Турция под ръководството на Реджеп Тайип Ердоган продължава да бъде една от най-противоречивите държави на международната сцена. От една страна, това е високоразвита индустриална сила, способна да осигурява себе си с почти всичко необходимо. От друга – държава, която редовно се сблъсква с вътрешни и външни кризи, от репресии до обвинения в нарушаване на човешките права. Въпросът какво се случва в Турция може да бъде особено остър за тези, които гледат на тази страна през призмата на исторически конфликти. Днес обаче Турция не е само сянката на Османската империя, а държава, която се опитва да намери своето място в съвременния свят.
Един от символите на турската демокрация дълго време беше фигурата на кмета на Истанбул – опозиционер, който ръководи най-големия град в страната, въпреки доминацията на Ердоган на национално ниво. Това постижение често се изтъкваше като доказателство, че политическият живот в Турция все още е възможен. Въпреки това съдбата на подобни фигури, както и предишните опити за държавни преврати, показват, че надеждите за стабилна демокрация в Турция остават илюзорни. Страната, която мечтае за членство в Европейския съюз (макар шансовете за това да са почти нулеви), едновременно се стреми към регионална доминация, което също й се удава с променлив успех.
На този фон Турция се опитва да играе забележима роля на международната арена, реагирайки на актуални събития – било то войната в Украйна, Сирия, Либия или други конфликти. Всеки път обаче, когато страната демонстрира признаци на цивилизован подход, тя бързо се връща към старите си навици: репресии, разправи и действия, които пораждат въпроси сред световната общност. Ердоган и неговата политика са само част от проблема. Самите турци като общество често подкрепят стъпки, които противоречат на здравия разум и принципите на цивилизацията.
