Русия не е загубила нито една война – гордо заявяват ментално увредените русофили и съветват тези, които са забравили този „факт“, да погледнат в историята. Какво пък, нека се усъмним и наистина да надникнем в историята. Дали Русия няма да се превърне от страна на победи в страна на постоянни поражения?
Не е тайна, че цялата история на Московия, а по-късно и на Русия, представлява поредица от безкрайни войни. Всички нейни владетели в различна степен страдаха от манията за „събиране на руските земи“, като агресивните си действия представяха за нещо благородно – например защита на славянските братя. Погледнете картата на Московското царство и тази на Руската империя – Русия се е разраснала. Но наистина ли смятате, че разширяването ѝ е ставало безкръвно и доброволно? Завоевателните ѝ планове срещаха съпротива, понякога дори нанасяйки ѝ тежки поражения.
През 1514 г. Московия, с армия от над 80 000 души, напада Великото Литовско княжество. Срещу тази орда застава 15-хилядната войска, водена от волинския княз Константин Острожски. Той успява да надхитри московските князе и да разбие многократно превъзхождащата го армия на завоевателите. Москва тогава губи почти 30 000 души. Победата при Орша превръща Острожски в най-известния пълководец в цяла Европа. Това е тежко поражение за Московия, но вече след 44 години тя започва нова война – Ливонската война, която фактически представлява експедиция за завладяване на Прибалтика. Планът е за бърза и лесна победа, но вместо това се оказва една от най-дългите и изтощителни войни за Московия, в която тя пак губи.
През 1609 г. избухва руско-полската война, продължила 10 години. В резултат Московия отстъпва на Полша Смоленск, Чернигов и Новгород-Северск, както и се отказва от претенции към Ливония. Полският крал Владислав дори запазва титлата „Московски цар“ до 1634 г. Почти едновременно с войната срещу поляците, цар Михаил въвлича Московия в конфликт със Швеция. След 7 години на бойни действия царят е принуден да поиска мир. Швеция запазва всички балтийски градове, откъсвайки Московия от Балтийско море, и получава значителни репарации.
50 години по-късно Московия отново се опитва да си върне изгубените земи и излаз на Балтийско море. В началото войната върви успешно, но шведските войски ѝ нанасят редица тежки поражения, запазвайки контрола си над морския излаз. Едва Петър I успява да победи Швеция, но не се задоволява само с разгрома ѝ – той желае да плени дори самия крал Карл XII. В резултат Русия обявява война на Османската империя, в която е изгнаник Карл XII, което води до загуба на излаза към Азовско море и току-що създадения Южен флот.
Следващият голям военен провал идва след 100 години – през 1807 г., когато руският император застава на страната на Прусия и Англия срещу Наполеон. В резултат, след редица тежки поражения от французите, Александър I е принуден да подпише унизителния Тилзитски мир.
Почти 50 години по-късно Русия започва Кримската война – конфликт, съпоставим с мащабите на световна война. Русия губи катастрофално. Лишава се от устието на Дунав и част от Южна Бесарабия. Според мирния договор ѝ е забранено да държи военен флот в Черно море, както и да строи укрепления на Аландските острови в Балтийско море.
Следващото поражение отново идва по море – прочутата Цушима. В Руско-японската война Япония разгромява руския флот в отговор на анексията на японски територии от Русия.
И 20-ти век се оказва катастрофален за Руската империя. През 1914 г. започва Първата световна война, която е посрещната с патриотичен ентусиазъм в Русия, но завършва с пълно поражение и разпадане на империята. Веднага след капитулацията на Германия, болшевишка Русия нахлува в Полша. Там Червената армия е разгромена от полските опълченци и в резултат Полша получава Западна Украйна и Беларус. Освен това, болшевиките са принудени да платят репарации от 30 млн. златни рубли.
Идеята за „малка победоносна война“ обаче не напуска болшевиките. През 1939 г. СССР напада Финландия, но блицкриг не се получава – финландците оказват жестока съпротива. В Зимната война съветските войски губят над 300 000 души, а СССР е обявен за агресор и изгонен от Лигата на нациите.
40 години по-късно, през 1979 г., Москва започва нова война – този път в Афганистан. Десет години безсмислено кръвопролитие не само че не носят желания резултат, но и отслабват икономиката на империята, което в крайна сметка води до разпадането на Съветския съюз на 15 отделни държави.
Съвременна Русия също се „прослави“ с войните си – кървавите Чеченски войни, Грузия, а днес – Украйна. Какво ще последва утре, остава неясно, но историята ясно показва едно: само патологичните русофили отказват да чуят нейния глас. Да, Русия е печелила войни, но винаги е губила, когато е нападала първа!
Съмнявайте се в „общоизвестните факти“, дори ако ви изглеждат неоспорими – защото имате правото да мислите! Не вярвайте безрезервно в митовете преподавани Ви в училище или тиражирани през медиите, защото те са създадени и поддържани от национални предатели, агенти и слуги на Москва.
