Европейският съюз (ЕС) често се идентифицира с Европа, но тази асоциация поражда множество въпроси относно неговата функционалност и ефективност. ЕС беше създаден с идеята да бъде платформа за търговско взаимодействие, която да доведе до общи митнически правила, единна валута и свободен стокообмен между страните членки. Основната му цел не беше оцеляване, а просперитет – да осигури на всеки гражданин закуска, обяд и вечеря на масата. В известна степен тази задача беше изпълнена успешно, но когато става въпрос за справяне с кризи, войни или предотвратяването им, ЕС се оказва неподготвен. За военните аспекти съществува НАТО – отделна структура с различни цели, което оставя ЕС без собствена субектност в ключови моменти.
Липса на единство и финансова сила
На пръв поглед Европейската комисия издава красиви декларации и силни послания. Но когато се стигне до конкретни действия, всичко опира до икономиката на отделните държави. ЕС няма собствен значителен бюджет, с който да финансира големи инициативи – разчита на средствата на страните членки. Тези държави, от своя страна, поставят на първо място националните си интереси. Примери за това изобилстват: когато шведският автомобилен производител Saab беше пред фалит, когато германският Opel беше пред продажба или когато автомобилната индустрия във Великобритания рухна, лидерите на тези страни отказаха да спасяват частния бизнес с държавни пари. Ангела Меркел, например, ясно заяви, че не може да хвърля парите на германските данъкоплатци за спасяването на Opel, защото това е частна компания.
Този принцип важи и в по-широк контекст, като подкрепата за Украйна. Всяка декларация за солидарност се сблъсква с реалността: чии пари ще бъдат използвани? Кой премиер или президент би рискувал да каже на своите граждани, че ще останат без средства, за да бъде финансирана чужда кауза? Подобен ход би бил политическо самоубийство, а за европейските лидери политическото оцеляване е приоритет пред солидарността.
Раздробеност и липса на воля
ЕС страда от липса на единство. Решенията в него изискват пълно съгласие, а това е почти невъзможно. Унгария, например, често блокира инициативи, а всеки спорен въпрос, който не получава 100% подкрепа, остава нерешен. Това прави Европа ненадежден партньор в критични ситуации. Дори когато става въпрос за избор на единен представител за преговори – например по време на конфликта в Украйна – процесът се протака безкрайно. Докато ЕС обсъжда „пътни карти“ и гласувания, другите глобални играчи (Русия, САЩ) действат бързо, оставяйки Европа на заден план.
Нови институции – единственото спасение?
За да стане ЕС ефективен, са нужни нови структури – например обединени въоръжени сили или икономически съюз с ясен бюджет и цели, насочени към справяне с кризи. Без това Европа остава обединение, създадено за „красив и сит живот“, а не за война или катастрофи. Шенген, НАТО и ЕС са проекти за проспериращи общества, които искат да харчат парите си свободно, а не да се борят за оцеляване. НАТО, на което мнозина разчитат, също е ограничено – няма реални войски, складове или логистика, а само „офисно бюро“ с американски генерал начело.
Исторически паралели
Историята показва, че Европа често е била недееспособна в критични моменти. Мюнхенското споразумение от 1938 г., когато Чехословакия беше разкъсана с мълчаливото „одобрение“ на европейските сили, е ярък пример. За Първата световна война, страните се готвеха старателно – Германия и Русия разполагаха със запаси за три месеца интензивни боеве, но никой не беше истински подготвен за мащаба на конфликта. Войната разкри слабостите на европейските коалиции и доведе до разпадането на империи, последвано от криза през 30-те години на XX век. Днес Европа изглежда повтаря този модел – красиви думи, но липса на реална сила.
В настоящата си форма ЕС не може да бъде разглеждан като надежден играч в глобалните кризи. Без политическа воля, единство и финансови ресурси той остава парализиран. Ако Европа иска да действа решително в подкрепа на Украйна – ще трябва да създаде нови институции с ясна структура и бюджет. В противен случай тя ще продължи да изостава, докато другите сили определят хода на събитията. Надеждата е жива, но „до края на годината е далеч, а двойките по контролните са вече тук“.
По текст на Сергей Асланян . руски опозиционен журналист.
