В Русия изглежда се оформя нов, доста необичаен тренд, който се проявява в най-неочаквани ситуации. Наскоро губернаторът на Волгоградска област сподели драматична история, свързана с атака на украински дронове срещу нефтена рафинерия и близкия химически завод. По думите му, отломка от дрон паднала в тръстиките, запалила ги, а огънят бързо се разпространил, обхващайки голяма площ. Това обяснявало ярките отблясъци, забелязани откъм промишлената зона. Според губернаторът това е първият, но далеч не последен подобен случай с горящи тръстики.
Само ден по-късно инцидентът се повтори, но този път на временно окупираната територия на Украйна, в района на Бердянск. Оттам дойдоха снимки, показващи мощни зарева, представени като пожар на военен полигон. Дали такъв действително е съществувал там, остава неясно, но нещо определено гори добре. Окупационните власти побързаха да успокоят населението, заявявайки, че причината отново е в горящи тръстики. Възниква любопитен въпрос: колко ли са изсъхнали тръстиките в блатата около Московския Кремъл?
Паника в Москва след смъртта на духовник
От различни източници в Москва дойдоха съобщения за смъртта на важна фигура, чието оплакване щял да посети лично „царят“. Първоначално се заговори, че патриарх Кирил (Гундяев) е починал, но слуховете бързо бяха опровергани – той е „по-жив от всички живи“. Истинската причина за вълненията се оказа смъртта на духовника на Гундяев – архимандрит Илия, близък до патриарха. Според кремълски Telegram канали, Кирил събудил президента посред нощ, за да му съобщи тревожна вест. Старецът Илия предсказал, че ще доживее до победата на Русия във войната, а ако не успее, това щяло да предвещава беда. Смъртта му разтревожила патриарха, който настоял пред Путин спешно да „фиксират победата“ по някакъв начин, за да предотвратят „ужасни събития“.
Източници от църквата потвърдиха, че двамата са обсъждали пророчествата на Илия, но отказаха да дадат повече подробности, отбелязвайки, че ситуацията не е толкова трагична, колкото изглежда. Все пак в Москва се появиха шеговити подозрения, че патриархът може би е попаднал под влиянието на някакъв „особено силен хербарий“, предизвикал паниката му. С оглед на разпространеното „победобесие“ и „мракобесие“ в страната, тревогата бързо се разпространила.
Европа се отказва от американските F-35
На фона на тези събития в Европа се наблюдава друга тенденция – отказ от американски военни технологии. Министърът на отбраната на Португалия обяви, че страната няма да закупи изтребители F-35 от САЩ заради непредсказуемата американска външна политика. Вместо това Лисабон проявява интерес към френските „Рафал“, подчертавайки важността на надеждни съюзници. Португалците предпочитат европейски самолети, макар и по-скъпи, пред американски, които могат да бъдат „изключени дистанционно“ с нов софтуерен ъпдейт.
Този избор отразява по-широк скептицизъм към САЩ. Турция също се отказа от F-35, насочвайки се към европейски алтернативи. Канада, след търговски войни и високи мита, разглежда шведските „Грипен“ на Saab, въпреки че вече е платила за 16 бр. F-35 от планираните 88. Германия пък започна дебат в парламента дали да продължи да разчита на американско оръжие, което може да бъде деактивирано дистанционно. През 2022 г. Берлин подписа договор за 35 бр. F-35 за 10 млрд. евро, но сега търси други възможности, включително от Швеция.
Германия и Европа усилват подкрепата за Украйна
Германия играе ключова роля в укрепването на украинската ПВО. Страната планира да утрои доставките на зенитно-ракетни комплекси и ракети, отдалечавайки се от зависимостта си от САЩ. Берлин поръча 1280 ракети, които да замени изпратените на Украйна, и обеща поне 12 батареи за среден и малък обсег. Норвегия и Канада също се включиха с поръчки на системи като NASAMS, а Евросъюзът поема основната тежест за преоборудването на украинската отбрана.
Тези системи – от немските „Скайрейнджър“ до израелските комплекси за височинен прехват – доказват ефективността си срещу руски ракети, включително „Искандер“ и „Кинжал“. Европа ясно показва, че е готова да защитава интересите си независимо от колебанията на Вашингтон.
Докато в Русия горят тръстики и Кремъл се тресе от пророчества и паника, Европа прави решителни стъпки към независимост и солидарност. Новите тенденции – от пожари в тръстиките до отказ от американско оръжие – говорят за един променящ се свят, където старите модели на влияние и зависимост вече не работят. За нас, в България и Европа, това е добър знак – надеждността и сътрудничеството стават приоритет, а не непредсказуемите „реалити шоута“ отвъд океана или отвъд границата.
