Войната, политиката и обещанията за мир никога не са били толкова преплетени, колкото в последните месеци. На фона на ескалиращи конфликти в Украйна, Русия и Близкия изток, светът сякаш е затаил дъх и чака развръзка – или поне пауза. Но дали мирът е толкова близо, колкото ни го представят? Един бърз поглед към глобалните събития, вдъхновен от остри наблюдения и горчива ирония, може да ни даде отговор – или поне да ни накара да се замислим.
Бомбите предвещават ли мир?
На 7 октомври 2023 г., когато Хамас нахлу в Израел, светът видя как бързо може да избухне война. В отговор бомбардировките от двете страни превърнаха нощите в оглушителен кошмар. Журналистът Дмитрий Дубов от Девети канал отбеляза наскоро: „Тази нощ е толкова шумна, толкова бомбардират, че сякаш примирието е близо.“ И наистина, на следващия ден то беше подписано. Точно наблюдение, което ни напомня: понякога най-силните експлозии предшестват тишината.
Сега, през март 2025 г., виждаме подобна картина в Украйна. Рекордни атаки срещу Москва, за които кметът Сергей Собянин призна, че „толкова до сега не беше долитало“, отново повдигат въпроса: дали това е последният акорд преди преговори? Година по-рано дори идеята за мир звучеше като фантазия. Днес обаче темата за преговори е „политически факт на всеки ден“, както отбелязват наблюдатели. Но дали това е искрен стремеж към мир, или просто поредната игра на сила?
Лукашенко, Путин и „братската“ икономика
Докато бомбите падат, политическите лидери не спират да си разменят любезности. Александър Лукашенко, самопровъзгласил се за миротворец, отново посети Москва. Както винаги, срещата с Владимир Путин в Кремъл беше пълна с усмивки и обещания. Лукашенко заяви, че последните избори в Беларус показали: „Ние сме заедно, ние сме роднини.“ Иронията? На тези избори сякаш победи не Лукашенко, а Путин. А защо Лукашенко е там? Предстоят посеви, парите свършват, а „роднините“ трябва да помогнат. Беларус обещава „най-добрите в света скариди и авокадо“, но реалността е по-прозаична – икономиката му е в беда, а Русия остава последната надежда за спасение.
В замяна Лукашенко предлага услуги: ядрено оръжие, танкове, дори стрелба по Киев от беларуска територия. „Това е почти наша обща земя“, казва той с лека ръка. И докато подписват „красиви документи с широки подписи“, реалността остава същата – зависимост, маскирана като братство.
Мирът – близо или далеч?
И все пак, докато политиците говорят за мир, реалността е по-сложна. САЩ, според мнозина, искат да „счупят Украйна от коляно“, за да наложат споразумение, което да е в ущърб на Киев. Русия, управлявана от „добрия човек“ Путин, изглежда готова да кимне на всяко предложение – стига да запази лицето си. А Лукашенко? Той просто иска парите за сеитбата.
Темата за мира вече не е „глупост на обикновения човек“. Тя е на масата, но какво ще излезе от нея? Ще видим ли примирие като това в Израел или само поредния кръг от празни обещания?
