Интервю с руският опозиционен журналист Сергей Асланян
Тръмп за Зленски:
– „Диктатор без избори: Зеленски по-добре да побърза, иначе няма да му остане държава“. Сергей, според вас какво се случва, как да го разбираме и какво да очакваме?
До последно ни се искаше, по стара съветска традиция, да вярваме, че най-важният в „глутницата“ е априори най-добрият. Например, знаем, че в Русия, на Рус, властта от древни времена е „от Бога“. Така че Николай II, който остана в историята като Николай Кървавия, е „от Бога“ и следователно е най-добрият човек на земята. После най-добрият беше Ленин, после Сталин, после Хрушчов – между другото, и Берия също беше „най-добрият“, кой би спорил? После дойде друг, още по-добър – Брежнев, след това Черненко – фантастичен! А кой беше той изобщо? И така, стигаме до Горбачов.
А сега, например, точно такъв е и Путин. Очакваше се, че Тръмп ще бъде нещо подобно, защото все пак той е човекът, който управлява „отбора на света“ – защото Америка е точно това, „отборът на света“. Най-добрата държава на планетата Земя, където по 300 000 души годишно мечтаят да се преселят за постоянно. И президентът на тази страна не е просто длъжност – това е „правото свише“, дадено от самия Господ Бог, да управлява целия свят.
Тръмп по право заема поста на „най-добрия човек“, тоест той трябва да бъде гениален във всичко. Но изведнъж се оказва, че той е негодник. Някои го разбраха още по време на първия му мандат, а по риториката му в началото на втория това стана още по-ясно. Друго нещо е, че руският свят, особено хората, дошли от Русия и СССР и живеещи в Америка, не са склонни да приемат това. Все пак имат навика – „Дайте ми ботуш, ще го лижа“. Ръцете долу от Тръмп – нашият „Исус Христос“! А той просто е негодник.
Да не говорим, че той изобщо не е умен във всичко – например до последния момент нямаше никакво решение за Украйна. Никакво. Изобщо не знаеше какво да прави. Обеща нещо, но просто защото трябваше да държи на думата си.
И ето го сега – цялата политика на Тръмп, цялото му управление като 47-ия президент (защото 45-ият вече беше Тръмп) е едно голямо самовъзхищение. А за това самовъзхищение му е нужен пиедестал. Като такъв може да послужи цяла Америка. Или пък целият свят. А в подножието на този пиедестал, като венец от цветя, идеално би паснала… Украйна.
И ето че сега „най-главният човек на Земята“, „създателят на съдбите“ извика друг, точно като него. И тези двама напълно еднакви негодници решиха, че имат правото да делят света. „Канада? Разбира се. Панама? Панама, ти коя си? Аз ти казах!“ – „Да, аз съм никоя.“ Гренландия е в шок. Мексико? „Следваща!“ Великобритания? „И ти!“ А Украйна? Украйна още по-малко е някой.
Путин – Путин сега получи правото да не изглежда като терорист. Америка показа слабост, като седна на преговори с терористи. И сега Путин вече не е терорист – точно както талибаните в Русия вече са „нормални икономически партньори“. Да, може би в някои страни са терористи, но за Русия са напълно легитимни и дори „ръкопожатни“.
А какво се случва с Украйна?
Единственият, който не се вписва в този „договорняк“, е Зеленски. Европа очевидно вече се е договорила за всичко. Тя, разбира се, прави театър, че „си къса ризата“, че е „изненадана“. Но още в първите дни на войната преди три години Европа просто чакаше Киев да падне за три дни. И на втория, и на третия ден – също. А когато се оказа, че Украйна не е толкова лесна хапка, Европа каза: „О, не, не, ние сме с вас! Ще помогнем – танкове, самолетчета, малко пари…“ Но истината е, че това не е нейната война, не е европейска война.
А сега Тръмп се е договорил с всички. С Путин – също. Остават само някои подробности. Но изведнъж се оказва, че те просто забравиха да попитат Украйна!
Зеленски, който първоначално беше просто „неудобен“, сега става личен враг на Тръмп. „Аз ти заповядах! Ти кой си, че да ме ослушваш?! Аз съм Тръмп! Виж моя автозагар! Виж моя пиедестал – това е цяла Америка! Аз съм най-главният! Ти си никой!“ Путин поне е „някой“. А Зеленски? Зеленски не е никой.
Но Зеленски има предложение. И то не само за Европа, а за целия свят. Зеленски не само че не се предава, но дори отвръща на удара – срещу самия Тръмп.
А Тръмп, който твърдеше, че ако е бил президент, „нямаше да има никаква война“, сега изведнъж осъзнава, че войната вече беше започнала, докато той беше на власт. Крим вече беше окупиран. Донецк и Луганск – също.
Но тогава Тръмп беше зает. Това не беше „неговата война“. И сега пак не е. Но ето че Тръмп най-накрая си намери враг – Зеленски. Защото Зеленски не му позволява да търгува с Украйна като с дребна разменна монета.
Така че, каква е голямата му обида? Че Зеленски не се разтваря в схемата на „големите сделки“. Че не се предава. Че, за разлика от всички останали, той не мълчи и не слуша безропотно.
Зеленски е този, който разваля играта на Тръмп и Путин. И това го прави най-големия проблем за тях двамата.
