Президентът на САЩ Доналд Тръмп, верен на своя стил, отново привлече вниманието с ексцентрични идеи и решения, които звучат като извадени от комедиен сценарий, но имат сериозни последици за международните отношения.
Една от най-любопитните истории, които обикалят медиите, е как Тръмп най-накрая открил глобуса. Според слуховете, той дълго време искал да разбере къде точно се намира Украйна – страна, за която е говорил неведнъж, но чието местоположение явно му убягвало. В Овалния кабинет на Белия дом се провел своеобразен „урок по география“. Представете си сцената: специални пратеници, които не могат да назоват дори четири или пет украински области, седят пред глобус, а „учителка“ им обяснява основите – какво е глобус, какви са тези „странни континенти“. Урокът толкова впечатлил присъстващите, че те решили да превърнат новите си знания в нещо практично – материална печалба за САЩ.
И тук започва интересното. Тръмп, въоръжен с новооткрития си глобус (който, между другото, не бил само на Америка, а на целия свят), стигнал до простичка логика: „Ако съществувате, значи сте полезни за Америка само ако носите печалба. В противен случай нямате място на този глобус.“ В резултат на това той раздал „разценки“ – тарифи и мита за всички страни, с изключение на Русия и Беларус, които обявил за „приятели“. Това, разбира се, повдига въпроси, особено след като американският бизнес продължава да процъфтява в Русия, плащайки данъци, които подпомагат военните усилия на Кремъл.
Въпреки публичните заявления на Тръмп, че няма бизнес отношения с Русия, реалността е друга. През 2024 г. американските компании не само увеличили печалбите си в Русия, но и допринесли с данъци за руската военна машина. И докато Тръмп заплашва света с вторични санкции, за да „постави Русия на колене“, той удобно пропуска да санкционира собствените си корпорации, които поддържат икономическите връзки с Москва. Това лицемерие не остава незабелязано и предизвиква вълна от критики към американската политика.
В същото време в играта се появява и загадъчна фигура – Кирил Дмитриев, шеф на Руския фонд за преки инвестиции. Роден в Киев, с образование и кариера в САЩ, Дмитриев е изненадващ избор за преговори с Вашингтон. Любопитното е, че американските власти свалили санкциите срещу него, за да може да пътува до САЩ и да се срещне с представители на администрацията на Тръмп. Какво точно цели тази мисия, остава неясно, но мнозина я виждат като опит за подмолни договорки, които да компенсират очевидните провали на Тръмп във външната политика.
Ако Тръмп някога е имал силни карти в преговорите с Владимир Путин, те отдавна са изиграни. Вместо да предложи сделка – например оттегляне на руските войски от Украйна срещу гаранция, че тя няма да влезе в НАТО – той влязъл в дискусиите с единствен аргумент: „Аз съм Тръмп.“ Очаквано, това не впечатлило никого. Путин, както и други световни лидери, продължава да използва слабостите на Тръмп, докато американският президент се опитва да прикрие провалите си с позлатени „заплатки“ и громки изявления за „огромни постижения“.
Критиците са единодушни: с този подход Америка не само легитимира агресията на Русия, но и се самопоставя в унизителна позиция. Преговорите с „фашистки режими“, както някои наричат управлението на Путин, са разглеждани като историческо поражение за САЩ. Вместо да унищожава терористи и агресори, Америка им дава визи и командировъчни.
Мечтата на Тръмп за златна статуя – може би в Газа, може би у дома – не е просто суета. Тя е символ на неговото виждане за света: Америка като център на всичко, а останалите – като подчинени, които плащат за привилегията да съществуват. Но докато той размахва глобуса и налага тарифи, реалността показва, че влиянието му намалява. Русия продължава своята игра, Европа обсъжда миротворчески мисии с НАТО в Украйна, а Тръмп остава заслепен от собственото си величие.
В крайна сметка, светът на Тръмп е един голям бизнес проект – с глобус, тарифи и много шум. Но дали този подход ще донесе печалба на Америка, или просто ще я превърне в карикатура на някогашната суперсила, предстои да видим. Едно е сигурно: урокът по география в Овалния кабинет едва ли ще остане последният абсурден епизод в тази сага.
По текст на Сергей Асланян
