Нека започнем с обстановката в Белгородска област, където, според наличните данни, украинските войски водят очевидно успешно настъпление.
Официалните украински източници запазват пълно мълчание относно случващото се в Белгородска област. Този режим на тишина цели да не предоставя на противника никакви данни за движенията на украинските сили. Затова всичко, което знаем, идва изключително от руски източници – от това, което те пишат за себе си и за събитията там.
Според тях украинските войски атакуват с малки пехотни групи, като използват минимално бойна техника. Тези групи избягват директни сблъсъци с руските позиции, заобикаляйки ги, вместо да ги щурмуват. Руснаците наричат тази тактика „разцъфващ цветарник“ – пробивът става на едно място, след което силите се разпръскват в различни посоки като венчелистчета. Там, където руската отбрана е слаба, украинците напредват, а където е силна – например при укрепени райони или опорни пунктове – избягват директни атаки.
Напредък в дълбочина
По руски данни украинските войски вече са навлезли на няколко километра в руска територия. Първоначално предполагах, че става въпрос за около 1 км, но самите руснаци опровергаха слуховете, че украинците са достигнали до село Краснояруга (районен център на около 15 км от границата), като уточниха, че настъплението е достигнало максимум 4-5 км в дълбочина. Това означава, че украински сили присъстват на поне 4-5 км от границата – лоша новина за Русия. Местността – с гъсти гори, хълмове и дерета – улеснява пехотните групи да се укриват и да водят партизанска война срещу руската армия. Именно това, изглежда, се случва в момента.
Руснаците многократно подчёркват, че ситуацията в Белгородска област остава изключително тежка. Интересно е, че те не успяват да прехвърлят подкрепления към граничните си части. Причината? Мостовете са взривени, логистиката е разрушена, а украинските въздушни удари активно унищожават ключови обекти. Видеозаписи показват взривове на мостове и други цели, което допълнително усложнява положението на руските сили.
Макар руските източници да не хвалят украинската армия, от техните съобщения може да се заключи, че ВСУ постигат относителен успех. Големият брой героични изказвания и пафос в руските репортажи често е индикатор, че нещата не вървят добре за тях. Неотдавна в Белгородска област на руска мина се взриви известна военна кореспондентка от Първи канал – фигура, смятана за „секссимвол“ сред руското Z-общество. Смъртта ѝ предизвика вълна от скръб сред поддръжниците на войната, което подчертава напрежението в региона.
Контрол над села
Според косвени данни село Поповка, намиращо се близо до границата, е под контрола на украинските сили. Руснаците признават, че водят действия за „деблокиране“ на селото, което означава опити да си го върнат. В същото време село Демидовка, по-навътре в руска територия, е наполовина в ръцете на украинците. Руските източници съобщават за „зачистване“, но половината от селото остава под украински контрол. Това са само „малки села“, но значението им е голямо – не в превземането на обширни територии, а в създаването на „обменен фонд“ за бъдещи преговори. Дори малки територии под украински контрол могат да бъдат използвани за връщане на окупирани украински земи – например в Харковска или Запорожка област.
Украинските войски, навлезли в района, вече се окопават в близките гори и хълмове. Ако успеят да създадат добре укрепен район, особеностите на терена – лесно защитим с естествени укрития – биха позволили да го задържат с години. За Русия това би било постоянна „трън в петата“, а за да се отърве от него, Москва може да се наложи да отстъпи окупирани украински територии.
