Вчера се проведоха преговорите на самопровъзгласилия се за най-добрия преговарящ в света. Основната тема? Самите преговори. Целта? Провеждане на още повече преговори. Според самия него, разговорите са били изключително успешни, което, разбира се, не е изненада. Крайната точка на този забележителен дипломатически успех? Назначаването на следващата среща в Саудитска Арабия. Свитата на великия преговарящ възторжено разказва за неговия непоносимо проницателен ум, който съперничи дори на този на Илън Мъск – същият онзи, който не слиза от екраните и изненадва света с все по-ексцентрични изказвания, несъмнено инспирирани от неговия дълбок интерес към ботаниката.
Междувременно, около Белия дом се надигат вълни от гордост за мъдростта на човека с крем за тен. Но истинската същност на преговорите изплува, когато едно от основните „достижения“ беше обявено публично – възобновяването на хокейните мачове между отбори от САЩ и Русия. Това бе представено като върхово дипломатическо постижение, което ни кара да се запитаме – какви всъщност са били основните теми на дискусията?
Първата и безспорно най-важна тема за Тръмп вероятно е била прическата – дължината, цветът, твърдостта и формата на неговия „перчем“. За жалост, Путин отдавна е загубил интерес към тази тема, заедно със самия предмет на евентуални дискусии. Въпреки опитите на Тръмп да възвеличае собствената си прическа, консенсус по този въпрос е бил абсолютно невъзможен.
Втората важна тема – голфът. И тук обаче диалогът е ударил на камък. Голфът се играе на открити терени, а всички знаем, че Путин и откритите пространства са непримирими антагонисти. Освен това руският президент все още е убеден, че ако топката се вдигне малко по-високо от допустимото, неговата ПВО ще я свали. Единственият възможен компромис е бил дискусия за джобен тенис, но предвид възрастта на участниците, и тази идея е загубила почва.
Така на дневен ред е останала единствената възможна тема за конструктивен диалог – хокей. Путин е известен с любовта си към „нощния хокей“ – организирани мачове в секретни подземни ледени арени, където водещи играчи се явяват само за да бъдат победени от руския президент. Лукашенко също е бил редовен участник в тези игри, за да угоди на своя патрон. Точно тази тема е била единствената, по която е постигнат някакъв напредък, а Белият дом я представя като ключово постижение на срещата.
„Посланикът на мира“ и серията дипломатически „послания“
В по-широк мащаб, дипломатическите успехи на Тръмп в последно време са меко казано съмнителни.
- Опита се да притисне Иран? Беше пратен към добре познатата дестинация по женска линия.
- Включи се в преговорите за освобождаването на заложници от Хамас? Също беше изпратен в същата посока.
- Започна показни удари по хуситите с тежки ултиматуми? Очаквано и те го пратиха натам..
И ето че дойде ред и на преговорите с Путин. Тръмп се опита да демонстрира глобалното си влияние, като сам формулира мирно споразумение и накара и двете страни да го приемат. Логиката му? „Или правите, както казвам, или…“
Във Вашингтон се сипеха заплахи, че ако Путин не се подчини, Русия ще бъде смазана от санкции, каквито никога не е виждала. Фантазиите на тръмпистката фен база се разпростираха в безкрайността, но резултатът беше предвидим – и Путин изпрати Доналд в същата посока, в която го изпращат всички напоследък.
Всъщност, „посланикът на мира“ получи толкова много дипломатически „послания“, че понятието започна да придобива ново значение. Не само Португалия, но и Германия замрази сделката си за американските F-35. Същото направи и Канада, отказвайки се от близо 90 самолета. В момент, когато водещите държави увеличават разходите си за отбрана, те вече не залагат на американските платформи, а на европейски алтернативи.
И не само правителствата реагират – простите хора също започнаха бойкот на американски стоки. В супермаркетите на Ванкувър, например, купувачите целенасочено избягват продукти с американски произход, взаимно си подсказват кое е канадско и кое мексиканско. На практика, реториката на Тръмп толкова разгневи съюзниците на САЩ, че освен официалните търговски бариери, се формира и спонтанен потребителски бойкот.
Глобалната реалност се променя, а великите „победи“ на най-добрия преговарящ на света приличат повече на комедийна драма. Списъкът с държави и организации, които го „изпратиха“, става все по-дълъг – от хуситите до Китай. Търговските отношения на Америка с ключови съюзници се разпадат, а ролята на Тръмп като „глобален лидер“ изглежда по-скоро като трагикомичен спектакъл, отколкото като реален успех.
И ако Тръмп наистина вярва, че може да върне нещата назад, единственият му шанс вероятно е да коленичи върху грах в Овалния кабинет, заедно с Мъск и компания. Но дори и тогава, връщане към старото статукво изглежда невъзможно.