Джей Ди Ванс, вицепрезидент на Съединените щати и ключова фигура в екипа на Доналд Тръмп, е личност, чието влияние не бива да бъде подценявано. Като втория най-могъщ политик в страната, той привлича вниманието с твърдите си позиции по въпросите на международната политика. Ванс не само публично критикува европейски лидери заради проблемите им с демокрацията и свободата на словото по време на Мюнхенската конференция за сигурност, но и не се поколеба да изрази остро мнение по време на напрегната среща в Овалния кабинет. Днес ще разгледаме неговите възгледи за външната политика, с фокус върху позицията му относно помощта на САЩ за Украйна и еволюцията на тези възгледи от април 2024 г. насам.
Контекст: Помощта за Украйна и политическите борби в САЩ
През 2023 и 2024 г. администрацията на Байдън активно подкрепяше пакетите за помощ на Украйна, но срещна сериозен отпор от страна на републиканците в Конгреса. Законопроектът за военна помощ беше приет с голямо закъснение – Камарата на представителите го одобри още през март 2023 г., но Сенатът го последва едва през февруари 2024 г., след което процесът беше рестартиран с поправка. През април 2024 г. законопроектът отново влезе в Камарата, а тогавашният младши сенатор от Охайо, Джей Ди Ванс, беше сред най-изявените му критици. Той не само гласува против, но и публикува статия в „Ню Йорк Таймс“, озаглавена „Математиката за Украйна не се събира“, в която подробно изложи аргументите си.
В статията Ванс твърди, че никаква сума пари няма да помогне на Украйна да спечели войната. Той подчертава кризата с мобилизацията в страната, отбелязвайки, че много мъже са принудително вербувани, докато стотици хиляди бягат, за да избегнат наборната служба. Според него САЩ не разполагат с достатъчно производствени мощности, за да осигурят нужните боеприпаси – дори при увеличено производство, американските фабрики биха покрили едва 30% от потребностите на Украйна. Освен това той посочва, че други ключови оръжия, като прехващачите „Патриот“, са необходими на САЩ и съюзници като Тайван, чиито доставки вече са забавени заради войната.
Ванс предлага Украйна да се съсредоточи върху отбранителна стратегия – „окопаване с традиционни ровове, цимент и мини“ – за да запази човешките си ресурси и да спечели време за преговори. Той смята, че връщането към границите от 1991 г. е „фантастично“ и нереалистично, а американската администрация трябва да спре да твърди, че не може да преговаря с Путин – напротив, това е необходимо и неизбежно.
Еволюция на възгледите на Ванс
Още през 2022 г. Ванс заявява в интервю, че „не го интересува какво ще се случи с Украйна“. Тази позиция го отличава от традиционните американски политици, които често се фокусират върху далечни конфликти. През 2024 г., когато вече е известен като потенциален кандидат за вицепрезидент на Тръмп, неговите идеи привличат вниманието на журналисти и анализатори. Иън Уорд от „Политико“ провежда серия от интервюта с Ванс, в които той разкрива по-широката си философия за международната политика.
Ванс изразява скептицизъм към „правилата на световния ред“, установени след Втората световна война чрез организации като ООН, НАТО, Световната банка и Женевските конвенции. Тези институции, според традиционната логика, са гарантирали глобален мир чрез свободна търговия и конкуренция, като целта е била да се насърчи демократизацията на страни като Китай и Съветския съюз. Ванс обаче смята, че този проект е провал. Той цитира Хенри Кисинджър, според когото глобализацията щеше да „направи Китай по-скоро като нас“, но вместо това САЩ загубиха работни места, а Китай остана автокрация. Според Ванс единствените печеливши са финансовите елити, които се възползваха от глобализма, докато американските работници страдат.
„Америка на първо място“ и радикална промяна
Възгледите на Ванс съвпадат с концепцията на Тръмп „Америка на първо място“ – традиция, която през Първата и Втората световна война призоваваше за невмешателство в европейските дела. Днес тя включва икономически протекционизъм, строга имиграционна политика и преосмисляне на международните съюзи. За Ванс помощта за Украйна не е защита на демокрацията, а опит да се поддържа дефектен световен ред, който облагодетелства елита за сметка на обикновените американци, като избирателите му от Охайо.
Тази философия предполага свят, в който всяка държава е отговорна за собствената си сигурност и просперитет – идея, напомняща „естественото състояние“ на Томас Хобс, където цари „война на всички срещу всички“. Ванс и Тръмп не предлагат пълно разрушаване на стария ред – ООН и НАТО все още могат да бъдат полезни – но виждат бъдеще, в което държавите разчитат предимно на себе си.
Потенциални последици
Решението на САЩ да намали ангажиментите си вече предизвиква реакции. На 6 март 2025 г. Литва се оттегли от Конвенцията за касетъчните боеприпаси, чувствайки се застрашена от Русия и намалените гаранции за сигурност от САЩ. Експерти предупреждават, че това може да е начало на по-широко оттегляне от договори, включително Договора за неразпространение на ядрените оръжия. В Германия вече се говори за разширяване на ядрените арсенали на Великобритания и Франция или дори за разработване на собствени оръжия – сценарий, който би довел до по-опасен свят. Полша също обяви, че вероятно ще и се наложи да придобие статут на ядрена държава.
Гъвкавост или непредсказуемост?
Въпреки твърдите си позиции, Ванс не е непременно непреклонен. Бивш съученик от Йейл разкри пред „Ню Йорк Таймс“ кореспонденция, показваща, че преди години Ванс е бил по-либерален – подкрепял е трансджендър приятел и е критикувал Тръмп. Това предполага, че като вицепрезидент той може да се насочи към по-умерени позиции. Тръмп, от своя страна, е известен с променливостта си – днешните му изявления могат да бъдат обратни утре.
Джей Ди Ванс е влиятелна фигура, чиито възгледи оформят нова посока във външната политика на САЩ. Неговият скептицизъм към глобализма и настояването за национална самостоятелност могат да променят световния ред. Дали това ще доведе до изолация на САЩ или до нов баланс в международните отношения, предстои да видим.
