Пролог
Тъй като украинските военни не споделят почти нищо за бойните действия на вражеска територия, налага се да се ровим из различни руски източници. Те обаче не само разкриват какво пишат, но и как реагират на събитията – често синхронно, което позволява да се правят изводи с известна доза вероятност. Например, до вчера в тези източници се споменаваше евакуацията на населението от Краснояружкия район в Белгородска област, макар и без подробности. Появиха се бегли коментари за мародери в руски униформи, нахлули в опустелите села. Днес обаче същите тези източници мълчат по темата и пишат за всичко друго, но не и за това.
Изглежда, спряха да говорят точно когато стана най-интересно. Населението е евакуирано – и после какво? Очевидно всичко, което можеха да кажат без предварително съгласуване, вече е публикувано. Оттук нататък започват „страшните пампаси“ – територия, където лесно можеш да си навлечеш неприятности, ако кажеш нещо непроверено. Дори тези всеядни източници избягват да цитират ведомството на Белоусов, защото там диагнозата е ясна: ако той е добре нахранен и може да говори каквото си иска, обикновените хора е по-добре да не се намесват.
Въпреки това събитията продължават да се развиват. Последните сведения напомнят на случилото се в Курска област: срочниците не са получили заповед за отстъпление и са останали на позициите си. Намерени са там – напълно безразлични към хаоса наоколо. Междувременно „елитните“ контрактници не изчакали заповеди и приложили „главния прийом на източните бойни изкуства“ – изтощаване на противника чрез бягство.
Спомняме си, че бойците на Апти Алаудинов в Курска област направиха същото. Преди да се „измъкнат“, обаче, успяха да създадат проблеми на настъпващите ВСУ. Говори се, че не са заложили мини, а са оставили след себе си такъв „аромат“, че служебните кучета кашляли часове наред, а очите им сълзели и на следващия ден. Не е изключено подобен сценарий да се е разиграл и в Белгородска област, но това остава непотвърдено.
За да внесем яснота, събрахме всичко, което успяхме да намерим във вражеските източници, и го допълнихме с исторически аналогии – там, където информацията липсваше. Преди да изложим нашата версия, нека припомним, че прословутата „Курска дъга“ от Втората световна война се е разиграла главно в Белгородска област, включително в Прохоровка, където според разказите на Апти се е провело най-голямото танково сражение в историята. Истината обаче е, че най-мащабната танкова битка се е състояла край Дубно през юни 1941 г., когато Вермахтът унищожава или пленява стотици съветски танкове, включително Т-34, които впоследствие използва.
Украинска буря
Всичко сочи, че руските войски отблъснаха първата атака, после втората, и това можеше да продължи дълго, ако в мрежата не изтекоха данни за евакуация – първо на контрактниците, а после и на цивилните. Белоусов обаче не се паникьоса – помоли се на света Матрьошка и разпореди танкисти с мощи и свети кръстове да ликвидират пробива. Явно обаче шифровката се объркала, защото вместо танкисти пристигнали таксисти и евакуирали контрактниците. Междувременно срочниците, без да знаят за действията на Белоусов, продължили да се бият. Полит-секретаря Смичков ги събрал и заявил: „Голяма е Русия, но отстъпление няма – зад нас е Красная Яруга.“
На земята
Речта на полит-секретаря не вдъхновила особено бойците. Тогава той добавил, че мародерството в собствения тил е безсмислено, защото „основните сили“ вече са обрали всичко. Срочниците били 28 – като панфиловците – и продължили да отблъскват врага. В боя унищожили 50 „Абрамса“, 50 „Леопарда“ и още 50 танка – „Тигри“, „Пантери“ и какво ли не. Помощта била наблизо: Първа конна армия вече хранила конете с боен овес, раздавала буденовки, а на най-изявените – червени революционни шалвари.
Бойците на Лапти Аладинов търсели врага за смъртоносен двубой, но все се разминавали с него. Докладвали на Лапти: „Не виждаме противника, нито къде да стреляме, дон.“ Той, като опитен пълководец, поискал описание на местността. Описали му планини, овце и пълна оперативна обстановка. Лапти наредил да намерят тръби и да ударят врага в тил. Когато му казали, че има само канализационни тръби, той рекъл: „Влезте в тях.“ Оттогава отрядът „Ахмат чай“ изчезнал. Знае се само, че командирът им е с позивна „Ихтиандр“ – сигурно ще се справят.
В небесата
Междувременно се провела блестяща операция: за да заловят леките диверсионни групи на ВСУ, използвали четири хеликоптера – два Ми-8 и два ударни „Крокогатора“ – като примамка. Планът бил гениален: когато диверсантите се приближат, специални заряди да подпалят хеликоптерите. Всичко сработило перфектно – заредите пламнали, хеликоптерите изгорели. Никой не оцелял в огъня, а диверсантите така и не се появили. Операцията показала висока подготовка, а че хеликоптерите изгорели – не е проблем. Както казал Суворов: „Бий своите, за да плашиш чуждите.“
Авиаторите блеснали и другаде: Су-27 прихванал ракета въздух-въздух, разбивайки я на парчета. Самолетът също пострадал, но пилотът Глистело решил да таранира колоната долу. Чия била колоната – не се знае, но героизмът е важен.
И на морето
От анонимни източници научихме, че по близките реки плавала флотилия на адмирал Ефимов с броненосеца „Варяг“. Дали били там „Аврора“ и „Кузя“ – неизвестно. Скоро обаче корабите не могли да стигнат целта и адмиралът ги потопил в реката, следвайки примера на Нахимов: „Не знаеш какво да правиш – топи флота.“
Сега се готви „Курска буря – 2: Въстанието на машините“ под командването на генерал Бутзов. Свалят от склад Т-34, „Иосиф Сталин“ и „Клим Ворошилов“. Конете на Първа конна дояждат овеса, а към тях се присъединява и Първият кавалерийски корпус на СС. Добавят се и магарици, и камили. Тилът пък разполага надувни танкове, самолети и жени – някои дори силиконови.
Военният министър също не бездейства: пуснат е цех за бойни мощи, а скоро ще има и надувни путини, някои направени от износени двойници на царя.
Епилог
Събрахме всички вражески данни, за да пресъздадем картината. Може би не всичко се връзва идеално, но нали предупредихме – работим с тяхната „истина“. А щом тя често е лъжа, резултатът е такъв, какъвто е.
Автор: Антиколорадос
Превод със съкращения: Георги Борисов
