На 5 март 2025 г. стана ясно, че Съединените щати са преустановили обмена на разузнавателна информация с Украйна. Това бе потвърдено в ефира на американския телевизионен канал Fox News от директора на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) Джон Редклиф. Решението предизвика вълна от реакции сред европейските правителства, които вече обмислят как да запълнят тази празнина. Сред първите, които се изказаха по темата, бе френският президент Еманюел Макрон, отбелязвайки необходимостта от нови подходи към сигурността в Европа.
Според изданието Politico, администрацията на Доналд Тръмп активно работи в Украйна, водейки преговори с представители на украинската опозиция. Сред споменатите имена са бившият президент Петро Порошенко и лидерът на партия „Баткившчина“ Юлия Тимошенко (по известна, като „Газовата кралица“, заради корупционни връзки с руският Газпром във времето, когато беше премиер). И двамата потвърдиха, че са провели срещи с представители на САЩ, но отрекоха възможността за провеждане на избори в страната по време на война. „Това е война, а не време за избори“, заявиха те.
Държавният секретар на САЩ Марк Рубио, също в ефира на Fox News, определи конфликта в Украйна като „прокси война“ между Съединените щати, които подкрепят Украйна, и Русия. „Още от самото начало беше ясно, че президентът Тръмп разглежда това като продължителен и безизходен конфликт. Трябва да му се сложи край“, заяви Рубио. Той обаче призна, че засега липсват конкретни идеи как това да стане.
Европа пред дилема: Действия или думи?
Европейските лидери, начело с Макрон, говорят за изграждането на независима европейска система за сигурност, която да не разчита на САЩ. Великобритания и Франция, смятани за двигатели на европейската отбрана, демонстрират известна решимост, но действията им остават ограничени от множество уговорки. Например, Париж и Лондон заявяват, че ще изпратят военни контингенти в Украйна само ако бъде подписано мирно споразумение – нещо, което изглежда малко вероятно в близко бъдеще.
Юристът и блогър Марк Фейгин, в разговор с популярния YouTube канал Ходорковский Live, отбеляза, че Европа е изправена пред сериозен проблем: липсата на единно лидерство. „В Америка решенията се вземат от един човек – Тръмп. В Европа обаче десетки лидери трябва да се договорят“, коментира той. Според него идеята за обща европейска армия или присъствие на контингенти в Украйна за осигуряване на зони на сигурност изисква решителност, която Брюксел засега не демонстрира.
Фейгин подчерта, че Москва вече работи проактивно, за да предотврати подобни действия. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че всеки миротворец, изпратен в Украйна, ще бъде считан за страна в конфликта. Това е ясен сигнал, че Русия няма намерение да допуска европейска намеса, дори под формата на мироопазваща мисия. Което пък е абсолютно шизофренично, на фона на непрекъснатите и твърдения, че воюва за „мир“ (руски мир).
Какво може да разбуди Европа?
Според Фейгин, ключов фактор за активизиране на Европа би могъл да бъде драстичен ход от страна на САЩ – например, обявяване на излизане от НАТО или значително намаляване на финансирането и присъствието в Източна Европа. „Ако Америка се оттегли, какво остава за Европа? Тя ще трябва да действа“, смята той. Подобен сценарий изглежда все по-вероятен, предвид бързите и решителни действия на администрацията на Тръмп.
На фона на това, руският президент Владимир Путин направи изявление пред служители на фонда „Защитници на отечеството“, в което обеща „мирно развитие в историческа перспектива“. Фейгин обаче тълкува това като продължение на старата руска линия: капитулация на Украйна, ограничаване на нейния суверенитет и пълен контрол върху политическите процеси в страната. „Това не е предложение за мир, а ултиматум“, заключи той.
Ситуацията около Украйна остава напрегната и неясна. Докато САЩ изглежда се отдръпват, Европа е изправена пред необходимостта да вземе трудни решения – дали да премине от декларации към действия, или да остане в ролята на наблюдател. Русия, от своя страна, продължава да настоява на своите условия, без да показва готовност за компромис. Въпросът е дали и кога Европа ще намери волята да промени хода на събитията. Засега отговорът остава неясен.
