Войната в Украйна навлезе в своя 38-и месец, като през две трети от това време бойното поле остава в повече или по-малко в застой, с малки, но постоянни успехи от двете страни. Двете армии се смазват взаимно върху ивица земя, която представлява едва 1% от общата територия на Украйна. Международно признатата територия на страната обхваща 603 628 кв. км. Между 2023 г. и днес воюващите страни са печелили и губили общо няколко хиляди квадратни километра. Най-дългият напредък, постигнат от руските въоръжени сили за повече от две години, е равен на маратонското разстояние от 42 км между покрайнините на Донецк и Покровск. Кевин Киптум, настоящият световен рекордьор в маратона от Кения, изминава това разстояние за 2 часа и 35 секунди. Но тук говорим за две години жестоки боеве и десетки хиляди жертви.
Две години без прекъсване и двете страни се опитват да пробият вражеската отбрана. Всеки извоюван окоп, платен с безброй животи, е последван от нов окоп. Очакваше се противникът да остане без жива сила. Използването на „Лади“ като бронирани машини и разполагането на войници на патерици изглеждаше като лош знак за руската армия. Но насилствената кампания за набиране на войници в Украйна също сочеше към предстоящ колапс на украинската армия. И все пак, двете военни сили все още разполагат с достатъчно ресурси, за да продължат тази война на изтощение.
Настроенията от двете страни
Днес ще обсъдим преобладаващите настроения, регистрирани от двете страни на конфликта. Необходимост от мир! Най-разумното решение днес би било замразяване на военните действия по сегашните фронтови линии. Да, това ще изглежда грозно и несправедливо и за двете страни. Ако това се случи, Украйна няма да успее да си върне дори границите от 2022 г., камо ли да накаже агресора. Междувременно Русия ще спечели ограничена и крайно нерентабилна територия на цената на тежки демографски, икономически и морални загуби. Ще са необходими години и трилиони рубли, за да се разчистят руините, да се обезмини територията и да се възстанови инфраструктурата. Във война от 21-ви век и двете страни са обречени да загубят. Единственият победител е този, който не се е намесил.
Засега няма жизнеспособна алтернатива на несправедлив мир. Ако военните действия продължат по начина, по който се развиват сега, е вероятно дори след две години да няма радикална промяна във военната ситуация. Само че жертвите ще набъбнат с още стотици хиляди, а още толкова ще останат без дом. Дори ако руската армия срине до основи градовете Покровск и Константиновка и завземе останалите руини, а пропагандата на Путин го представи като победа в „ремикс“ на Втората световна война, това няма да промени нищо в оперативен или стратегически план. Преди време един провоенен блогър осмя видеото ми за битката за Бахмут, в което казах, че „победата“ там няма да повлияе на хода на войната. Групата „Вагнер“ и руската армия превзеха града през май 2023 г. Почти две години по-късно руските войски са напреднали едва 10 км на запад – разстояние, което е двучасова разходка в умерено темпо. Но тези успехи идват на висока цена.
Ерозия на цивилизацията
Не става дума само за жертвите и загубата на техника. Става дума за ерозията на основния цивилизационен фундамент. Дори най-безмилостните военни режими в историята не са стигали дотам, че да връщат на фронта войници на патерици, ампутирани или с тежки увреждания на слуха и зрението. Дори най-радикалните ревизионисти на Източния фронт от Втората световна война не споменават подобни случаи. Но днес руските пропагандисти прикриват тези практики, които са станали обичайни за руската армия. Няма смисъл да се замитат под килима – всички знаят за тях.
Командирът нарежда на войник да се яви. Човекът го няма. Има две възможности: дезертьорство, което води до наказателни обвинения, съд, затвор и накрая щурмова операция – и това е краят. Или пък войникът се явява – без ръка или крак. Казват му: „Не си законно негоден. Да, нямаш ръка, крак или око, но все още можеш да участваш в щурма. Хайде, тръгвай!“ И тези недъгави хора се връщат в щурмовите части. Те са безполезна тежест, но въпреки това попадат на първа линия с автомат в ръка.
Видеосъобщенията, записани от руски войници, вече не шокират обществеността. Преди две години всяко такова видео би предизвикало вълнение. Днес те са десетки. Само през последната седмица видях две предсмъртни видеа, записани от обречени войници: Владимир Кисли, мобилизиран мъж с увреждания, и 18-годишният контрактник Саид Муртазалиев. Мобилизираният с позивна „Коливан“ казва, че „службата“ му продължава 15 месеца без прекъсване. Жертвите растат, подкрепления няма. „Скоро ще обърнем пушките, ще размажем началниците и ще се приберем вкъщи. Нека сами се оправят с този хаос!“ – казва той.
Изтощението на Украйна
Украинската армия и обикновените украинци също са изтощени до краен предел. Важно е да отбележим, че Украйна не започна тази война – тя защитава родната си земя. Не е задължение на украинското правителство да спира или продължава военните действия, особено след като Володимир Зеленски вече се съгласи на безусловно прекратяване на огъня. Украйна е изправена пред собствени предизвикателства, като кризата с насилственото набиране на войници, но това е тяхна вътрешна битка.
Неотдавна журналистът Шура Буртин, носител на награди, публикува две задълбочени статии за изтощението от войната – в изданията „Чerta“ и „Meduza“. Те предизвикаха силен отзвук сред антивоенно настроените руснаци и украинските читатели. Някои смятат, че това са може би най-добрите текстове, писани за руско-украинската война, поне за периода след 2023 г. С изключение на офанзивата в Курск, активните боеве са замрели. Сега сме свидетели на война на изтощение – смъртоносен и продължителен танц напред-назад.
В статията си за „Чerta“, озаглавена „Смелете ни в месомелачката: Хроники на опустошеното Поречие“, Буртин описва суровата реалност в окупирано село (името е измислено заради сигурност). През първата година от инвазията селото е под руски контрол, но после украинците си го връщат. Жителите разказват за страданията под окупацията – кражби на храна, коли и животни, ограничения за пътуване и страх. Въпреки това, при второто си посещение Буртин не открива жажда за мъст, а тъга, апатия и копнеж за край на войната.
Призив за мир
Днес е най-спешна нуждата от мир. В Украйна се води спор между тези, които искат да се бият „до последния украинец“, и тези, които търсят компромис. В Русия обаче Владимир Путин остава единственият, който не иска войната да спре. Това послание трябва да стигне до руското общество. Въпреки ограниченията, ние можем да подхранваме това желание за мир – днес с повече сила и прецизност, отколкото през 2022 г. Замразяването на конфликта по сегашните линии е сделка, подкрепена от Зеленски, Тръмп и дори от двете армии. Време е Русия да чуе този зов.
Текст: Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик.
Превод със съкращения и адаптация: Георги Борисов
