вместо безусловна подкрепа срещу руската агресия, Тръмп спря военната помощ, което шокира мнозина. Тази нова реалност е неприятна, но неоспорима. Тръмп не се интересува от общественото мнение – настоящият му мандат е последен, и той действа според собствената си картина на света.
КАКВО СЕГА?
За страните, зависими от САЩ, това поставя нови предизвикателства. Как да се работи с Америка, която вече не е безусловен съюзник? Вариантите са няколко: да се опитаме да изградим отношения в новите условия, да приемем този период като временен и да го изтърпим или да търсим нови съюзници и коалиции без САЩ. Единственото, което не можем да правим, е да отричаме реалността. Да разговаряме с Тръмп, сякаш пред нас стои Барак Обама или Джордж Буш, е невъзможно. Той не вижда себе си като защитник на демокрацията – не е ясно дори дали различава демокрация от диктатура или дали изобщо го интересува.
В КОНТАКТ С РЕАЛНОСТТА
Това не означава, че САЩ са станали напълно непредсказуеми или че с тях не може да се работи. Просто подходът вече е различен. Новата администрация има други приоритети – Тръмп иска уважение, признание и да бъде харесван. Европейските лидери като Еманюел Макрон демонстрират как се прави това: у дома той говори за нуждата Европа да се защитава сама, но в Белия дом се държи като най-добър приятел на Тръмп, казвайки точно това, което президентът иска да чуе.
Америка вече не е само пазител на демокрацията – тя е страна, която иска да се чувства важна и уважавана. Това може да изглежда неестетично, но политиката не е за красота, а за резултати. Според хора, работили с Тръмп, той се гордее с това, че Путин го уважава и дори го смята за гений. Това показва какво работи с него – ласкателства и избягване на конфронтацията.
Америка остава най-мощната военна и икономическа сила в света. Ценностите вътре в страната не са изчезнали, но начинът, по който тя взаимодейства с останалия свят, се е променил. Днес достъпът до нея минава през Тръмп и неговите особености. Който разбере как да „се свърже“ с тази нова Америка, ще успее да извлече полза от нея. Това е реалността на 6 март 2025 г. – не особено приятна, но такава, каквато е. Да я отричаме е невъзможно, но да я използваме в наша полза – съвсем осъществимо.
По текст на Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик
