На 11 март 2025 г. небето над Русия се превърна в арена на невиждан сблъсък. Според руското Министерство на отбраната, само за една нощ са били унищожени 337 украински безпилотни летателни апарата (дронове), насочени към ключови цели, включително летища като Жуковски и Домодедово. В същото време така наречените „Z военни кореспонденти“ твърдят, че броят на изстреляните дронове може да е достигал до 500. Тази масирана атака, според украинския Център за противодействие на дезинформацията, е била не просто военен удар, а директен сигнал към Владимир Путин: войната може да стигне до сърцето на Русия – Москва и Подмосковието – и то не еднократно, а системно.
Какво знаем и какво не знаем?
Информацията около атаката остава мъглява. Русия традиционно е известна с преувеличаването на своите успехи, особено когато става въпрос за отбраната срещу украински удари. Според военния анализатор Давид Шарп, мащабът на атаката – дори и да не е 337 или 500 дрона – е впечатляващ и показва, че част от тях са успели да пробият руската противовъздушна отбрана. „Дори ако не са изпълнили изцяло мисията си, те я изпълниха чрез самото си присъствие – паднали или взривени в близост до населени места“, отбелязва той. Това предполага, че реалният брой на дроновете може да е бил значително по-малък от обявеното, но атаката все пак е имала символично и психологическо значение.
Интересно е, че част от дроновете вероятно са били свалени още на подстъпите – в региони като Белгородска и Курска област, които служат като „коридор“ към по-далечни цели. Останалите обаче са достигнали Московска област, предизвиквайки тревога сред жителите и принуждавайки руската ПВО да работи на пълни обороти. Това е нещо, от което Русия се опитваше да се предпази дълго време – войната да не стигне до домовете на обикновените московчани.
Защо сега?
Масираните удари по Москва и околностите й не са нещо обичайно. Според Шарп, досега подобни атаки са били избягвани по военно-стратегически и политически причини. Една от хипотезите е, че Украйна е била възпирана от САЩ да атакува дълбоко в руска територия, за да не провокира ескалация. Възможно е също Русия да е разчитала на взаимен фактор на сдържаност – Москва да не бъде атакувана, за да не предприеме още по-агресивни действия. Но на 11 март този „договор“ сякаш рухна.
Атаката идва на фона на сложни дипломатически маневри. Преговори между украински и американски представители в Саудитска Арабия, както и предишни срещи между Русия и САЩ, показват, че войната навлиза в нова фаза. Украйна сякаш иска да напомни – не само на Русия, но и на своите западни партньори – че разполага с възможности да отвърне на ударите. „Това е демонстрация на сила, която трябва да направи Путин по-сговорчив“, смята Шарп, макар да предупреждава, че ефектът може да не е толкова значителен, колкото Киев се надява.
Какво означава това за Русия?
За Москва тази атака е повече от военен проблем – тя е медиен и психологически удар. Въздушни тревоги, взривове и потенциални жертви в столицата са нещо, което руската власт трудно може да игнорира. Според Шарп, целта на Украйна е била да „донесе войната в домовете“ на руснаците, от което те бяха предпазвани досега. В същото време руското Министерство на отбраната продължава да твърди, че атаките са насочени към гражданска инфраструктура, макар украински източници да съобщават за удар по нефтозавод в Капотня, осигуряващ до 50% от горивата за Москва.
Реакции и свидетелства
Неочакван свидетел на събитията стана американският блогър Лекс Фридман, който по това време беше в Москва. „Неприятно е да чуеш взривове“, сподели той, припомняйки си подобни преживявания в Киев. Според него това не е поведение на страни, готови за мир – наблюдение, което подчертава абсурда на продължаващия конфликт.
Какво следва?
Атаката на 11 март може да е само началото. Ако Украйна успее да направи подобни удари редовни, това би могло да промени динамиката на войната. Въпреки това Шарп остава предпазлив: „Без по-широк арсенал, включително ракети, ефектът ще бъде ограничен.“ Междувременно преговорите в Саудитска Аравия и намаляващата подкрепа от САЩ – особено в разузнаването – поставят Украйна пред нови предизвикателства. Войната продължава, а нейните отражения вече достигат и до сърцето на Русия. Въпросът е: това ще промени ли нещо?
