Украинската армия продължава успешното си настъпление в Белгородска област, което дава значителни предимства на украинската делегация в преговорите с американците и руснаците, провеждани в Саудитска Арабия. Тези преговори, макар и индиректни между Украйна и Русия, са ключови за развитието на конфликта и бъдещите отношения в региона. Форматът им е следният: американците разговарят с украинците в една стая, след което водят дискусии с руснаците в друга, като двете делегации не се срещат директно, а общуват чрез американските посредници.
Какво искат страните?
Конкретните цели на страните остават до голяма степен неясни, но някои намерения са известни. Русия настоява за възобновяване на т.нар. „зърнена сделка“ – споразумение, което гарантира безопасно движение на търговски кораби в Черно море, без риск от атаки или потапяне. Това предложение идва на фона на нарастващата активност на украинския флот от безпилотни кораби, които вече нанасят удари по Крим, Кубан и руските морски комуникации. Ако тази тенденция продължи, украинските дронове биха могли да наложат морска блокада на пристанищата Туапсе и Новороссийск, което би застрашило около една трета от руския нефтен експорт. За Русия, чиято икономика разчита почти изцяло на износа на енергоносители, това би означавало сериозен удар.
Интересно е, че Русия сама излезе от зърнената сделка през 2022 или началото на 2023 г., обявявайки я за неизгодна. Въпреки това Украйна продължи да поддържа морското си корабоплаване, докато руският Черноморски флот, на който Москва разчиташе в началото на войната, се оказа блокиран в базите си, далеч от украинските брегове. Причината? Постоянните атаки от украински дронове, които вече потопиха множество руски военни кораби и биха продължили да го правят, ако флотът не стоеше в най-отдалеченият край на Черно море.
За Украйна добре функциониращите пристанища също са жизненоважни – не само за износа на зърно и метали, но и за вноса на нефтопродукти и оръжия. Затова възобновяването на зърнената сделка би било от полза и за двете страни. Въпреки това Украйна вероятно ще поиска нещо в замяна – например спиране на бойните действия в региони като Донецка, Луганска, Запорожка, Херсонска или Харковска област. Киев би могъл да предложи: „Съгласни сме на зърнената сделка, ако Русия прекрати огъня в Донецка област за срока на споразумението.“ Това би било логичен ход към повече мир, което изглежда е в интерес и на американската администрация, стремяща се към бързо примирие.
Амбициите на Русия и реакцията на Украйна
От друга страна, Русия поставя максималистични искания. Според източници в руските власти Москва иска от САЩ да убедят Украйна да предаде пълния контрол над Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област в техните административни граници. Това искане се базира на твърдения за проведени референдуми, които обаче са юридически несъстоятелни дори според руската конституция. Докато ЛНР и ДНР бяха обявени за „независими държави“ преди анексирането им, никой не е чувал за „държави“ като Запорожка или Херсонска област. Тези претенции са в разрез с международното право и дори с вътрешните руски закони.
В замяна Русия предлага да върне на Украйна окупираната част от Харковска област. Това предложение обаче е неприемливо за Киев. Защо Украйна би се съгласила да отстъпи четири области, когато Русия няма реална военна способност да ги завладее? Примери като Торецк и Часов Яр, които са далеч по-малки, показват, че руските сили не могат да постигнат значителен напредък дори след месеци на боеве. Претенциите за Запорожие или Херсон изглеждат напълно нереалистични.
Ролята на САЩ и влиянието на Тръмп
Русия явно разчита на благосклонността на Доналд Тръмп и неговата администрация, вярвайки, че той ще подкрепи техните искания заради предполагаемите си добри отношения с Путин. Но дори американците, според наблюдатели, са били шокирани от абсурдността на руските претенции. Преговорите между САЩ и Русия продължиха 12 часа без резултат, докато разговорите с Украйна бяха по-кратки и конструктивни. Липсата на напредък доведе до рязък спад на руските борсови индекси, което разкрива крехкостта на икономическите очаквания в Москва, основани на надежди за отмяна на санкциите от Тръмп.
Американската администрация, изглежда, е изправена пред дилема. Тръмп се нуждае от голям външнополитически успех, за да стабилизира позициите си у дома, където икономиката не се подобрява, а популярността му намалява. Завършването на войната в Украйна би могло да бъде такъв успех, но това изисква натиск върху Русия – нещо, което Путин не желае да приеме доброволно. За него войната е основа на политическата му легитимност, а отказът от нея би го оставил без ясна идеологическа опора в авторитарна система, лишена от демокрация.
Преговорите в Саудитска Арабия засега не доведоха до пробив, но самото им провеждане и липсата на споразумение с Русия са добър знак за Украйна. САЩ, макар и с колебания, може да бъдат принудени да засилят натиска върху Москва, особено ако Тръмп осъзнае, че Путин го възприема като инструмент, а не като партньор. В същото време Украйна остава в силна позиция да настоява за своите условия, подкрепена от военните си успехи и икономическата зависимост на Русия от Черно море.
Ситуацията остава динамична, но логиката на събитията предполага, че Русия ще трябва да отстъпи, ако иска да избегне по-тежки икономически и военни последствия. За Украйна и нейните съюзници това е възможност да наложат по-справедлив и устойчив мир.
