Днес международната общност отново е свидетел на сложна игра около бъдещето на Сектора Газа. Лига на арабските държави одобри план, предложен от Египет, за следвоенно възстановяване на опустошената територия. САЩ обаче го отхвърлиха категорично, определяйки го като „нереалистичен“. Какво представлява този план, защо предизвика толкова противоречиви реакции и какви са перспективите пред Газа? Нека разгледаме детайлите.
Какво включва египетският план?
Египет представи документ от 111 страници, изпълнен предимно с впечатляващи илюстрации, генерирани от изкуствен интелект. На тях Газа е изобразена като футуристичен рай – модерни жилищни комплекси, аеродроми, пристанища и инфраструктура, напомняща Сингапур. Идеята е амбициозна: превръщане на разрушената територия в процъфтяващ регион. В края на документа обаче е отбелязано, че за реализацията на този проект Хамас трябва да бъде отстранен от управлението на Газа. Как точно ще стане това, не е уточнено – просто „трябва да се отстрани“.
След предполагаемото отстраняване на Хамас, планът предвижда шестмесечен преходен период, в който временен комитет (с неясен състав) ще управлява Газа. След това територията трябва да премине под контрола на Палестинската автономия. Цената на тази трансформация? 53 милиарда долара – сума, която според мнозина е основният мотив зад съставянето на плана. За сравнение, турският президент Реджеп Ердоган преди време оцени възстановяването на Газа на 100 милиарда долара, които според него трябва да бъдат платени от Израел.
Реакции и критики
Реакцията на САЩ беше очаквано остра. Белият дом заяви, че планът не отчита реалността – Газа е непригодна за живот заради разрушенията, отломките и неизбухналите боеприпаси. Вашингтон настоява, че населението трябва да бъде временно изселено, преди да започне каквото и да е възстановяване. Израел, от своя страна, изтъкна, че планът разчита на Палестинската автономия и свързаната с нея агенция за бежанците (UNRWA), които според тях са генератор на корупция и са подкрепяли тероризма вместо да решават проблемите.
Арабските държави приеха плана с резолюция от 14 -15 точки, пълна с общи фрази „за всичко добро, против всичко лошо“ – апартейд, окупация и прочие. Но ключовият въпрос – финансирането – остана без ясен отговор. В документа се споменават „богати арабски страни и западни държави“ като потенциални донори. ОАЕ например отказаха да участват, докато Хамас не бъде премахнат от Газа, а европейските и американските данъкоплатци едва ли ще са ентусиазирани да поемат сметката.
Защо планът е обречен?
Египетският план изглежда повече като „протокол за намерения“, отколкото като работеща стратегия. Една от основните му слабости е липсата на механизъм за разоръжаване на Хамас – нещо, което е „червена линия“ за Израел и редица арабски държави. Хамас едва ли би се съгласил доброволно да предаде властта, а без тяхното съгласие или военна победа над тях планът остава празна фантазия.
Освен това Египет има собствен интерес да запази статуквото. Контрабандата през тунелите на границата с Газа е доходоносен бизнес за египетските военни и чиновници. Нормализирането на живота в Газа би застрашило този източник на печалба. Затова мнозина смятат, че 53-те милиарда долара са по-скоро примамка за международни донори, отколкото реален ангажимент за промяна.
Алтернативите на Тръмп и продължаващата война
Доналд Тръмп, чиято позиция става все по-значима, предложи различен подход – изселване на населението от Газа, тъй като според него тамошните условия са нечовешки. Той дори изненада всички, като покани Владимир Путин да посредничи в преговори с Иран – идея, която Иран прие хладно, а Украйна и западните съюзници на САЩ гледат с подозрение. Междувременно усилията за удължаване на първия етап от сделката за примирие в Газа не дават резултат, а новият началник на израелския генерален щаб, встъпващ в длъжност днес ,5 март, изглежда решен да възобнови бойните действия.
Израел вече засилва натиска върху Хамас, като обмисля спиране на електричеството и блокира доставките на хуманитарна помощ. Въпреки твърденията на ООН за глад в Газа, местни източници сочат, че Хамас разполага с огромни запаси от храна, които продава на завишени цени – хуманитарна помощ, която би трябвало да е безплатна.
Какво следва?
Египетският план вероятно ще остане на хартия – красив, но неизпълним. Предложението на Тръмп за изселване също е в начален стадий и предизвиква въпроси: къде ще отидат милионите* жители на Газа? Под чия юрисдикция ще попадне територията? Без отговори на тези въпроси конфликтът изглежда обречен да продължи.
В крайна сметка Газа остава в патова ситуация – между амбициозни планове, геополитически игри и суровата реалност на войната. Дали ще се намери решение, или 53-те милиарда ще останат само мечта на хартия, предстои да видим. Засега обаче Близкият изток продължава да тъне в несигурност.
По текст на Сергей Ауслендер – израелски военен журналист
*Съществуват основателни предположения, базирани на изчисления от математици, според които населението на ивицата Газа е силно завишено от Хамас и UNRWA, с цел отклоняване на повече средства от международната общност, финансираща размирният анклав. Според тези изчисления, населението на ивицата Газа е под 1 милион човека, а не над 2.1 милиона, както твърдят терористите и агенцията за „палестинските бежанци“. Според UNRWA в ивицата Газа само „бежанците“ са 1.6 милиона. От къде са бягали, след като са родени там, е феномен, който UNRWA не може да обясни.
