В първата половина на 2025 година основна тема в международните отношения стана дискусията относно възможното замразяване на руско-украинския конфликт. От една страна, появата на подобни разговори представлява определен прогрес, тъй като доскоро такива обсъждания изобщо не се водеха. От друга страна, от проведените преговори и контакти на високо ниво все още не са произлезли конкретни резултати, нито има гаранции, че такива ще последват.
Позицията на Кремъл
Някои изявления от руска страна недвусмислено показват, че миротворческите инициативи на Белия дом не представляват особен интерес за Кремъл. Владимир Путин постави неясни условия за прекратяване на огъня: изтеглянето на украинските войски от цялата територия на Херсонска и Запорожка област в пределите на административните им граници, както и от териториите на Донецка и Луганска област.
Важно е да се отбележи, че значителни части от тези региони, включително Херсон, Запорожие и редица градски агломерации в Донецка област, в момента се контролират от украинските въоръжени сили. Изискването за тяхното напускане от страна на украинската армия е на практика нереалистично и би могло да се осъществи единствено чрез продължителни военни действия.
Противоречията в пропагандната машина
Интересен аспект на ситуацията е противоречивият наратив в руската пропаганда. От една страна, големите медийни фигури като Владимир Соловьов организират кампании за набиране на средства за фронта под лозунга „Един последен тласък до победата“, внушавайки, че конфликтът скоро ще приключи. Така например, фондът СВР, носещ инициалите на телевизионния водещ, проведе кампания „Крачка до победата“, призовавайки за спешно набиране на 200 милиона рубли.
От друга страна, същият Соловьов в своите телевизионни предавания изразява дълбок скептицизъм относно възможността за скорошно прекратяване на бойните действия. На 12 март 2025 г., коментирайки срещата между представители на САЩ и Украйна, той заяви: „Какво се промени от факта, че някъде в далечни страни се срещнаха абсолютно чужди за нас представители на две държави, които нямат никакво отношение към нас, и за нещо се договориха помежду си? Това, което ни представиха в публичното пространство, изобщо няма отношение към реалността.“
Икономическите стимули за продължаване на войната
Специфичен аспект на конфликта е финансовата и рекрутинговата политика в Русия. Пропагандата активно използва идеята за скорошна победа, за да привлече нови войници. Според документи, разкрити от бившия депутат в Московската градска дума Евгений Ступин, компанията „Мосгортранс“ (управляваща наземния градски транспорт в Москва) плаща на своите служители по 81 400 рубли за всеки служител, когото убедят да подпише договор с Министерството на отбраната.
Парадоксът е очевиден: въпреки твърденията за освобождаване на територии и наближаваща победа, фронтът изисква все повече човешки ресурси и финансови средства. Новите договори предлагат значителни суми – контрактниците от Москва получават до 5 милиона рубли (~50 000 $) през първата година на служба, като еднократно плащане от правителството на Москва възлиза на 1,9 милиона рубли.
Личният интерес във войната
Анализаторите отбелязват, че част от публичните личности, които активно поддържат продължаването на военните действия, имат личен интерес в това. За фигури като Владимир Соловьов, войната се е превърнала в основен източник на доходи, влияние и сигурност. Прекратяването на конфликта би довело до намаляване на тяхната значимост, загуба на финансови потоци и потенциално изправяне пред отговорност за пропагандните им дейности.
Критици на такива пропагандни фондове като СВР твърдят, че значителна част от даренията отиват за заплати на служителите, а някои автори дори отправят обвинения в директна злоупотреба със средства.
Реакции от фронта
Важен елемент в ситуацията е отношението на самите военнослужещи и техните семейства. Според множество свидетелства, много от тях изразяват недоволство от пропагандната машина и от някои командири с лоша репутация. Има случаи на войници, които остават в категорията „изчезнали безследно“ за месеци, без адекватна реакция от властите. Семействата на воюващите отправят критики към медийни фигури като Соловьов за неговите обидни изказвания по адрес на мобилизираните и техните близки.
Дискусията за възможно замразяване на руско-украинския конфликт остава на ниво реторика, без реални предпоставки за скорошно мирно решение. Официалните условия на Русия за прекратяване на огъня изискват териториални отстъпки, които Украйна не е в състояние да приеме. Същевременно в руското общество се формира система от икономически и пропагандни механизми, която поддържа продължаването на конфликта.
За редица влиятелни фигури в руската информационна сфера прекратяването на военните действия би означавало загуба на статус, доходи и привилегии. Това създава вътрешна съпротива срещу всякакви мирни инициативи, независимо от официалната позиция на държавата.
По текст на Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик.
