Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на офиса на президента на Украйна, в интервю изрази категоричната си позиция, че Русия, начело с Владимир Путин, не проявява никакъв интерес към прекратяване на огъня или преговори за мир. Според него действията и публичните изявления на руските лидери ясно показват, че целта им е продължаване на войната и ескалация на насилието срещу Украйна, като същевременно се стремят да ограничат международната подкрепа за страната.
Подоляк подчертава, че последните атаки срещу украински градове като Полтава, Харков, Суми, Днепър и Кривой Рог са доказателство за умишлената стратегия на Русия да атакува цивилни обекти – жилищни сгради, кафенета, ресторанти и училища. Той определя тези действия като „технология на геноцид“ в много по-голям мащаб, отколкото преди, като отбелязва, че Путин разчита на безнаказаност и на това, че международната общност ще си затваря очите пред тези престъпления, както правеше в началото на войната през 2022 година.
Според Подоляк Русия не само не крие намеренията си, но и ги заявява открито чрез свои представители като Путин, Лавров и Песков. Основната им цел е да попречат на Украйна да получава военна и финансова помощ, като същевременно имитират участие в преговори, за да заблудят международната общност.
Подоляк отбелязва, че след първоначалния шок от съпротивата на Украйна през есента на 2022 и 2023 година Русия е възвърнала увереността си и е възприела отново агресивна и „нагла“ външна политика. Той смята, че това поведение е насочено не само срещу Украйна, но и срещу репутацията на САЩ и лично на Доналд Тръмп. Русия, според него, се опитва да покаже, че може да доминира чрез насилие, тъй като няма други конкурентни инструменти – нито технологични, нито икономически.
Той призовава американските партньори да анализират действията на Путин и да направят извод: или Западът налага своето доминиране чрез твърди мерки, или Русия ще продължи да диктува условията си. Сред предложените мерки са предоставянето на по-мощни военни и технологични ресурси на Украйна, както и налагането на строги икономически санкции, които да лишат Русия от средства за водене на войната.
Една от ключовите идеи, които Подоляк споменава, е предложението на Украйна към съюзниците за разполагане на западен военен контингент на нейна територия. Той вижда това като възможен изпреварващ ход, който би променил динамиката на конфликта. Според него подобна стъпка, заедно с усилване на противовъздушната отбрана и развитието на ракетни програми в Украйна, насочени към цели в Русия, би могла значително да отслаби ескалационния потенциал на Москва.
Подоляк обаче признава, че Европа изпитва трудности да се адаптира бързо към подобни инициативи, тъй като дълго време е разчитала на САЩ като основен гарант за сигурността си. Той подчертава необходимостта от бърза преориентация към самостоятелно производство на оръжия и интеграция с украинските въоръжени сили.
Относно възможността за прекратяване на огъня, особено в Черно море, Подоляк е скептичен. Той смята, че Русия използва преговорите само като маскировка, докато продължава да нанася удари по енергийната и цивилна инфраструктура. Предложенията на Москва, като връщане към „зърнената сделка“ от 2022 година или включването на Росселхозбанк в системата SWIFT, той определя като „нелепи“ и неизпълними, целящи единствено да възстановят изгубените позиции на Русия без реални отстъпки от нейна страна.
Според него мониторингът на спазването на договореностите е технически осъществим чрез съвременни средства за космическо наблюдение, с които САЩ разполагат. Въпреки това той е категоричен, че без ясни и строги мерки за наказание Русия ще продължи да нарушава всякакви споразумения.
Михаил Подоляк завършва с предупреждение, че без решителни действия от страна на Запада войната ще продължи да ескалира. Той призовава за засилване на санкциите, предоставяне на доказателства за руските престъпления и използване на военни и икономически инструменти, за да бъде принудена Русия да спре терора си. В противен случай, според него, светът ще се сблъска с още по-голяма и „фатална илюзия“ за възможността за мир чрез отстъпки към агресора.
