Преди да преминем към основната тема, нека обърнем внимание на любопитен детайл. Полският читател Руслан сподели снимка, заснета по улиците на Варшава, която ясно демонстрира отношението на някои собственици на електромобили към Илон Мъск. Надписът върху една Tesla гласи: „Купих я, преди Мъск да полудее!“ Подобни послания се появяват все по-често по света, включително в САЩ и Канада, което навежда на мисълта, че някои собственици на тези автомобили искат да се дистанцират от противоречивите изказвания и действия на ексцентричния милиардер.
Но да се върнем към основната тема – войната и нейните звуци. Днес бойните действия са съвсем различни от онези, които се водеха преди 200 години. В онези времена тактиката се градила върху масовите сблъсъци на войски, въоръжени с пики, саби и щикове. За да се осигури ред и координация на бойното поле, се използвали различни методи, включително отличителни униформи и звукови сигнали.
Подобно на съвременния футбол или други отборни спортове, където униформите на отборите са в различни цветове за лесно разпознаване, в онези времена воюващите страни носеха униформи с различни цветове и кройки. Това помагало на бойците да различават съюзници от врагове в хаоса на боя – грешка би могла да струва скъпо. Командирът, както завещава „Василиванич“, стоял на високо и наблюдавал движението на цветните маси от войници. По тези движения той преценявал хода на битката и давал съответните заповеди.
За да стигнат тези команди бързо до войските, се използвали звукови сигнали – най-често чрез тръби. Високият звук на тръбите се отличавал ясно от ниските шумове на боя и войниците лесно ги чували. Посетих музея на военната история на Франция в Париж и там видях впечатляваща колекция от тръби, особено от времето на Наполеон. Те били ключови за координацията на армията.
Барабаните – ритъмът на войната
Барабаните обаче имали различна роля. Ниският им тътен се сливал с шума на битката, но равномерните удари давали увереност на войниците, крачещи срещу врага. Те задавали ритъма на стъпките или дори на бягането за конкретното подразделение, в което бил барабанщикът. Понякога към тях се добавяли флейти или гайди, но те служели повече за поддържане на строя и ритъма, отколкото за предаване на команди. Колкото по-силно биел барабанът, толкова по-голяма увереност вдъхвал на бойците.
С времето бойните функции на барабаните отпаднали, но практическото им приложение останало. В съветската армия, например, строевите тренировки с барабани били не само метод за обучение, но и своеобразно изтезание. Преди паради подразделенията марширували по плаца под звуците на голям барабан (като бъчва) и малък барабан, като стъпките се синхронизирали с ударите. На самите паради оркестърът включвал и двата вида барабани, но аз, честно казано, не знам как точно ги наричали военните музиканти.
От барабани към пропаганда
Днес всичко това е загубило смисъл. В съвременните войни да се отличаваш – било то чрез звук, вид или електромагнитно излъчение – е равносилно на смъртна присъда. Тръбите са заменени от модерни средства за връзка, но барабанът, който тласка войника към врага, няма истински заместител – освен може би заградителните отряди.
В по-широк смисъл обаче барабанът е заменен от нещо друго – речите на политици и пропагандисти. От Путин до разни „вентилатори“ и вражески Telegram канали, днес чуваме „тътен на барабани“ – обещания за грандиозни настъпления чак до Португалия. Тази синхронизирана какофония напомня на старите военни тръби и барабани. И колкото по-силно „бие“ този пропаганден барабан, толкова по-страшно уж трябва да е за врага.
Вчера, петък, 28 март 2025 г., по вражеските информационни канали се разпространи нова „методичка“. Очаква се засилено „барабанно“ нападение върху ушите на лековерните. Затова е добре да сме подготвени и да си зададем няколко въпроса, ако се наложи да обясняваме този шум на себе си или на близките си. Например: защо три години не успяха да организират това „ужасно настъпление“, а сега изведнъж могат? Или защо са толкова гръмогласни, когато нито един от техните източници не спомена какво се случи с базата им за стратегическа авиация Енгелс-2, въпреки че целият свят пише за това? И къде са тези „несметни табуни“ от техника, с които ще стигнат до Лисабон? Бронетехниката им е изчерпана, новопроизведеното отива направо в боя и после – за скрап, без особени перспективи за промяна.
Освен това, преди два-три месеца всички говореха как ще превземат Покровск, а сега – тишина. Междувременно някои техни източници предпазливо отбелязват: „След като практически се изтеглиха от Курска област, украинските части започнаха атака срещу съседната Белгородска област. Но за разлика от миналогодишната операция, която изненада Русия, пробивът в укрепената Белгородска област е много по-труден…“
Тъжна работа, но без „барабан“ не могат. И щом Путин играе ролята на главен барабанист, може би е време да го превърнат в истински инструмент? Аз дори имам идея откъде да вземат кожата за него…
Автор: Антиколорадос
Превод и адапатация: Георги Борисов
