В последните месеци международната общност е свидетел на пореден опит за дипломатически танц между световните лидери, в който главни действащи лица са Доналд Тръмп и Владимир Путин. Според последните новини, разпространени от агенции като „Ройтерс“, САЩ, в рамките на преговорите в Саудитска Арабия, са поискали от Русия прекратяване на огъня в Черно море. В същото време журналистите директно питат Тръмп какви са намеренията му по този въпрос, докато той пътува между Белия дом и резиденцията си в Мар-а-Лаго. Отговорите му обаче оставят повече въпроси, отколкото дават яснота.
Тръмп заявява, че не е поставял конкретни срокове на Путин за прекратяване на огъня, но е готов да каже „нещо“, ако се наложи. На въпрос как би оказал натиск върху руския диктатор, ако той не спазва споразуменията, бившият президент отвръща объркващо: „Те воюват един срещу друг“. Тези уклончиви отговори предизвикват съмнения относно сериозността на ангажимента му към мирния процес. Според някои източници Тръмп е изразил желание да постигне пълно прекратяване на огъня до 20 април – дата, която съвпада с началото на Великденските празници, но действията и думите му не вдъхват увереност в това.
Интересно е да се отбележи, че в разговор с Тръмп, Путин е обещал незабавно да спре атаките срещу енергийната инфраструктура на Украйна. Вместо това обаче ударите не само продължават, но и се засилват, което показва липса на сериозност от руска страна. Тръмп, от своя страна, изглежда безсилен да наложи каквото и да било на Путин. Той няма нито лостове за натиск, нито ясна стратегия, което напомня на предишни негови дипломатически провали.
Пример за това е срещата му с Ким Чен Ун в Северна Корея – събитие, което Тръмп представи като исторически успех в ролята си на „миротворец“. Тогава той стана първият американски президент, посетил страната, но резултатът беше нулев. Северна Корея не само не спря агресивната си политика, но продължи да модернизира армията си и да заплашва региона. Пхенян дори се похвали, че е „изтрил краката си“ с Америка, докато Тръмп обяви това за победа. Реалността обаче показа, че подобни срещи са по-скоро театър, отколкото решение.
Игра с едни врата
Ситуацията с Русия не е много по-различна. Путин, подобно на Ким, не се нуждае от обяснения пред народа си. Той може да мълчи или да излезе с поредната пропагандна тирада за „хиперзвуково оръжие“ и „империализъм на НАТО“, без някой да го оспорва. Тръмп, от своя страна, също не чувства нужда да дава ясни отговори. Неговата пресслужба често се намесва, за да „оправдае“ думите му, но липсата на конкретни резултати е очевидна. Войната продължава, а преговорите изглеждат като празни приказки.
Около Тръмп има хора като Илон Мъск и други съветници, които биха могли да изградят по-убедителна фасада на „силен лидер“. Вместо това обаче виждаме хаотични предложения и липса на визия. Докато Русия и Западът си разменят любезности, войната в Украйна не спира, а мирните инициативи звучат все по-абсурдно – от „да не стреляме по бараките“ до „да плаваме с платноходки“.
Престъпникът на масата
Най-големият проблем в този процес е, че Русия, начело с Путин, се третира като равноправен партньор, вместо като държава, която трябва да понесе отговорност за агресията си. Вместо да бъде изправен пред съд, Путин сяда на масата за преговори, което само го окуражава да става по-нагъл. Тръмп, съзнателно или не, превръща един международен престъпник в легитимен участник в диалога – нещо, което би било немислимо в случай на преговори с фигура като Хитлер по време на Втората световна война.
Истината е, че Русия няма място на масата за преговори. Мястото на Путин е на подсъдимата скамейка, където да отговаря за военните престъпления, извършени от неговите войски! Войната трябва да приключи с победа над него, последвана от репарации и присъди. Вместо това чуваме оправдания като „в Донецк гласуваха“ или „Крим говори на руски“, което е абсурдно, предвид че руският език се чува дори в Париж или Испания – но това не оправдава анексия.
Докато Тръмп се опитва да играе ролята на миротворец, а Путин продължава да диктува условията, светът остава в патова ситуация. Преговорите с престъпник не водят до мир, а само удължават конфликта. Русия трябва да бъде победена, а не умилостивявана. В противен случай всички тези „мирни инициативи“ ще останат празни думи, а войната ще продължи да гори, докато светът гледа безучастно.
