В тъмните часове между мрака и зората, когато повечето граждани на Москва спяха спокойно в леглата си, небето над руската столица се превърна в невидима шахматна дъска. Дронове и противовъздушни системи играеха смъртоносна игра на котка и мишка, докато украинските военни сили изпълняваха една от най-дръзките си операции от началото на конфликта.
Стратегическите цели зад информационната завеса
Едва следобед на 11 март Генералният щаб на Украинските въоръжени сили най-накрая публикува кратко съобщение за нощната атака. Впечатление прави сдържаният тон и избирателната информация, споделена с обществеността. Като опитен играч, който разкрива само част от картите си, украинското командване изглежда преследва по-дълбока цел – да изпрати сигнал до определени аудитории, без да компрометира източниците си на разузнавателна информация.
„Подразделенията на Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции на Въоръжените сили на Украйна, Службата за сигурност на Украйна, Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната, в сътрудничество с други компоненти на Отбранителните сили, през нощта на 11 март нанесоха удари по редица стратегически обекти на Руската федерация, използвани за осигуряване на военната агресия срещу Украйна.“
В този пейзаж от полусенки и намеци се откроява една ключова мишена – Московският нефтопреработвателен завод, съоръжение, способно да преработва 11 милиона тона нефт годишно и осигуряващо между 40% и 50% от нуждите на руската столица от дизел и бензин. Руските медии мълчаливо пропускат тази информация, вместо това фокусирайки се върху поражения на жилищни сгради и случайно паркирани автомобили.
Стратегическата нишка в тъканта на конфликта
Тази операция не е изолиран инцидент, а част от по-широка стратегия. Само преди дни украинските сили атакуваха и Рязанския нефтопреработвателен завод, друг ключов източник на гориво за Москва. Постепенно се оформя мозайка от целенасочени удари по енергийната инфраструктура, които подкопават не само военния, но и икономическия потенциал на агресора.
Вторият важен елемент в доклада разкрива удари в района на линейно-производствената диспечерска станция „Стальной конь“ в Орловска област – възлов елемент, управляващ технологичните процеси на нефтопровода „Дружба“ и играещ важна роля в доставките на нефт към морското пристанище „Уст-Луга“ в Ленинградска област.
Пропагандната машина в режим на объркване
В интересен контрапункт, руските медии и телеграм канали за пропаганда се мъчат да намерят правилния тон за реакция. Някои избягват темата напълно, за да не навлязат в опасни води, докато други, принудени да отразят случващото се, пишат без обичайния ентусиазъм, с прозираща между редовете безнадеждност:
„Миналата нощ противникът нанесе масиран въздушен удар по региони на Руската федерация. Според официалния доклад на Министерството на отбраната на Русия са свалени и прехванати 337 безпилотни летателни апарата…„
Странно противоречие изплува на повърхността – от една страна твърдението, че всички дронове са успешно неутрализирани, от друга – признанието, че някои може да са избегнали радарите. Как е възможно това в район като Москва, наситен с радарни системи? И ако такова „пропускане“ е възможно, как може с такава увереност да се твърди точният брой прехванати дронове?
Голямата игра отвъд военните действия
В тази драма има и геополитически измерения. Днес в Саудитска Арабия се провеждат преговори между украински и американски представители. Според руски източници, тази мащабна атака е демонстрация на сила от страна на украинската армия, но основната аудитория може да не е отвъд океана, а в Европа:
„Американците няма да им дадат оръжия, това е ясно. Без да претендирам за абсолютната истина, предполагам, че с такъв удар украинските въоръжени сили искат да покажат, че са способни да удрят по Москва със собствено оръжие, по-специално с дронове. И да получат европейски финансиране, за да захранят остатъците от своята отбранителна промишленост.“
Междувременно руските реакции стават все по-емоционални – един от генералите, станал депутат в Държавната дума, настоява за ответен удар с „Орешник“. Парадоксално е как този призив за ескалация следва твърденията за успешно отблъснати всички атаки.
По текст на Антиколорадос
