Какво общо може да има между американската супермодел Бела Хадид и Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци UNRWA? На пръв поглед – нищо. Бела Хадид е родена през 1996 г. във Вашингтон, САЩ, и е американска гражданка с успешна кариера, която едва ли би я свързала с проблемите на бежанците. И все пак, тя и семейството ѝ, включително баща ѝ Мохамед Хадид и сестра ѝ Джиджи Хадид, са вписани в списъците на UNRWA като палестински бежанци, нуждаещи се от „жизнено необходима международна помощ“. Как е възможно това и какво стои зад тази странна ситуация? Отговорите идват от разследванията на неправителствената организация UN Watch, която следи дейността на ООН, включително финансирането и отчетите на агенции като UNRWA.
Абсурдът на „наследствените бежанци“
UN Watch разкрива поразителни факти: в списъците на UNRWA фигурират не само Бела и семейството ѝ, но и четирима доларови милиардери, както и над 2300 милионери, от които 400 живеят в Газа, 300 в Западния бряг (Юдея и Самария), а останалите са разпръснати в страни като Йордания, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, както и в Европа и САЩ. Сред тях е и Мохамед Хадид – успешен бизнесмен, чиито деца са световноизвестни модели с милионни хонорари. Въпреки това, те са регистрирани като бежанци. Какъв е смисълът?
За разлика от Управлението на върховния комисар на ООН по делата на бежанците (UNHCR), което се грижи за 123 милиона преместени лица по света с едва 20 000 служители, UNRWA разполага с 30 000 служители само за 6 милиона „палестински бежанци“. Интересното е, че броят на тези бежанци е почти равен на цялата палестинска диаспора, която наброява около 9 милиона души. Причината? Уникалната практика на UNRWA да предава статуса на бежанец по наследство. Ако един палестинец е регистриран като бежанец, неговите деца, внуци и дори съпрузите на семейството – независимо къде са родени или живеят – също получават този статут. Например, ако палестинец, живеещ в Нидерландия, се ожени за холандка, тя и децата им, родени в Амстердам, стават „палестински бежанци“ в списъците на UNRWA.
Това е в пълен разрез с международните норми. Според стандартите на UNHCR, бежанският статут не може да се предава на второ поколение. Например, украинските бежанци от последните три години, които са избягали в чужбина, са бежанци, но техните деца, родени в новия им дом, вече не са. При палестинците обаче правилата са различни. Дори хора с гражданство на други държави, като 2,2 милиона палестинци с йордански паспорти, остават в списъците на UNRWA.
Финансовата машина на UNRWA
Защо тази система съществува? Отговорът е прост: пари. UNRWA получава финансиране на глава от населението – колкото повече бежанци са записани, толкова по-голям е бюджетът. Това обяснява защо агенцията не само не решава проблема с бежанците, но и го поддържа изкуствено. Докато UNHCR работи за намиране на постоянни решения за бежанците – било чрез репатриране или интеграция, UNRWA няма интерес конфликтът да приключи. През 1948 г. палестинските бежанци са били 750 000. Днес, през 2025 г., те са 6,1 милиона – число, което расте не заради нови вълни на миграция, а заради наследствения статут.
Бюджетът на UNRWA достига милиарди долари годишно, което позволява на ръководството му да живее охолно. В същото време е малко вероятно хора като Мохамед Хадид или дъщерята на Ясер Арафат, която живее в Париж с наследството на баща си, да получават помощи като ориз или масло. Финансирането обаче продължава да тече, независимо от финансовото състояние на „бежанците“.
Политически инструмент срещу Израел
Освен финансовия мотив, системата на UNRWAслужи и като политически инструмент. Арабските държави и палестинското ръководство използват бежанците като средство за натиск върху Израел. Лагерите за бежанци в Ливан, Йордания и дори в самата Палестинска автономия често са превръщани в средища за радикализация. В Ливан например палестинците нямат граждански права и живеят в мизерни условия, което ги прави уязвими за вербуване от терористични групи. Исторически събития като „Черният септември“ в Йордания и гражданската война в Ливан показват как палестинските бежанци са били използвани за дестабилизация на цели държави.
На преговорите с Израел палестинската страна често поставя условие за „връщане на бежанците“ – включително на хора като Бела Хадид, които никога не са живели в Палестина. Това е неизпълнимо искане, което гарантира провала на всяко споразумение и поддържа конфликта жив.
Защо никой не спира това?
UNHCR и другите органи на ООН виждат абсурда, но мълчат. UNRWA е отделна структура, създадена специално за палестинците, и не следва общите правила за бежанците. Докато след Втората световна война бежанците са били интегрирани или върнати в рамките на десетилетие, палестинският проблем се раздува вече 77 години. Хора, родени и живели цял живот в Дженин или Рамала – на територията на признатата от мнозина Палестинска автономия – продължават да се водят бежанци. Защо? Защото градовете им са наречени „лагери за бежанци“, а статутът им носи пари и политическа тежест.
Случаят с Бела Хадид е само върхът на айсберга. Зад него стои система, която превръща бежанския статут в наследствена привилегия и финансов инструмент, вместо да търси решение. UNRWA не само не помага на истинските нуждаещи се, но и подхранва конфликта, от който уж трябва да ги спасява. Докато светът затваря очи пред милиони други бежанци – от Украйна до Сирия, вниманието остава насочено единствено към палестинците, чийто брой ще продължи да расте. След десет години може би ще са 8 милиона. Абсурдът, както показва UN Watch, е вграден в самата структура на ООН – организация, която някога е създадена да спазва международните закони, а днес често ги погазва.
